Решение № 4744 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11946/2024 г.
ВАСВторо отделение08.05.2025 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1661 от 27 септември 2024 г., постановено по адм. дело 164/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Б. Б. С. и М. Б. С. против решение 1661 от 27 септември 2024 г., постановено по адм. дело 164/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 11946/2024 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, по отношение на нея.
РЕШЕНИЕТО, в прекратителната му част може да се обжалва в седем дневен срок пред петчленен състав на Върховен административен съд, а в останалата му част е окончателно.
Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК Кюстендил, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Петров, против решение 1661 от 27 септември 2024 г., постановено по адм. дело 164/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Постъпила е и частна жалба от Б. Б. С. и М. Б. С. против решение 1661 от 27 септември 2024 г., постановено по адм. дело 164/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната на решението и делото да бъде върнато на основание чл. 222, ал.2, т. 1 АПК на друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по конституирането на частните жалбоподатели като заинтересовани страни по същото. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. С. В., лично и като пълномощник на И. С. В., Г. Д. М., В. З., А. М. М., Д. К., А. Б. В., С. Н. и И. И., против заповед 18-2662/06 март 2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1, във вр. с чл. 53б, ал. 1, чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР и чл. 29, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5/15 декември 2016 г., заявление от Р. М. М. и постъпили възражения от горецитираните жалбоподатели и удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР 25-306445/27 октомври 2023 г., издадено от СГКК гр. Кюстендил, е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], Община Кюстендил, одобрена със заповед РД-18-573/27 февруари 2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица проект 15-1270929/30 ноември 2023 г., представляващо отстраняване на явна фактическа грешка нанасяне на съществуваща сграда с проектен идентификатор 63608.7.6.1, в съответствие с представеното към проектната документация контролно геодезическо заснемане на място и удостоверение за започване на нотариално производство за снабдяване с документ за собственост. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е прието, че извършеното изменение не попада в нито една от хипотезите в легалната дефиниция на понятието по § 1, т. 9 ДР ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 9 ДР ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Липсват каквито и да било мотиви въз основа на какви доказателства органът приема, че е налице именно основанието по чл.51, ал.1, т.3 ЗКИР за изменение на КК и КР. Такива не могат да се извлекат и от документите по административната преписка. Законосъобразен в този смисъл е изводът на съда, че липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактически основания за издаването ѝ прави невъзможна преценката коя от двете хипотези по § 1, т. 9 ДР ЗКИР е налице. Административния орган е длъжен да посочи в заповедта си, кое от двете основания, допускащи изменение на КККР е установил за налично, защото именно то е материалноправната предпоставка за издаването ѝ, въз основа на която съдът проверява нейната законосъобразност. Изписването само на приложените текстове от закона не санират този пропуск. Липсата на мотиви за издаването на индивидуалния административен акт, винаги е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Правилно съдът приема, че не е налице твърдяното от административния орган несъответствие и не е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 53б, ал. 1 ЗКИР, тъй като с процесния акт се нанасят нови обекти в КККР. Последното не представлява ЯФГ по определението на § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, която да може да се отстрани по реда на чл. 53б ЗКИР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Относно частната жалба на Б. Б. С. и М. Б. С. - този съд намира същата за недопустима съобразно претенцията им, основаващи се на чл. 210, ал. 2 АПК. Правото на касационно оспорване, регламентирано в чл. 210, ал. 2 АПК, принадлежи на лицата, които не са участвали в делото, но спрямо които решението има сила и същото е неблагоприятно за тях. Б. Б. С. и М. Б. С. не попадат в тази категория. С процесното решение е отменена заповед 18-2662/06 март 2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с която по заявление на Р. М. М. е издадена посочената заповед, поради което съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, същото има сила само за страните по делото, но не и за трети лица, каквито лица се явяват Б. С. и М. С.. Последните биха могли да упражнят самостоятелно правото си на жалба против административния акт, в случай, че докажат наличие на правен интерес от това, но не притежават правото на оспорване против решение, което няма сила спрямо тях. Частната им жалба следва да се остави без разглеждане и производството относно нея - да бъзе прекратено. Оспорената заповед е издадена по заявление вх. 01- 611218/01 ноември 2023 г., подадено от Р. М. за извършване услуга - нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта, като видно от приложеното удостоверение изх. 03533/05 юли 2022 г. за наследниците на Б. М. С., Р. М. е наследник на същия. В тази връзка правилно с определение 636/29 март 2024 г. съдът е конституирал като заинтересована страна Р. М. М. и правилно с протоколно определение от 17 септември 2024 г., съдът е отхвърлил искането на пълномощника на Р. М. да бъдат конституирани като заинтересовани лица Б. Б. С. и М. Б. С., като неоснователно. Разноски на ответните страни - К. С. В., И. С. В., Г. Д. М., В. З., А. М. Михалкова, Д. К., А. Б. В., С. Н. и И. И. за касационното производство не се присъждат, тъй като от адв. Лазарова не са поискани такива. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав