Решение № 136 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2013 г.

Решение № 136 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. М. П. М. от [населено място] е подал молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1264 от 25.06.2012 г. по в. гр. дело № 1254/2012 г. на Варненския окръжен съд, втори състав, с което е потвърдено решение № 654 от 27.02.2012 г. по гр. дело № 2704/2011 г. на Варненския районен съд, 21-ви състав. С последното са уважени предявените срещу молителя и А. Т. Д. искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като са осъдени да предадат на С. А. М. владението на апартамент № * с идентификатор * в [населено място], [улица], [жилищен адрес] както и да му заплатят обезщетение за ползване на имота в размер на 2 890 лева. Молителят поддържа, че му е било нарушено правото на участие в процеса, като пред районния съд не бил приет подадения от него чрез адвокат отговор на исковата молба, с което бил лишен от възможността да ангажира доказателства по делото. Твърди по-нататък, че бил в невъзможност да се яви в съдебни заседания поради заболяване, като искането му за отлагане на делото, подкрепено с медицински документи, не било уважено в нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК. Поддържа се още, че на заседанието пред Варненския окръжен съд упълномощеният от молителя адвокат заявил, че е призован по телефона, каквото отбелязване по делото няма. На последно място, в подадената от адв. Р. Д. касационна жалба не били посочени основания за допускане на касационно обжалване, като след като молителят оттеглил пълномощията си от него, не му била дадена възможност да посочи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна С. А. М. от [населено място] е на становище, че не са били допуснати процесуални нарушения, които да са довели до лишаване на молителя от възможност да участва в делото. Върховният касационен съд, състав на II г. о. с определение № 118 от 12.04.2013 г. по настоящото дело е приел, че молбата за отмяна е подадена на 10.12.2012 г. от заинтересувана страна и в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който е започнал да тече от датата, на която с определение № 599 от 23.11.2012 г. по гр. дело № 701/2012 г. ВКС, II г. о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Молбата е вписана, а след като са изпълнени и изискванията на чл. 306 ГПК, подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Видно от разписката на гърба на съобщението /л. 37 от гр. дело № 2704/2011 г. на В., 21-ви състав/, на 1.04.2011 г. на молителя, чрез неговия пълнолетен син Б. М. М., е бил връчен препис от исковата молба с приложенията /вх. № 4573/21.02.2011 г./, с указания, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора /чл. 131, ал. 1 ГПК/, както и последиците от неподаване на отговор /чл. 133 ГПК/. Отговор на исковата молба е бил подаден по пощата на 2.05.2011 г. от ответниците А. Т. Д. и М. П. М. /сега молител/ чрез адв. С. С. Отговорът не е бил подписан от ответниците, нито към него е било приложено адвокатско пълномощно. Върху отговора, постъпил в районния съд на 05.05.2011 г., има резолюция на съдия от 9.05.2011 г., че е извън срока, "КД. Доклад в с. з.". С отговора ответниците са оспорили иска и са поискали спиране на производството по гр. дело № 2704/2011 г. на В., 21-ви състав до приключване на гр. дело № 8592/2003 г. на В., 18-ти състав, по което според тях, се гледа молба за обезсилване на решението по същото дело за обявяване на предварителния договор за окончателен поради неплащане на продажната цена в срок. Поискали са да се извърши служебна справка за висящност на гр. дело № 8592/2003 г. на В., 18-ти състав или да им се даде възможност да представят удостоверение за същото обстоятелство. Поискано е било и съдебно удостоверение, чрез което ответниците да се снабдят с препис от преписка по откриване на сметка на името на А. Т. Д. в Б. Д. и за снабдяване с друго от същата банка относно даване на съгласие за откриване на такава сметка и дали е уведомявано същото лице за откриване на такава сметка, можело ли е да тегли от нея и да се разпорежда с нея. Поискано е да се даде нов срок за представяне на адвокатско пълномощно. С определение № 6459 от 4.05.2011 г. съдът намерил исковата молба за редовна, допуснал до приемане в съдебно заседание представените от ищеца писмени доказателства, назначил поисканата от него експертиза, допуснал събиране на гласни доказателства на страната на ищеца и насрочил открито заседание за 8.07.2011 г. Ответникът /сега молител/ е получил на 10.05.2011 г. лично призовка за заседанието на 8.07.2011 г. /л. 41 от делото във В./. С молба от 7.07.2011 г. е заявил, че не е редовно уведомен за исковата молба, а и че срокът за отговор тече от датата на връчването й. Посочил е, че призовка по делото е била връчена на сина му Б. М., който не живее с него, а има постоянен адрес в [населено място]. В съдебното заседание на 8.07.2011 г. районният съд приел, че ответникът-молител е редовно призован на 10.05.2011 г., дал ход на делото и пристъпил към събиране на доказателства. В следващото съдебно заседание - на 4.11.2011 г., ответникът молител отново не се е явил, като е било прието, че е уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК. С молба от 26.01.2012 г. /л. 69 от делото във В./ ответникът-молител е представил медицинско направление от 25.01.2012 г. с диагноза "О. ВИ" /л. 68/ и поискал отлагане на насроченото за 27.01.2012 г. съдебно заседание за друга дата поради внезапно заболяване. С определението от 27.01.2012 г. съдът приел, че медицинското направление от 25.01.2012 г. не е писмено доказателство от предвидените в чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, които обстоятелства следва да бъдат установени с болничен лист, в който изрично да бъде посочено, че лицето не може да се яви в съдебно заседание. На делото е бил даден ход и е изслушано експертно заключение на вещо лице, след което съдът счел делото за изяснено от фактическа страна и дал ход по същество. За насроченото за 13.06.2012 г. заседание на въззивния съд по в. гр. дело № 1254/2012 г. ответникът /сега молител/ е бил представляван от упълномощения от него на 13.03.2012 г. адвокат Р. Т. Д., който е подал жалбата срещу първоинстанционното решение. Последният е заявил, че не възразява за нередовно призоваване, както и че е бил уведомен по телефона преди да получи съобщението. От съобщението на л. 18 от в. гр. дело № 1254/2012 г. на Варненския окръжен съд е видно, че на адв. Р. Д., като пълномощник на М. П. М., е бил връчен препис от определение № 1247 от 04.05.2012 г., с което съдът, след като се е произнесъл по направените с въззивната жалба доказателствени искания, е насрочил делото за 13.06.2012 г. От списъка на лицата за призоваване за същото заседание /л. 20 от делото/ е видно, че жалбоподателите са били призовани чрез адв. Р. Д. по телефона на 4.06.2012 г. На 6.06.2012 г. адв. Р. Д. отново е бил уведомен за насроченото за 13.06.2012 г. съдебно заседание чрез призовка, връчена му лично /л. 22 от делото/. По делото липсва молба от М. П. М., с която да оттегли пълномощието си от адв. Р. Д., направено с пълномощно от 13.03.2012 г. /л. 6 от в. гр. дело № 1254/2012 г. на окръжния съд/. В касационното производство по гр. дело № 701/2012 г. на ВКС, II г. о. е представено и пълномощно от 26.07.2012 г. /л. 8/, с което адв. Р. Т. Д. е упълномощен от касаторите да изготви и подпише от тяхно име жалба срещу въззивното решение. В. решение № 1264 от 25.06.2012 г. и решението с № 1560 от 1.08.2012 г. за поправката му по в. гр. дело № 1254/2012 г. на окръжния съд - В., са съобщени на молителя чрез адв. Р. Д., съответно на 28.06.2012 г. /л. 33/ и на 18.07.2012 г. /л. 37/. При тези данни, Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че при разглеждане на делото не са нарушени съдопроизводствени правила, в резултат на което молителят да е бил лишен от възможността да участва в делото или да не е бил надлежно представляван или да не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които да не е могъл да преодолее /чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК/. За да бъде основание за отмяна на влязло в сила въззивно решение, нарушаването на правото на страната на участие в процеса трябва да е резултат от действията на самата въззивна инстанция. Пороците в действията на първоинстанционния съд, изразяващи се в нарушения на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството се покриват от дейността на въззивната инстанция. Ако при разглеждане на въззивната жалба, тя е осигурила на страните равни възможности за разгръщане на състезателността в процеса, с това нарушенията, допуснати в тази насока от първата инстанция са санирани. Това следва пряко от позитивната уредба, при която липсва хипотеза за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Нарушаването на правото на страната на участие в процеса е порок, който обосновава неправилност на първоинстанционното решение и може да се коригира от въззивния съд по пътя на обжалването, без отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. В. решение би било неправилно по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, ако след като страната е възразила срещу допуснато от първоинстанционния съд нарушение, въззивната инстанция с действията си всъщност е дублирала това нарушение. Такова решение на въззивен съд ще подлежи на касационно обжалване /при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК/, а след влизането му в сила - на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Отделно от това, неприемането на отговора на исковата молба от първоинстанционния съд е основано на констатацията, че отговорът е подаден извън едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а не се касае за нередовности, за да бъдат давани указания за отстраняването им. Молителят не е представил и болничен лист, за да установи наличието на внезапно заболяване съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, което да съставлява неотстранимо от страната препятствие за явяването й в съдебно заседание на 27.01.2012 г. В производството пред въззивната инстанция молителят е бил представляван от надлежно упълномощен от него адвокат. Липсва подадена по делото молба по чл. 35 ГПК, с която молителят да е уведомил въззивния съд, че оттегля пълномощието си от адв. Р. Д. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с редовността на призоваването на страната за заседанията на въззивния съд. В заключение, не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение, а молителят да бъде осъден да заплати на ответника по молбата С. А. М. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.