Решение № 1325 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. А. А. от гр Називаевск, Омска област, гражданка на Руската федерация, със съдебен адрес гр. София, чрез адв. М. Господинова от АК - Пловдив, против Решение 6706/29.05.2024г., постановено по адм. дело 3833/2024 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D , издаден на 14.03.2024 г. от консулското длъжностно лице към консулската служба при Посолството на Република България в Подгорица, Черна гора и е осъдена да заплати в полза на Министерство на външните работи разноски по делото в размер на 100.00 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяването на друго, с което оспореният отказ бъде отменен като незаконосъобразен, и преписката върната на административния орган за ново произнасяне . Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Консулското длъжностно лице към Консулската служба при Посолството на Република България в Подгорица, Черна гора, редовно призован, не се явява, не се представлява и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателдствата по делото, във връзтка с доводите и съображенията в касационната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадепна в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е. А. А. против отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D , издаден на 14.03.2024 г. от консулското длъжностно лице към Консулската служба при Посолството на Република България в Подгорица, Черна гора и я е осъдил да заплати в полза на Министерство на външните работи разноски по делото в размер на 100.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че при постановяването на оспорения отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Административният орган се е мотивирал с наличие на предпоставките на чл. 10, ал.1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ, като са цитирани тези норми. Съдът е възприел становището на консулското длъжностно лице, че макар и да има удостоверение за български произход, издадено от ИАБЧ, декларация за предоставен имот и договор за наем на недвижим имот и необходимите финансови средства, Е. А. А. не е доказала целта на постоянното препиваване в Република България. По тези съображения и като е възприел изцяло съображенията на администпративния орган, съдът е постановил обжалвания съдебен акт. Решението е неправилно. Оспореният отказ е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно приложение 7 към чл. 34 , ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на взизовия режим /НУРИВОВР/, без да са посочени причините за постановяването му, на посоченото правно основание за издаването му - чл. 10, ал.1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ. Приложените по делото доказателства установяват наличието на материалноправните предпоставки визирани в чл. 10, ал.1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ. Видно от приложените към административнапа преписка договор за наем на недвижим имот от 19.01.2024 г., декларация за предоставяне на адрес за пребиваване, удостоверение за български произход, удостоверение за наличие на банкова сметка и средства по нея, целта и и условията на заявеното пребиваване в страната са действителни и са установени по делото. Истинността на приложените по делото писмени доказателства не е била оспорена в първоинстанционното производство, поради което не е налице соченото в оспорения отказ материалноправно основание по чл. 10, ал.1 ,т .17 ЗЧРБ - недоказана достоверна цел и условия за заявеното пребиваване. Установено е, че на името на Е. А. А. е издадено удостоверение за български произход, и на това основание спрямо нея е приложима нормата на чл. 25,ал.1, т. 1 ЗЧРБ, която не е обсъдена както от административния орган, така и от съда. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което оспореният отказ на консулското длъжностно лице към консулската служба при Посолството на Република България в Подгорица, Черна гора бъде отменен и преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При този краен извод в полза на Е. А. А. следрва да бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер на 1080.00лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение