Решение № 10434 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Димитрова, срещу решение 1751/22.02.2024 г., постановено по адм. дело 2295/2023 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 5-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - М.Димитрова, в качеството й на ЕТ "И.-М. Димитрова", чрез процесуалния си представител адвокат Б. Станоев, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Прави искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски, по приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Димитрова, действаща като ЕТ "И.-М. Димитрова", срещу решение 16/311/01010/3/01/04/03, с изх. 01-6500/8646#49/08.08.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 5 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 21 и чл. 16, ал. 2 във вр. § 1, т. 6 и т. 19 от Допълнителната разпоредба на Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г./, т. 4.4, б. "б" и т. 8.1 във вр. т. 4.12 и т. 4.18 във вр. т. 9.1., б. "г" от договор 16/311/01010/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г. /договор 16/311/01010/14.10.2014 г./, чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., одобрени със заповед 03-РД/3218/08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, обн. ДВ, бр. 69/2019 г. /Правилата/, и в изпълнение на влязло в сила решение 2707/15.03.2023 г. постановено по адм. дело 9836/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, на търговеца е наложена окончателна финансова корекция в размер на 149 416.67лв. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е събрана административната преписка по издаване на оспорения акт и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. По данни от приетите доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с установено при извършени на място през м. юни и м. юли 2019 г., проверки и допълнителни административни проверки, неизпълнение на две задължения на едноличния търговец по сключения между него, като ползвател на помощта, и ДФЗ като разплащателна агенция, договор 16/311/01010/14.10.2014 г., а именно - изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 41,99% /квалифицирано от органа като нарушение по т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата, за което е определена финансова корекция в размер на 22 412.50лв/ и липса на представено от ползвателя на помощта, удостоверение за категоризация на обекта, предмет на инвестицията /квалифицирана от органа като нарушение по т. 15 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата, за което е определена финансова корекция в размер на 149 416.67лв/. С оглед приетото от първоинстанционния съд в атакуваното решение и изтъкнатите в касационната жалба доводи за неправилността му, следва да се посочи, че производството по издаване на процесния акт за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8646#49/08.08.2023 г., е повторно проведено от изпълнителния директор на ДФЗ, след като с решение 1493/01.08.2022 г. по адм. дело 3033/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 18-ти състав, оставено в сила с решение 2707/15.03.2023 г. по адм. дело 9836/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отменено предходно издаденото от същия административен орган, решение за налагане на финансова корекция 16/311/01010/3/01/04/02, изх. 01-6500/8646#23/19.10.2021 г., с което на едноличния търговец е била определена окончателна финансова корекция в размер на 149 416.67лв, за общо четири установени от органа по време на извършените проверки на място през м. юни и м. юли 2019 г., нарушения, а именно - изпълнение на одобрения бизнес план, изчислено средно аритметично за пълни три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на едва 3.38% /за което е била определена финансова корекция в размер на 149 416.67лв за нарушение по т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата/, неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за устойчива заетост за три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. /за което е била определена финансова корекция в размер на 14 941.67лв за квалифицирано от органа нарушение по т. 18 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата/, липса на активи, за закупуването на които е отпусната помощта /за което е била определена финансова корекция в размер на 5 327.50лв за нарушение по т. 2 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата/ и съответно - липса на представено от ползвателя на помощта удостоверение за категоризация на обекта, предмет на инвестицията /за което нарушение, квалифицирано по т. 7 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата, на търговеца е била определена финансова корекция в размер на 149 416.67лв/. Така, след отмяната на предходно издадения акт за налагане на финансова корекция и повторно предоставена на едноличния търговец възможност да направи възражения по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, и подаването на такива, е издаден атакуваният пред първата инстанция по настоящото дело, акт за налагане на финансова корекция. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 16/311/01010/14.10.2014 г., неговата т. 4.12 предвижда задължение за М. Димитрова , действаща като ЕТ "И.-М. Димитрова" да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок, в съответствие с одобрения проект, а т. 4.18 налага търговецът да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Според т. 8.1. от договор 16/311/01010/14.