Решение № 1180 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2018 г.

Решение № 1180 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Х. Дуков от [населено място], срещу решение № 58 от 15.01.2018 г. по адм. д. № 901/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Иска отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възраженията му, че в диспозитивната част на оспорената заповед е посочено, че се налага "санкция по чл. 171, т. 1, б. "б", което е нарушило правото му на защита, тъй като е възпрепятстван да разбере дали се касае за санкция или принудителна административна мярка, както и по кой нормативен акт е наложена. Посочено е още, че съдът не е преценил правилно възражението му за липса на мотиви на оспорения акт. Счита, че по аргумент на чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), нарушението на чл. 6, т. 1 ЗДвП не попада в обхвата на глава VI "Принудителни административни мерки" от ЗДвП. Ответната страна началник група в ОД на МВР Благоевград, сектор "Пътна полиция" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 58 от 15.01.2018 г. по адм. д. № 901/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград е отхвърлена жалбата на Х. Дуков, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-7852-000013/07.04.2017 г., издадена от началник група към ОДМВР – Благоевград, сектор "Пътна полиция" - Благоевград, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, временно се отнема свидетелството за управление на МПС на Х. Дуков до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Оспорената заповед е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 685454 от 07.04.2017 г., за това, че на 07.04.2017 г. около 21. 10 ч. в гр. Благоевград и по улица "Митрополит Борис" в посока 02 ОУ – ХЕИ, оспорващият управлява собствения си лек автомобил Ягуар ХТИП с рег. [рег. номер на МПС] под въздействие на алкохол, установено с техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 с фабричен № 0185, който е отчел положителен резултат 1, 00 промила наличие на алкохол в кръвта установено в количество измерен въздух в апарата с проба № 3788. При извършеното експертно изследване на иззета впоследствие от жалбоподателя кръвна проба е доказано наличието на етилов алкохол 1, 32 %, въз основа на която срещу него е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК с постановление на Районна прокуратура - Благоевград от 05.05.2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Посочил е, че отсъствието в разпоредителната част на заповедта на изписването на нормативния акт - Закона за движение по пътищата, не е съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото цялостното съдържание на заповедта не оставя съмнение в правното основание за прилагане на принудителната административна мярка. Прието е, че от мотивите е явно както административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, с всичките му съставомерни признаци от обективна страна, така и произтичащите с извършването му от закона последици по прилагане на мярка за принуда - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", с точно посочване на правната норма, от която произтичат - чл. 171, т. 1, б. "б. " ЗДвП, посочен в обстоятелствената част на заповедта. Изложено е още, че не се отразява на формата по чл. 59, ал. 2 АПК и на съответствието с материалния закон и възпроизвеждането в съдържанието на заповедта от акта на словесното описание на второто установено като извършено от жалбоподателя на 07.04.2017 г. административно нарушение квалифицирано по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП не е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б. " ЗДвП, но за да намери приложение е достатъчно установяването на една от тях - в случая "управление" на МПС под въздействието на алкохол с концентрация 1, 00 промила, установени с техническо средство. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасността на движението, включително при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, в частност мярката "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Изложено е, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б." ЗДвП и за срок в рамките на определeния по закон е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението чрез преустановяване извършването на правнорегламентираната дейност - управление на моторно превозно средство. Решението е правилно. В касационната жалба се преповтарят възраженията от жалбата на първата инстанция, които са подробно обсъдени и се споделят от настоящата инстанция. Съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (в приложимата редакция ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Не е спорно по делото, че са осъществени фактическите обстоятелства, даващи основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неоснователни са доводите на касатора за нарушаване правото му на защита. Обстоятелството, че неправилно административният орган е посочил в акта си, че се налага санкция по чл. 171, т. 1, б. "б", не води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като това обстоятелство не променя характера на приложената спрямо него принудителна административна мярка. В оспорената пред съда заповед са посочени фактическите и правни основания за издаването й, поради което жалбоподателят е могъл да изложи всички възражения срещу административния акт и да осъществи процесуалната си защита. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, акцентиращи върху немотивираност на заповедта. Конкретни доводи в този аспект не се сочат, а от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията на приложимия материален закон и установените административнопроизводствени правила. Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с техническо средство и с медицинско изследване. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката. Противно на твърденията на касатора, правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че посочването в заповедта на второто извършено от водача нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като за да намери приложение разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б." ЗДвП е достатъчно установеното нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение