Решение № 14236 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3580/2018 г.
ВАСVIII отделение20.11.2018 г.докладчик Красимира Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 517/5.01.2018 г. по адм. д. № 632/2017 г. на Административен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА "ПСТ Плевен" ЕООД, да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП" – Велико Търново 2633, 67 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14236 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3580/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "ПСТ Плевен" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 517/5.01.2018 г. по адм. д. № 632/2017 г. на АС – Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-04001516007265-091-001/5.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА да бъде отменен изцяло, като не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 633, 67 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № № Р-04001516007265-091-001/5.05.2017 г. на ТД на НАП-Велико Търново, както следва: в частта по ЗДДС за м. 07-10.2012 г., м. 08, 09.2013 г., м. 01, 03, -05, 09, 12.2014 г.; м. 01-12. 2015 г.; м. 01, 04. 2016 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 41960, 55 лв. по фактури издадени от "ЕС ТРАНС Плевен" ЕООД и "Универсал строй 79" ЕООД и са начислени лихви за периоди м. 11. 2012 г., м. 10.2013 г.; м. 03.2016 г.; м. 06.2016 г., в общ размер на 9908, 67 лв. и в частта по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г., като е установен допълнителен корпоративен данък в размер на 16214, 67 лв. и лихви в размер на 2038, 53 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "Универсалстрой 03" ЕООД, с предмет услуги, съдът е приел, че от справката за актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода 1.07.2013 г. -31.12.2015 г., се установява, че за процесните периоди дружеството доставчик не е имало назначени лица на трудов договор, както и съобразно справка по чл. 73 от ЗОДФЛ, не е изплащал възнаграждения на физически лица по трудови договори. Съдът е приел, че твърдението, че СМР са извършени от лица назначени при подизпълнители "Дени Дани 2014" ЕООД се опровергава от събраните по делото РД и РА на това трето лице, както и от дадените обяснения на управителя, че работниците са работили за времето от 1-5.11.2015 г, , а протокола за СМР № 1 е към фактура № 79 от 3.11.2015 г., към която дата същите СМР е следвало да бъдат завършени. Следователно към посочената дата, същите работници би следвало да са изпълнили услугата, което според първоинстанционния съд не е доказано. Това обстоятелство се установява и от представения акт за годност на обекта от дата 3.11.2015 г., който има качество на официален документ съставен въз основа на подзаконови актове на ЗУТ-папка 1 а от адм. преписка, последния протокол е с № 12 от 3.11.2015 г. По отношение на другия подизпълнител на ЕМСИ Прогрес, освен в изложеното на решението на директора на Д "ОДОП " Велико Търново, съдът също е установил, че същият не е разполагал с работници за извършване на посочената работа. Според приетите за установени факти съдът е приел, че СМР-изкоп и др., реално са извършени от жалбоподателя, а са фактурирани незаконосъобразно от трети лица, които не са реални изпълнители на услугата. Съдът се е позовал на практиката на СЕС, например С-18/13 и др., според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да са разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, само ако тези обстоятелства сочат за наличие на измама въз основа на обективни данни представени от органите по приходите се установи, че ДЗЛ е знаело за това. Според съда в настоящия случай е налице разминаване в датите на СМР и официалните документи съставени от МРРБ, наред с липсата на работници от посочените подизпълнители. Съдът е посочил, че за посочения обект е била обявена обществена поръчка, С оглед на това съгласно изискванията на ЗОП жалбоподателя е следвало да декларира всички подизпълнители за нейното изпълнение. Такива не са декларирани. По отношение на "ЕС Транс" ЕООД съдът е приел, че правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет "транспортни услуги" и такива с "багер". По отношение на фактурите с предмет "транспортни услуги" съдът е приел, че управителя на фирмата доставчик е декларирал, че не притежава транспортно средство с посочен рег. № ЕН 3301, който съгласно справка на МВР е собственост на трето лице и не е предоставено под наем. Представени са товарителници, които са