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, при съобразяване с изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По безспорен начин са установени застъпените в одобрения проект, показатели за приходи от подпомаганата дейност за процесните три проверявани финансови години, вярно посочени в мотивите на обжалваното решение, както и изпълнението им /въз основа данните от приетото като обективно и компетентно дадено, заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните/, в размер на 41.99%, изчислен средно аритметично за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като част от фактическите основания за издаване на акта за налагане на финансова корекция. При тези установени по несъмнен начин по делото данни, административният съд приема, че оспореното решение за налагане на финансова корекция противоречи на решение 2707/15.03.2023 г. по адм. дело 9836/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, а оттам - че е налице основанието по чл. 177, ал. 2 АПК за обявяването му за нищожно. В този смисъл е постановен и атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт, с който е прогласена нищожността на решението за налагане на финансова корекция, а ДФЗ е осъден да заплати на М. Димитрова , действаща като ЕТ "И.-М. Димитрова", разноски по делото в размер на 13 941.33лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на административния съд, обусловили постановения с решението му правен резултат, че оспореният акт на изпълнителния директор на ДФЗ е издаден в хипотезата на чл. 177, ал. 2, изречение първо АПК, при която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Внимателният прочит на решение 1493/01.08.2022 г. по адм. дело 3033/2021 г. на Административен съд-Пловдив, 18-ти състав, и на потвърждаващото го решение 2707/15.03.2023 г. по адм. дело 9836/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, обуславя извода, че макар и предходно издадения от органа акт за налагане на финансова корекция изх. 01-6500/8646#23/19.10.2021, да е отменен изцяло, спорът дали отразените в него констатации на органа за допуснати от ползвателя на помощта, общо четири нарушения, предпоставят отмяната на предоставената му финансова помощ чрез определянето на финансова корекция за всяко от тези нарушения, не е разрешен в целостта си по същество и със силата на пресъдено нещо. Съобразно мотивите на първоинстанционното отменително решение, в частта му относима към констатацията на органа за изпълнение на одобрения бизнес план при отчитане на застъпените в него приходни показатели, решаващият съдебен състав е приел, че "средно аритметично за трите години се получава /изпълнение/ от 41.99%, а не както е приел административният орган - 3.38%", а оттам и че не е било налице основание за налагане на "санкция" в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора за това нарушение. Във връзка с констатациите на органа за неизпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него показатели за устойчива заетост и липсата на част от финансираните по мярката активи, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 146, т. 4 АПК предходният акт за налагане на финансова корекция в тази му част, да бъде приет за материално незаконосъобразен. Накрая, по отношение на констатацията на органа, че търговецът не се е снабдил и с удостоверение за категоризация на обекта, предмет на инвестицията, в отменителното първоинстанционно решение съдът сочи единствено, че "е препятстван да разбере какво е нарушението на едноличния търговец", тъй като "административният орган не е изпълнил задължението си да посочи ясно, точно и обосновано фактическите и правните основания за определяне на финансовата корекция" за това нарушение. Впоследствие, с решение 2707/15.03.2023 г. постановено по адм. дело 9836/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, решение 1493/01.08.2022 г. по адм. дело 3033/2021 г. на Административен съд-Пловдив, 18-ти състав е оставено в сила, без направена корекция на мотивите на първата инстанция и с допълнителното посочване, че /по повод нарушението, изразяващо се в липса на представено от търговеца удостоверение за категоризация на обекта/, че "отсъствието на ясни мотиви за формирането на властническото волеизявление засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора". Това налага да се приеме, че спорът относно неправомерно изплатената на едноличния търговец БФП във връзка с констатираните през 2019 г., четири нарушения, обуславящи задължението на органа да предприеме необходимите действия за възстановяване на помощта, е само частично разрешен по съществото му с влязлото в сила съдебно решение, и по-конкретно - в частите му, основани на непостигане на показателите за устойчива заетост и липсата на активи, в които актът е приет за материално незаконосъобразен, но не и в частта, основана на непостигане на застъпените в бизнес плана приходни показатели /в която е приет за неправилно определен единствено размера на неизпълнението, възлизащ според съда на 41.99%, а не на едва 3.38%, респективно - че неизпълнение е налице, а оттам и финансовата корекция е неправилно определена не по основание, а по размер/, както и в частта, относима към липсата на доказателства за възможността на едноличния търговец да осъществява туристическа дейност, в т.ч. поради липсата на издадено му и представено на органа, удостоверение за категоризация на обекта, в която актът е отменен като немотивиран в достатъчна степен. Изложеното, наред със съдържанието на процесния индивидуален административен акт, включващо подробно посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, съобразно указанията, дадени на органа с влязлото в сила решение 1493/01.08.2022 г. по адм. дело 3033/2021 г. на Административен съд-Пловдив, 18-ти състав, относно тълкуването и прилагането на закона /в т.