Решение № 5541 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2015 г.

Решение № 5541 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Николай Милков Димов от гр. София, против решение № 4642 от 1.07.2015 г., постановено по адм. дело № 11875/2013 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/6533 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. В касационната жалба се твърди необоснованост, незаконосъобразност на постановеното решение и нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Панчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е нарушен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо с изх № 02-230-6500/6533 от 20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от Николай Димов заявление с УИН 23/210512/58134 за кампания 2012 г. по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 3945.50 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 2890.37 лв., издадено на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната за администриране и контрол и на чл. 58 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - вр. и. д. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", при спазване на изискванията за форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и с целта на закона, и като такъв не подлежи на отмяна. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по СЕПП и НР1 за кампания 2012 г., към което е попълнена таблица за използваните парцели, с попълнени номера на всеки блок на земеделско стопанство /БЗС/ и землището, където се намира. По него са извършени административни проверки от страна на ДФЗ, които са установили недопустими площи, които не са стопанисвани и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. в размер на 10,93 ха, което представлява 100% спрямо допустимата за подпомагане площ. За изясняване на релевантните по делото факти от съда са допуснати две съдебно-технически експертизи /СТЕ/, като първата е изготвена от инж. Анастас Горанов и е потвърдила, че са налице недопустими за подпомагане площи в размер на 10,93 ха. Втората СТЕ е изготвена от инж. Беатриче Христова, с поставени допълнителни въпроси от страна на жалбоподателят е констатирала, че която представените панорамни /наземни/ снимки /приложени към преписката като извършени при теренни проверки/ отразяват неясно някакви терени с растителност, без да доказват конкретно за кои БЗС се отнасят, както и че не дават сведение за състоянието на цялата площ на БЗС. В заключение е посочено, че на база на снимките от теренната проверка не може да се определи площта на БЗС, която е наддекларирана и изключена от "Слоя за подпомагане". Отделно от това вещото лице е констатирало, че за кампания 2012 г., със Заповед № РД-09 4 от 3.01.2013 г. е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", който е актуализиран чрез дешифриране на нова цифрова /ЦОФК/ по самолетно и сателитно заснемане от 2012 г., като при проверката във връзка с изготвената експертиза при ответника, не се е установило наличието на скици/ снимки\8 от цитираната ЦОФК, която да отразява спорните БЗС с № 36244-24-91 и за БЗС с № ....80-1-3. Неизяснен е останал и въпросът по отношение на твърдяна от ответника налична орто- фотокарта за процесните БЗС. Въз основа на това АССГ е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, а възраженията за немотивираност на административния акт са неоснователни. По тези съображения е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционното съдебно решение е постановено при пълна липса на мотиви. Съдът се е задоволил да изложи само законовата уредба по спора и мотивите на административния орган за определяне на размера на финансовото подпомагане за кампания 2012 г., но не е изложил собствени мотиви по отношение приетите от него за безспорни доказани факти и обстоятелства. Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части: мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Последните, макар и да не са част от решението, като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт. АССГ само декларативно е посочил, че ДФЗ правилно е отказал финансово подпомагане, без да изложи собствени мотиви в тази насока. Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което касационната инстанция не може да отстрани и което е основание за отмяна на решението по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Не само пълната липса на мотиви, но и частичната такава, когато се отнася относно съществените за решаване на делото въпроси, представлява нарушение на съдопроизводствените правила, на нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. Липсата на мотиви по отношение на материалната законосъобразност на уведомителното писмо на ДФЗ, които съдът е длъжен да развие при служебната проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 146 и чл. 168 от АПК, води до невъзможност касационната инстанция да провери правилността на обжалваното решение. Отделно от това решението е постановено и при неизяснени правно значими факти. От страна на съда не е посочено въз основа на кои факти приема, че решението за отказ на ДФЗ е правилно и законосъобразно, а само е отбелязано, че административният орган е извършил проверки, на база на които са установени недопустимите площи. При наличието на две напълно противоречащи си заключения по допуснатите и приети от съда съдебно- технически експертизи, АССГ се е задоволил единствено за посочи заключението на вещото лице - инж. Горанов, което е установило, че недопустимите за подпомагане площи са в размер на 10,93 ха и, че същото отговаря на посоченото в административния акт с констатацията, че приложените снимки от теренни проверки не дават информация за състоянието на БЗС, но същите нямали тази цел, тъй като площите били недопустими, което е установено от проверяващите както визуално, така и с GPS-устройство. Независимо от напълно противоречивите заключения на вещите лица, те са кредитирани от АССГ, без обаче да са изложени никакви мотиви защо е отхвърлена жалбата на Димов, позовавайки се на експертизата на инж. Горанов и не е обсъдено заключението на инж. Христова. По делото е допуснат и изслушан свидетел на жалбоподателя, което също не е обсъдено от съда. Съдът не е съобразил тези обстоятелства в решението си и въобще не е обсъдил направените в тази насока доводи на жалбоподателя. Установеното от доказателствата по делото цялостно противоречие е останало напълно неизяснено, като по този начин е останал неизяснен въпросът относно недопустимите за финансиране площи на касатора. В решението на практика не се съдържат правните съображения на АССГ по съществото на спора, касаещи материалната законосъобразност на административния акт. Доколкото съществуват различия в заключенията на двете вещи лица по основни въпроси, свързани с характера на заявените от земеделския производител площи, съдът е следвало в изпълнение на задължението по чл. 171, ал. 2 от АПК във вр. чл. 203 от ГПК да изиска допълнителни изследвания или да назначи други вещи лица. Напълно неизяснен е останал и въпросът относно наличието на цифрова- орто фотокарта за 2012 г., с оглед изявлението на вещото лице Христова, че има такава карта но тя не е приложена по делото /л. 232/ по делото. По така изложените съображения, обжалваното решение се явява неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменително основание по смисъла на чл. 2019, т. 3 АПК. То следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото- чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение