Решение № 17474 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2019 г.

Решение № 17474 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД гр. София против решение № 990/07.05.2019 г. по адм. д. № 3899/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява, че обжалваният акт е немотивиран, че представител на дружеството не е присъствал на проверката, че същата не е извършено обективно, тъй като не са засечени водомерите за реално изразходваното количество. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът по жалбата – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 131/29.11.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив /БДИБР/, с който по отношение на дружеството е установено задължение за дължима такса за водовземане по Разрешително № 0752/01.02.2002 г., продължено с Разрешително № 0752/14.10.2005 г., продължено с Решение № 186/04.07.2012 г. издадени от Министъра на ОСВ, за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., както следва: главница 119 889,52 лв., ведно с дължимата лихва за периода за забава общо в размер на 8 093, 19 лв. Съдът е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД. В мотивите си е посочил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Изчисленията на дължимите такси са съобразени с констативен протокол № СЗ-037/15.03.2018 г, както и справки за използвани водни количества. Приел е, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт, поради това, че констативния протокол от проверката на място е бил известен на дружеството-жалбоподател. Дружеството не е представило доказателства за извършени плащания на таксите по разрешителното за водовземане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. От фактическа страна по делото е установено, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено Разрешително № 0752/01.02.2002 г., продължено с Разрешително № 0752/14.10.2005 г., продължено с Решение № 186/04.07.2012 г. от Министъра на ОСВ, за правото за водовземане от повърхностен воден обект – язовир Копринка, изграден на река Тунджа с общ обем 140, 0 млн. м3 (мъртъв обем 6, 0 млн. м3), параметри на оттока при отвора на язовира: водно количество с обезпеченост 50 %- 11, 413 м3/сек., водно количество с обезпеченост 95% - 6, 646 м3/сек., с. Копринка, община Казанлък, област Стара Загора, място на водовземането - основен изпускател, разрешено водно количество до 30, 0 м3/сек., с лимит на ползваната вода до 110, 0 млн. м3/год., с разрешен режим на водоползването: през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври, с краен срок на действие на разрешителното - 14.10.2021 г. На 15.03.2018 г. е извършена проверка по документи, обективирана в Констативен протокол № СЗ-037/15.03.2018 г., и е констатирано, че жалбоподателят не е заплатил дължимите такси за водовземане за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. включително. На дружеството е изпратена покана изх. № П0 - 02-497/01.11.2018 г. за доброволно изпълнение, каквото не е последвало, поради което е издаден оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 131/29.11.2018 г – предмет на настоящото съдебно производство. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за немотивираност на оспорвания акт, тъй като в същия се съдържат подробни и ясни фактически и правни основания за издаването му. Изрично в акта е посочено, че за изчисляването са ползвани справките, депозирани от "Напоителни системи" ЕАД. Неоснователно е и направеното възражение за нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че със съдържанието на констативния протокол оспорващият е имал възможност да се запознае както в хода на проведеното административно производство, така и в хода на съдебното такова, като въпреки че е имал възможност да организира защитата си и да опровергае констатациите на административния орган, то доказателства в тази насока не са представени. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, приета с ПМС № 177/24.06.2012 г. таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата, а не от доставения до потребителите воден обем. С оглед на това задължението на касационния жалбоподател е изчислено съобразно закона. Съдът е изследвал подробно възраженията и доводите на страните, решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,