ч. фактическата констатация относно размера на изпълнението на приходните показатели от одобрения бизнес план за трите проверявани години/, изключват възможността да се приеме, че оспореният в настоящото производство акт за налагане на финансова корекция, противоречи на влязло в сила отменително решение, респективно - че е налице основанието по чл. 177, ал. 2 АПК, обуславящо прогласяването му за нищожен. Противно на приетото в оспореното първоинстанционно съдебно решение, настоящият състав счита, че отмяната на предходно издадения акт в частта му, относима към констатациите за неизпълнение на предвидените в бизнес плана приходни показатели и липсата на удостоверение за категоризация на обекта, по изтъкнатите в отменителното съдебно решение /и потвърдилото го касационно решение/ мотиви, не препятства правомощието на административния орган да проведе повторно производство при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, във връзка с чл. 73 ЗУСЕФСУ, за да възстанови, при наличие на предпоставките за това, неправомерно изплатената на ползвателя на помощта БФП за тези две нарушения. Така направеният извод не се разколебава и от обстоятелството, че при отмяната на предходното решение за налагане на финансова корекция делото не е върнато за ново произнасяне, независимо от направената от съда недвусмислена фактическа констатация, че изпълнението на приходните параметри на одобрения бизнес план за трите пълни, проверявани, финансови години, възлиза средно на 41.99%, тоест, че е налице неизпълнение по договора. В тази връзка, за изчерпателност следва да се отбележи, че единственото правнозначимо обстоятелство, препятстващо упражняване на правомощието на органа по възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ, е изтичането на предвидения в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, давностен срок /особено предвид данните по делото, че преди издаване на предходния акт за налагане на финансова корекция, за същите нарушения първоначално е бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане изх. 01-6500/8646/13.02.2020 г., отменен с решение 5484/29.04.2021 г., постановено по адм. дело 142/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение/. Доколкото обаче за изтичане на давностния срок съдът не следи служебно, а възражение в тази насока не е наведено от жалбоподателя пред първата инстанция, настоящият състав не дължи произнасяне по този въпрос. В обобщение следва да се посочи, че след като дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в предходните две съдебни решения са задължителни за административния орган и от данните по делото се установява, че при определяне на финансовата корекция за всяко от двете констатирани нарушения, същият е възприел изцяло фактическите и правни констатации на постановилите ги съдебни състави /в т.ч. за по-високия размер изпълнение на приходните параметри на бизнес плана - от 41.99%/, няма как органът да бъде упрекван, че с повторното издаване на акт за налагане на финансова корекция е изпълнил горепосочените, предходно постановени съдебни актове, и същевременно - произтичащото от разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП задължение, да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените суми по мерките, финансирани от европейските фондове, каквато несъмнено е и мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. При установената липса на основанието по чл. 177, ал. 2 изречение първо АПК, съставът приема касационната жалба за основателна, а атакуваното решение, с което повторно издаденото решение за налагане на финансова корекция е прогласено за нищожно - за неправилно. Предвид това, изяснеността на спора от фактическа страна и липсата на предпоставките по чл. 222, ал. 2 АПК за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, приема, че след отмяната на решението му, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора. С оглед установената по делото фактическа обстановка и дължимата проверка за наличие на основанията по чл. 146, във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, касационният състав приема, че решение 16/311/01010/3/01/04/03, изх. 01-6500/8646#49/08.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, на изпълнителния директор на ДФЗ е постановено от компетентен съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, административен орган, в законоустановената форма, при подробно посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, без допуснати при това съществени процесуални нарушения, в т.