Решение № 8241 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6991/2008 г.

Решение № 8241 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6991/2008 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационна жалба на Александър Корсун, от гр. София против решение от 30.07.2007 г. по адм. дело № 02883/2006 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната по жалбата страна, Център за спешна медицинска помощ, гр. София счита същата за неоснователна. Националната експертна лекарска комисия и Столично управление "Социално осигуряване" не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Александър Корсун, от гр. София срещу решение на Националната експертна лекарска комисия по ортопедични болести № 047 от зас. № 095/29.05.2006 г. като неоснователна. Приел е, че увреждането получено от жалбоподателя не е вследствие на травма, причинена по повод или по време на работа, а е настъпило по други причини, свързани с общото му здравословно състояние. По делото е установено, че с ЕР № 0836 от зас. № 043/09.03.2006 г. състав по общи заболявания на ТЕЛК при IV МБАЛ София АД е установил временна неработоспособност на жалбоподателя с водеща диагноза последици от травми на долен крайник, но е отказал да приеме пълна причинна връзка за трудова злополука, макар и увреждането да е регистрирано по време на работа, отбелязвайки, че същото е в резултат на заболяване на костната система - асептична некроза на главата на бедрената кост и не би могло да бъде предизвикано от данните за наличното подхлъзване и падане по описания инцидент от 3.09.2005 г. Националната експертна лекарска комисия е отхвърлила изцяло причинната връзка, отбелязвайки че установеното заболяване не може да бъде свързано с твърдяното падане по време на работа и оттук злополуката да бъде призната за трудова. По делото е установено, че на 3.09.2005 г. по време на дежурство в качеството си на лекар от състава на Центъра за спешна медицинска помощ, гр. София д-р Александър Корсун при слизане от линейката се е подхлъзнал, след което е усетил силна болка в десния си крак. Отчетената след инцидента диагноза "фрактура на главата на бедрената кост" не се потвърждава от извършеното изследване на магнитно-ядрен резонанс. Констатирано е, че жалбоподателят е страдал от "асептична некроза" на главата на дясната бедрена кост и получената макар и лека травма по време на работа се е явила отключващ момент за проявяването на заболяването. Приетата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от хирург, ортопед-травматолог дава заключение, че фрактурата на главата на бедрената кост се получава най-често след претърпени извънредно тежки травми, при които е била упражнена внезапно голяма сила в посока от коляното към тазобедрената става. Това най-често се случва, когато пострадалият се е приземил на крака при падане от голяма височина, или при ПТП с автомобил след реализиран челен удар на превозното средство. Тогава от извънредно голямата сила главата на бедрената кост се "разбива" в ставната ямка на таза. Този механизъм не би могъл да се реализира при описаното подхлъзване след слизане от автомобила за спешна помощ. Извършените изследвания и дадените въз основа на тях експертни заключения са категорични, че жалбоподателят е страдал от по-рано от заболяването "асептична некроза на бедрената глава", като "подхлъзването" му на 3.09.2005 г. са довели не до фрактура, а до отлепване и повдигане нагоре на част от покривния хрущял в централната част на главата. Налице е увреждане на здравето, но същото не е обусловено от твърдяната травма и няма внезапен характер. Макар и станало през време на извършваната работа то е настъпило по други причини, свързани с общото здравословно състояние на жалбоподателя и обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предприетото оспорване на административния акт на органа по медицинската експертиза на работоспособността. Предвид изхода на спора искането за разноски от касатора е неоснователно. Неоснователни са претенциите в тази насока и на Център за спешна медицинска помощ, гр. София. Представеният договор за правна защита и съдействие серия АМ № 04217 (без дата) съдържа само уговорения между страните по него хонорар без доказателства за извършено плащане. Присъждат се действително направените разноски, а не уговорените такива. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение