Решение № 1664 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2013 г.

Решение № 1664 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Николай Атанасов Атанасов, подадена чрез адв. Янко Петров Янков - Варненска АК, за отмяна на решение № 2163/14.09.2012 г., постановено по адм. д. № 4491/2011 г. на Административен съд - Варна. Искането е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства, които не са му били известни, не са били известни на съда при разглеждане на делото и евентуалното им излагане би променило решението по делото. Предмет на обжалване пред съда е била заповед № 3919/9.11.2011 г. на кмета на община Варна, с която се отчуждават 123 кв. м. идеални части от имот с идентификатор 10135.2563.364, собственост на молителя. Съдът е изменил размера на определената оценка на отчуждената част и отхвърлил жалбата, с която е поискана отмяна на заповедта. Обстоятелствата, които са станали известни на молителя след влизане в сила на решението на Административен съд - Варна, се съдържат в писмо, подписано от арх. Лиляна Куцарова, директор на дирекция АГУП-Варна. Молителят твърди, че в писмото се съдържат данни, че има изменение на координатите на осеви точки: 327, 328, 329, 330, 331, 328 и 322 и преместване на изток, което ощетява имота на молителя. Това са осевите точки, по които се осъществява проектирането на улица, за прокарването на която са отчуждени части от имота на молителя. Молителят счита, че ако на съда бяха известни новите координати на осевите точки, това щеше да обясни незаконосъобразността на заповед № 3919/9.11.2011 г. на кмета на община Варна. Поддържа твърдение, че координатите на тези осеви точки се различават от терена, предмет на отчуждаване за проектираната улица. Ответникът по жалбата - кметът на община Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Върховният административен съд, трето отделение, намира молбата за допустима - подадена от лице, за което актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил оспорването на заповед № 3919/9.11.2011 г. на кмета на община Варна в отчуждителната й част . Съдът е приел в мотивите си, че са спазени специфичните изисквания за отчуждаването на части от имота на жалбоподателя за изграждане на предвидената по плана улица. Съдът не е възприел тезата на жалбопотеля за несъответствие между регулационните линии по заповед I-170/1993 г. и границите на площите за отчуждаване, попадащи в трасето на улицата. Посочил е, че след тази заповед са последвали заповеди № Г-134/1993, № Г-110/1995 и № Г-42/1999 г., които са последващи по време и са изменили първоначално издадената заповед за определяне на регулационните линии на имота на молителя. Представеното по делото писмо от арх. Лиляна Куцарова е в отговор на поставени от Николай Атанасов Атанасов въпроси относно отчуждената част от имота му. В писмото е посочено, че очертанията на улицата, посочена в Схема на имотите за отчуждаване, съвпадат с уличните регулационни линии и са в съответствие с действащия ПУП. Координатите на осеви точки № 327, 328, 329 съответстват на положението на осевите точки по първоначалния вариант на улицата съгласно заповед № Г-170/15.09.1993 г. на кмета на община Варна, когато ширината й е била 6 м. Впоследствие ширината на улицата е намалена на 4.5 м. и поради това е изместена оста на улицата. Новите осеви точки са получили същите номера, но нямат актуални координати в координатния регистър на осевата мрежа. С последващите заповеди на кмета на община Варна координатите на осевите точки не са определени, но са определени границите на имотите и така е очертана намиращата се между имотите улица. Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство не съдържа нови обстоятелства относно отчуждаването на част от имота на молителя. Същите факти са изложени и в заключението на техническата експертиза по делото. Експертът е посочил, че последващите заповеди за одобряване на уличната регулация по отношение на имота на молителя, не съдържат точни координати на осевите точки и поради това не могат точно да се пренесат уличнорегулационните линии. Този факт е повторен в представеното пред касационната инстанция писмо и е видно, че това не е нов факт от правно значение. Административният орган е посочил, че като е приел регулационните граници на намиращите се около улицата имоти, е очертал нейното местоположение. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. В разглежданата хипотеза доказателството, което се твърди, че съдържа нови обстоятелства, е изготвено на 10.04.2013 г., а решението на съда, чията отмяна се иска, е постановено на 14.09.2012 г. В този смисъл то не отговаря на законовата дефиниция за ново обстоятелство, което е съществувало към момента на разглеждането на спора, но не е могло да бъде известно на съда и на страните по делото. Освен това то не е от съществено значение за решаване на делото по същество, тъй като сочените в него обстоятелства не водят до установяване на ново правно положение, различно от това, което е обусловило постановяването на съдебното решение. Водим от изложеното, съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,