Решение № 5671 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11885/2018 г.

Решение № 5671 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11885/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на И. М. от [населено място], против Решение № 117/18.06.2018 г., постановено по административно дело № 177/2017 г. по описа на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 18-3672/25.05.2017 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – С.. От съдържанието на касационната жалба се извличат и трите основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по развити в нея съображения се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, алтернативно след отмяната на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - С.. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответните страни – Началник на СГКК – С. и Й. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От странна на И. М., чрез адвокат М. С. е постъпило писмено становище по съществото на спора, с което се поддържа касационната жалба с молба да бъде уважена. Ответникът Й. М. чрез адвокат Е. П., посредством отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба и изразява доводи, които са в подкрепа на оспореното решение с молба да бъде оставено в сила и се присъдят сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – С. е заповед на Началника на СГКК – С., с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Г., община С., представляващо промяна в границата между поземлен имот с идентификатор 14275.501.319 с площ преди промяната 1635 кв. м., собственост на Й. М. и площ след промяната 1713 кв. м., и поземлен имот с идентификатор 14275.501.321 с площ преди промяната 1096 кв. м., собственост на И. М. и площ след промяната 1018 кв. м. Тази промяна в кадастъра е одобрена въз основа на влязло в законна сила съдебно решение № 187/25.06.2014 г., постановено по гражданско дело № 307/2014 г. по описа на Окръжен съд – С., с което е разрешен спор за материално право относно разположението на южната граница на поземлен имот с идентификатор 14275.501.319, със поземлен имот с идентификатор 14275.501.321 по КККР на с. Г.. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключенията по допуснатите основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с процесната заповед. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения, някои от които се поддържат и в касационната жалба, и е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на административно-производствени нарушения и при спазване на материалния закон, тъй като процесното изменение на кадастралната карта и регистър е извършено въз основа на разрешен с влязло в сила съдебно решение спор за материално право, което изпълва хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника Й. М. следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,