Решение № 12231 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Петрунова, срещу Решение 2039 от 28.03.2024 г., постановено по адм. дело 9789/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед САГ23-РА-30-456/22.08.2023 г. на главния архитект на Столична община и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че възраженията на касатора за извършени действия за укрепване на имота не представляват аргумент, който има значение за спора. Възразява се още, че изводът на съда, че в административната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения и оспорената заповед съдържа ясни мотиви и разпоредителна част, е необоснован. Според касатора неправилни са и изводите на съда, че с оспорената заповед не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото и че определеният срок за доброволно изпълнение не подлежи на обсъждане в настоящото производство. По същество се излагат и доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност се измени оспорената заповед като се определи по дълъг срок за доброволно изпълнение, както и се присъдят разноски, включващи държавна такса за касационната инстанция и разноски за първата инстанция, съгласно приложен списък на разноските. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на М. М. срещу заповед САГ23-РА-30-456/22.08.2023г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Пристрояване към съществуващ балкон и приобщаване към апартамент [номер] на ет. [номер] в жилищен блок , находящ се в гр. София, [адрес]. В мотивите на заповедта е посочено, че процесният строеж е четвърта категория, изграден без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж през 2014 г., предвид което за него са неприложими хипотезите, уреждащи института за търпимост. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт РКП22-44/18.03.2022 г., съставен от служители на район Красна поляна , Столична община, съгласно който е констатирано извършено пристрояване към съществуващ балкон на първи етаж, представляващо продължение на балконската плоча напред с приблизително 1.00 м., като е премахнат челният парапет на съществуващия балкон и са иззидани стени по контура на новообразувания балкон/тераса. Констатирано е още, че над балкона е направен едноскатен покрив над издадената част, като пристрояването е подпряно с две стомано-бетонови колонки 25см.х25 см. , които стъпват на фундаменти 60см.х40 см., с което се увеличава застроената площ на апартамента и блока. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган главен архитект на Столична община, в съответствие с предоставените му правомощия със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, в предвидената писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда още, че процесният строеж е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в от ЗУТ, за който е било необходимо издаване на строителни книжа, тъй като в случая не се касае за остъкляване на балкон или за извършено вътрешно преустройство на жилище, а за пристрояване, чрез изграждане на 1 метрова основа, подпряна на тротоара, изграждане на тухлени стени и скатен покрив, с което е променено предназначението на балкона. Според административния съд, доколкото процесният балкон с увеличената площ на пристроеното е част от прилежащата стая, то в случая не е налице хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Съдът приема също така, че с извършеното преустройство е настъпила промяна на параметрите на помещението, към което е присъединен балкона, чиято площ се е увеличила и балконът е престанал да изпълнява своята функция, както и е променена фасадата и контура на сградата. Съдът приема, че от съществено значение в случая е обстоятелството, че всички строежи, дори и тези които имат укрепително или възстановително действие /основни ремонти, реконструкции/ следва да бъдат извършвани със строителни книжа. Позовавайки се на периода на извършване на процесния строеж 2014 г. 2015 г., съдът е обосновал извод за неприложимост на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Неоснователни се явяват доводите на касатора, че в оспорената заповед не е описан точно подлежащият на премахване строеж. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на процесния строеж се съдържа и в констативния акт, включително схемата и снимките към него, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Видно и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, процесният строеж отговаря на описания в констативния акт и оспорената заповед. Процесната заповед е издадена и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в хода на която не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ пристрояване на съществуващ балкон към апартамент, находящ се на първи етаж в жилищен блок, и приобщаването му към апартамента, които обстоятелства се потвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, от извършен оглед на място се установява, че е извършено пристрояване на съществуващ балкон в ап. [номер], находящ се на ет. [номер] на бл. [номер], в гр. София, [жк], изразяващо се продължаване на основата на балкона с 1 м., като същата е подпряна на две колонки в земята, премахване на парапета на балкона и изграждане на стени с тухли, изграждане на едноскатен покрив върху издадената част под балкона на втория етаж и приобщаване на балкона към вътрешното помещение. Вещото лице е констатирало още, че изпълненото пристрояване противоречи на действащия план и попада извън контура на сградата, стъпвайки върху общински терен. По делото се установява също така, че процесното пристрояване на съществуващ балкон е извършено без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. При тези факти административният съд правилно приема, че описаното в заповедта за премахване Пристрояване към съществуващ балкон и приобщаване към апартамент [номер] на ет. [номер] в жилищен блок представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ безспорно изграденият от касационния жалбоподател строеж е незаконен. В тази връзка следва да се има предвид, че относно законността на процесния строеж са ирелевантни обстоятелствата, във връзка с които касационният жалбоподател е предприел неговото изграждане. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото по делото безспорно се установява, че същият е извършен през 2014 г., което и обстоятелство се потвърждава от самия касационен жалбоподател в негова декларация от 10.03.2022 г. Неоснователен се явява и доводът на касационния жалбоподател, че неправилно съдът приема, че не е налице нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. По отношение възражението на касатора за ефекта на премахването на направеното от него укрепване, следва да се има предвид, че този въпрос е неотносим към предмета на настоящия спор, тъй като преди всичко евентуалното засягане на апартамента ще е резултат от действията по изпълнение на процесната заповед и е въпрос, касаещ изпълнението на влезлия в сила административен акт, а не въпрос по съществото на спора относно законосъобразността на този акт. По отношение на тези последици длъжникът, както и трети лица, имат право на защита в изпълнителното производство, което е последващо на производството по издаване на процесния административен акт. Правилен е и извода на съда относно определеният в оспорената заповед срок за доброволно изпълнение. Действително, с оглед вида и параметрите на незаконния строеж и начинът, по който е изпълнен, този срок може да се окаже недостатъчен в случай, че може да се наложи извършване на предварително проучване за преценка на необходимостта от изготвянето на конструктивно становище или конструктивен проект за премахване, при което обаче лицето, отговорно за премахването на незаконния строеж, няма пречка да поиска от административния орган срокът за доброволно изпълнение да бъде удължен с времето, необходимо за съответните предхождащи премахването на строежа административни и други процедури. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника главен архитект на Столична община следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,