ч. и поради предоставена на ползвателя на помощта възможност за даване на писмени възражения, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Относно първото констатирано от органа нарушение, за което с процесния акт е определена финансова корекция в размер на 22 412.50лв, следва да се посочи, че безпротиворечиво в съдебната практика е застъпено разбирането, споделяно и от настоящия състав, че непостигането на заложените в бизнес плана приходни/финансови показатели, представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо осъществяването на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ /за справка - решение 1940/20.02.2024 г. по адм. дело 10390/2023 г., решение 12206/08.12.2023 г. по адм. дело 7246/2023 г., решение 6809/22.06.2023 г. по адм. дело 4214/2023 г., решение 5602/30.05.2023 г. по адм. дело 3549/2023 г, решение 2091/27.02.2023 г. по адм. дело 6583/2022 г., решение 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., решение 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др., постановени от Върховния административен съд/. Затова и безспорно установеното по делото, включително по данни от заключението на вещото лице, че изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е в размер на 41.99%, налага извод за законосъобразно определена за това нарушение, финансова корекция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договор 16/311/01010/14.10.2014 г., при условията на т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата, при съобразяване с тежестта /41.99% изпълнение/, степента /не засяга подпомаганата дейност в цялост/ и продължителността /повече от две пълни финансови години/ на нарушението. При проверката за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК, относима към второто констатирано от органа нарушение, за което с процесния акт на ползвателя на помощта е определена финансова корекция в размер на 149 416.67лв, ВАС съобрази приложимостта на чл. 111, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/, съгласно която хотелиерство на територията на Република България се извършва само в категоризирани по този закон хотели, както и на чл. 119, ал. 1 от същия закон, според който местата за настаняване подлежат на категоризиране, неразделна част от което е наименованието на търговеца, упражняващ дейността, с оглед необходимостта от преценка отговаря ли последния на въведените в тази връзка изисквания, независимо от вида на собствеността, начина на управлението им и основанието за ползване. Посоченото, обсъдено в контекста на одобреното по договор 16/311/01010/14.10.2014 г., проектно предложение /за извършване на основен ремонт на малък хотел в [населено място] с цел осъществяване на селски туризъм/ и установената /необорена с допустимите доказателствени средства/, липса на издадено на името на ползвателя на помощта /едноличния търговец - страна по делото/, удостоверение за категоризация на обекта, предмет на инвестицията, налага да се приеме за законосъобразна определената от административния орган с процесния акт, финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ, съобразно т. 15, предложение второ от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата за допуснато нарушение по чл. 21 от Наредба 30/11.08.2008 г. във вр. чл. 111, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 ЗТ. Следва да се посочи, че настоящият състав намира за съответни на закона и мотивите в административния акт, според които за доказване на съответствието си с изискването по чл. 21 от Наредба 30/11.08.2008 г. /че всички дейности и инвестиции по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само в случай, че ползвателят на финансовото подпомагане е представил съответните лицензи, разрешения и/или регистрация/, ползвателят на помощта не може да се позовава на издаденото на името на "Старосел турс" ЕООД, удостоверение за категоризация РК-19-9263/20.03.2013 г. за обект хотел "Старосел", независимо от данните, че подпомаганите по договор 16/311/01010/14.10.2014 г. седемнадесет на брой стаи се намират в този хотел, и ЕТ "И.-М. Димитрова" осъществява с горепосоченото търговско дружество, съвместна дейност по сключен между тях договор от 15.10.2015 г. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 129, ал. 1 от Закона за туризма, че лицето, което ще извършва хотелиерство в места за настаняване /каквото качество ползвателят на помощта несъмнено притежава/ или упълномощено от него лице, следва да подаде до съответния категоризиращ орган заявление-декларация за категоризиране, в което да декларира включително наименованието си и правото си да извършва дейност в обекта, посочвайки индивидуализиращи данни за документа за ползване, в зависимост от вида му, а когато документът за ползване подлежи на вписване - да посочи акт, том и година, и службата по вписвания, в която е вписан. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че като след повторно проведено производство по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ е наложил на М.Димитрова, действаща като ЕТ "И.-М. Димитрова", окончателна финансова корекция в размер на 149 416.67лв на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за установените от него нарушения по т. 30 и т. 15 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил законосъобразен индивидуален административен акт, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на делото, своевременно заявената от процесуалния представител на касатора претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателна, а искането на процесуалния представител на ответната страна в същия смисъл - неоснователно. Поради това, М. Димитрова , действаща като ЕТ "И.-М. Димитрова" следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ сумата от 1 297.67лв, представляваща направени разноски по делото пред двете съдебни инстанции, от които сумата от 400лв платен депозит за възнаграждение за вещо лице в първоинстанционното производство, сумата от 747.67лв - платени държавни такси /150лв за производството пред административния съд и 597.67лв за касационното производство/ и сумата от 150лв за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Върховния административен съд, в размер, определен от съда на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,