оспорени от ответника и които според съда не удостоверяват осъществена транспортна услуга. Не са представени доказателства за доставчика да е лицензиран да извършва превози-обществен транспорт за превоз на пътници, нито има МПС да го извърши. Този извод е в съответствие и с твърдението за осъществена услуга-изкопни работи, извършени с багер. Съдът не е кредитирал показанията на управителя, че багерът не е регистриран. Наред с това съдът е посочил, че в процесната фактура не се съдържа вида на услугата, доколкото във процесните фактури е посочен общ предмет-услуга с багер. Видно от данните на ТД на НАП-Велико Търново е установено, че процесните фактури са отразени при доставчика в дневника за продажби с различна данъчна основа-18, 90 лв. и 19, 95 лв. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата, в частта по ЗДДС, както и в частта на преобразуван финансов резултат по ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури. Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена от доставчика, издал фактурата. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице и някои от доставчиците не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени. Съдът правилно е преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че не е доказано осъществено СМР и транспортна услуга, както и услуга с багер. С обжалвания РА е оказано право на приспадане на данъчен кредит по 78 бр. фактури и кредитни известия, в размер на 21573, 13 лв. издадени на дружеството жалбоподател от "ЕС Транс-плевен" ЕООД, които са с предмет "транспортни услуги" и "услуги с багер". За фактурираните транспортни услуги не са събрани доказателства, като пътни листи даващи информация за пробег, маршрут. В представените товарителници, като превозвач е посочен св. Б. Начев /управител на доставчика/, който не е осъществил превоза. Самия той е заявил, че не е осъществил превоза, но е имало изискване за подпис на превозвач и ги е подписал. Така дори подписани от лице, което в действителност не е превозило товара, товарителниците са негодно доказателство за извършена транспортна услуга. С обжалвания РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет СМР издадени от "Универсалстрой79" ЕООД. като подизпълнители са посочени ДЕНИ ДАНИ 2014 ЕООД и "ЕМ СИ ПРОГРЕС" ЕООД. Освен, че по делото не са представени доказателства за кадрова обезпеченост на дружествата, следва да се има предвид и че видно от представения на л. 274 от д. Констативен акт за установяване годността на строежа, Акт обр. 15, доказващ, че същият, съставен в съответствие с изискванията на ЗУТ, въз основа на представена предходна документация съгласно чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, доказващи годността за употреба, съставен от съответните лица, в същият нито един от сочени подизпълнители, дори и доставчикът по спорните фактури за СМР не са вписани, като участници в строителството. Фактът, че СМР от вида на описаните в протоколите са извършени на обект на ревизираното лице не променя фактическата обстановка по делото предвид, наличното оспорване от ответника по касация, че видно от книгата за инструктаж за обект Лот 1 Кнежа-Искър за датите 1.08.2013 г. -18.09.2013 г., инструктаж са преминали лица, които няма как да са извършили дейности, а именно изкоп на канавки, ръчно изливане и направа на канавки, посочени в протоколите Обр. 19. Не са представени доказателства подизпълнителя "Емси Прогрес" ЕООД да е имал други работници, които са заемали длъжности позволяващи им да изграждат крайпътни канавки и отводнителни канали и че работите са извършени от тях. След преценка на събраните доказателства съдът правилно е приел, че не са налице доказателства за реално осъществена доставка на услуги, по см. на чл. 9 от ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 от с. з. Установената в хода на делото фактическа обстановка, кореспондира и с констатацията на органа, в частта по ЗКПО, доколкото със сумата по процесните фактури е извършено увеличение на финансовия резултат на касатора на основание чл. 16, ал. 1, чл. 26, т. 2, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Съобразно практиката на СЕО и СЕС използването на документи с невярно съдържание изключва добросъвестността на получателя по фактурите и може да се приеме, като част от данъчна измама по смисъла на правото на СЕС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 2633, 67 лв. върху определените в РА задължения с лихви По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 68 ЗДДС
- чл. 73 ЗОДФЛ