Определение № 195 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 109/2009 г.

Определение № 195 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 109/2009 г., ТК, II т. о. (делото срещу Асен Друмев) Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция за държавни вземания срещу Определение № 371 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 345/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Агенцията срещу определение № 57 от 31.10.2008 г. по ч. гр. д. № 2186/2008 г. на С. апелативен съд. С последното е отменено определението на С. градски съд от 26.09.2008 г. по т. д. № 95/2007 г., с което на основание чл. 661, ал. 6 ТЗ съдът по несъстоятелността на проведеното първо общо събрание на кредиторите е определил синдиците да са двама и за втори синдик е определена А. М. Частният жалбоподател поддържа, че в нарушение на процесуалния закон с обжалваното определение е приет за недопустим касационния контрол върху атакувания с него съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Агенцията за държавни вземания частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение приел, че с постановяваните в производството по несъстоятелност актове, които са непосредствено свързани с назначаването и освобождаването на органите по несъстоятелността не се дава разрешение по същество на "други производства" по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, което обуславя недопустимостта на подадената от Агенцията частна касационна жалба. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Законосъобразен е направеният от тричленния състав на ВКС извод, че обжалваният пред него съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, която въвежда изрична лимитативност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които апелативният съд се произнася по законосъобразността на постановения от съда по несъстоятелността съдебен акт по чл. 661, ал. 6, пр. 1 ТЗ не се обхваща от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, доколкото с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство и не се доближава до решенията. В този смисъл е и т. 6 ТР № 1/2001 г., запазило действието си и при действащата процесуална уредба. Преди всичко обаче се касае до съдебен акт, който е извън обхвата на лимитативно посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ решения и определения, които подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Ето защо и на основание чл. 613а, ал. 3 ТЗ, като попадащ извън случаите по ал. 1 на този законов текст, постановеният от съда по несъстоятелността акт по чл. 661, ал. 6 ТЗ е подлежал на обжалване само пред съответния апелативен съд, с което инстанционният контрол е изчерпан. По изложените съображения настоящият състав възприема изцяло правните изводи на предходния тричленен състав относно процесуалната недопустимост на подадената от Агенцията за държавни вземания частна касационна жалба, поради което постановеното него определение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение