Решение № 2880 от 20.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014 2020 против Решение 5016 от 21.07.2022 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. 11314/2021 г., с което съдът е отменил негово решение от 20.10.2021 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е приел, че административният акт не е мотивиран в достатъчна степен, както и че оскъдните мотиви, изложени в акта, са неясни и не могат да обосноват извода за недопустимост на неверифицираните разходи. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции и представя списък на разноските по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс(ГПК) Ответникът Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението(ГДПБЗН) към Министерство на вътрешните работи(МВР), не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения съдебен акт АССГ е отменил решение от 20.10.2021 г. на ръководителя на УО на ОПОС и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. За да постанови този правен резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: ГДПБЗН е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по ОПОС Д-34-132/16.12.2019 г. и peг. BG16M10P002-4.006-0001-C01. Според договора ръководителят на УО на ОПОС предоставя на бенефициера ГДПБЗН, безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16M10P002-4.006 Интегриране, надграждане и оптимизация на процесите по превенция, готовност и реагиране на рискове от природен характер, по приоритетна ос 4 Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища на ОПОС 2014 - 2020 г., съфинансирана в размер до 85 % от Кохезионния фонд, за изпълнение на проект ИСУН BG16M10P002-4.006-0001 Интегриране, надграждане и оптимизация на процесите по превенция, готовност и реагиране на рискове от природен характер. Проект ИСУН BG16M10P002-4.006-0001 Интегриране, надграждане и оптимизация на процесите по превенция, готовност и реагиране на рискове от природен характер е на стойност 19 997 915,99 лева, а срокът за изпълнение на договора е 53 месеца, считано от влизането му в сила. Проектът е с основни дейности, както следва - Дейност 1: Организация и управление на проекта, информация и комуникация; Дейност 2: Изготвяне на предложение на Национален план за управление на риска от бедствие, базиран на оценка на риска, който отчита вероятните въздействия на промените в климата и стратегията за адаптиране към промените в него; Дейност 3: Организиране и провеждане на семинари и работни междуведомствени срещи във връзка с изпълнение на дейността по изготвяне на предложение на Национален план за управление на риска от бедствия; Дейност 4: Проучване и идентифициране на съществуващи локални информационни системи и изграждане на Национална информационна система (платформа) за анализиране и оценка на рисковете от бедствия, причинени от наводнения и свлачища; Дейност 5: Организиране на обучения и практически упражнения за работа на оперативните служители с новоизградената Национална информационна система (платформа); Дейност 6: Техническо обезпечаване на дейността на оперативните екипи към националния и регионалните оперативни центрове; Дейност 7: Организиране и провеждане на обучения за обучители и обучения за представители от министерства, ведомства и организации за развитие на капацитета. В Приложение 1 към АДПБФП, т. 7 План за изпълнение (Дейности по проекта за Дейност 6 (Техническо обезпечаване на дейността на оперативните екипи към националния и регионалните оперативни центрове) е посочено, че в рамките на дейността е предвидена доставка на мобилни комуникационни технически системи (МКТС) - тип 1 и тип 2 (високопроходими леки автомобили) и лични предпазни средства за служителите, опериращи с тях. Посочено е още, че е предвидена доставка на 32 бр. МКТС тип 1 и 32 бр. МКТС тип 2, като ще бъде проведена открита процедура с две обособени позиции - ОП 1: Доставка на мобилни комуникационни технически системи тип 1 и ОП 2 Доставка на мобилни комуникационни технически системи тип 2, съобразени с изискванията на ЗОП, отнасящи се към дейност 6. В изпълнение на АДПБФП бенефициерът ГДПБЗН, е открил процедура по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет: Доставка на мобилни комуникационни технически системи тип 1 и тип 2", в резултат на която е сключил Договор за доставка и гаранционно обслужване на мобилни комуникационни технически системи тип 2 1983опд-3/20.01.2021 г. с Омникар Ауто ООД. Предмет на договора са доставката и гаранционното обслужване на 32 бр. МКТС тип 2, като за изпълнението на предмета на договора възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя обща цена в размер на 2 332 480,00 лева без ДДС или 2 798 976,00 с ДДС. В договора е предвидено, че в уговорената цена се включват всички разходи по изпълнение предмета на договора, в т.ч. митни сборове, такси и транспортни разходи до мястото, посочено за доставка, както и но не само: разходите за придобиване, съответно прехвърляне на правото на собственост върху автомобилите на възложителя, за доставка на автомобилите, за транспортиране на автомобилите до мястото за доставка, за заплащане на продуктова такса, всички разходи за извършване на гаранционна поддръжка в срока на гаранцията (за труд, резервни части и консумативи), както и разходите за отстраняване от страна на изпълнителя на всички технически неизправности и повреди, възникнали не по вина на възложителя и покрити от гаранционните условия и гаранционната отговорност на изпълнителя. В договора е посочено още, че възложителят заплаща 100 % от цената на приетата доставка в срок до 30 дни от извършване на доставката след представяне на двустранно подписан окончателен приемателно - предавателен протокол и оригинална фактура, одобрена от възложителя. На 15.07.2021 г. изпълнителят е доставил на възложителя 32 бр. МКТХ тип 2 без отклонение в количествените и технически характеристики и изпълнението на договора е извършено в срок, а възложителят е приел изпълнението. На същата дата е съставен и приемо-предавателен протокол и е издадена фактура на стойност 2 332 480,00 лева, от които 286 560 лева - цена за гаранционно обслужване на базов автомобил - тип 2. На 04.08.2021 г. е подадено нареждане от възложителя ГДПБЗН, за изплащане на сумата от 2 798 976,00 на Омникар Ауто ООД. На 01.10.2021 г. чрез ИСУН 2020 от бенефициера е подадено Искане за плащане 5, ведно с финансов и технически отчет. На 06.10.2021 г. отново чрез ИСУН 2020 УО е изискал от бенефициера да представи допълнителни документи във връзка с искането за плащане. С писмо с peг. BG16M10P002-4.006-0001-С02-М087 от 08.10.2021 г., бенефициерът е поискал удължаване на срока за представяне на изисканите от него допълнителни документи. На същата дата УО е уважил искането и е удължил срока до 12.10.2021 г. На 12.10.2021 г. ГДПБЗН е подала коригирано Искане за плащане 5. В резултат на подаване на коригираното Искане за междинно плащане 5/12.10.2021 г. УО е издал оспорения пред АССГ административен акт, с който е отказана верификация на средства в размер на 343 872,00 лв., както следва: По т.1 от акта - не се верифицира сума в размер на 286 560,00 лв. от БФП от бюджетен ред 1.1.2 Доставка на мобилни комуникационни технически системи - тип 2 (към дейност 6) и 57 312,00 лв. от бюджетен ред VIII. 10.1 Разходи за материални активи (към дейност 6) поради това, че бенефициерът е включил към разходите за възстановяване, стойност за гаранционно обслужване (консумативи - масла, филтри, ремъци и всички останали съгласно сервизните изисквания на производителя) на доставените мобилни комуникационни технически системи, които представляват средства за бъдещи разходи. Допустими разходи за финансиране са само разходи, свързани с дейности по проекта, извършени в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 1-6 ЗУСЕФСУ и т. 14.2 от Насоките за кандидатстване по процедура BG16M10P002-4.006-0001; Всички режийни разходи на бенефициента са определени като недопустими съгласно т.14.5.от Насоките за кандидатстване по процедура BG16M10P002-4.006-0001. В тази връзка представената за възстановяване сума, представляваща гаранционно обслужване на доставените мобилни комуникационни технически системи, се третира като недопустим разход за финансиране по горецитираната процедура, предвид обстоятелството, че към момента на представяне на искането за плащане, не е доказано реалното възникване и извършване на разхода. Предвид гореизложеното, за конкретния разход не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУСЕФСУ за допустимост на разходите и същият не се верифицира, като във връзка с чл. 64, ал.1 ЗУСЕСФСУ може да бъде включен в следващо искане за плащане, след представяне на отчетни документи, доказващи реалното му извършване и съответствие с изискванията за допустимост; По т. 2 от акта се намалява размерът на верифицираната сума със 122 755,20 лв. за сметка на БФП при следните фактически и правни основания: На основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, е извършена финансова корекция и не е одобрено възстановяването на бенефициера на сума в размер на 122 755,20 лв. от БФП от верифицираните разходи в размер на 2 455 104,00 лв. от БФП по Фактура 2000416737/15.07.2021 г. по дейност 6 Техническо обезпечаване на дейността на оперативните екипи към националния и регионалните оперативни центрове, от бюджетни редове:-1.1.2 Доставка на мобилни комуникационни технически системи - тип 2 (към дейност 6) - 102 296,00 лв.;- VIII. 10.1 Разходи за материални активи (към дейност 6) - 20 459,20 лв., поради наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор 1983опд-3/20.01.2021 г. с изпълнител Омникар Ауто ООД, определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ с Решение на Ръководителя на УО на ОПОС от 26.11.2020 г., изпратено на бенефициера с писмо с изх. 4-006-0001-2-309/25.03.2021 г. и във връзка с което е регистрирана нередност ОПОС20/21/КФ/5. Общият размер на верифицираната от УО на ОПОС сума преди извършване на финансовата корекция е 2 894 795,28 лв. от БФП; По т. 3 от акта се намалява размерът на верифицираната сума с 6 999,41 лв. за сметка на БФП по дейност 1 Организация и управление на проекта, информация и комуникация от бюджетен ред VII.9.1 Възнаграждения за екипа за управление - брутни суми (с включени осигуровки за сметка на работодател), обзавеждане и оборудване за административни цели, информираност и публичност, разходи за обезпечаване на командировки, осигуряване на външни експерти и правни консултации във връзка с Дейност 1 Организация и управление на проекта, информация и комуникация - 2%, с които отчетените и съответно включени в искането за плащане разходи надвишават максималния размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи. Максималният размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи е в размер на 75% от 2% от верифицираните преки разходи в размер на 2 724 178,00 лв., или 40 862,67 лв. При така установените факти съдът е приел, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото са налице неясни и недостатъчни мотиви, които да обосноват извод за недопустимост на неверефицираните разходи по т.1 от акта. По т. 2 е приел, че не е представено решението за налагане на финансова корекция, цитирано в акта, следователно основанието за намаляване на размера на верифицираната сума в тази част не е налице и актът в тази част е необоснован. Доколкото намаляването на размера на верифицираната сума по т. 3 от решението е в резултат на неверифицирането на съответните суми по т. 1 и намаляването на размера на верифицираните разходи по т. 2 от акта, то решението и в тази част се явява незаконосъобразно. Така мотивиран АССГ е отменил административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ответника по касационната жалба разходи не са допустими е на УО. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. В конкретния случай правилно съдът е приел, че в частта по т.1 административният акт, оспорен пред първата инстанция, е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при наличието на изключително лаконични, неясни и противоречиви мотиви, което е пречка съдът да извърши проверка на фактически установеното. На първо място не става ясно защо УО е приел, че не е доказано реалното възникване и извършване на разхода. Видно от доказателствата по делото процесният разход е действително извършен и доказан. От друга страна това фактическо твърдение не може да бъде квалифицирано като основание за отказ за верификация нито по чл. 57, ал. 1 т. 2, нито по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. На следващо място не става ясно защо УО квалифицира разходите за гаранционно обслужване като режийни разходи, доколкото гаранционното обслужване е част от предмета на сключения договор - същият е за доставка и гаранционно обслужване на МКСТ 2. Съгласно разпоредбата на т.14.4 Допустими категории разходи на Насоките за кандидатстване по процесната процедура като допустими разходи по т.14.4.5. са посочени и разходите за материали и консумативи. В тази връзка не става ясно защо консумативите, касаещи гаранционното обслужване (част от предмета на договора), се сочат като недопустими разходи. Излагането на неясни, лаконични и противоречиви мотиви в административния акт е съществен порок, който рефлектира върху неговата законосъобразност и има за правна последица неговата отмяна, защото лишава адресата на акта от ефективна защита срещу постановеното властническо волеизявление и препятства съдебния контрол за спазване на материалния закон. Този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в правното основание за упражняване на предоставена от закона компетентност и респ. дали се следват разпоредените правни последици. Предмет на съдебната проверка пред първата инстанция е не дали изобщо са налице фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание по процесното решение, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и дали тези факти съответстват на описаните в хипотезиса на сочената от органа правна норма. По отношение на т. 2 от акта правилно съдът е приел, че фактическите констатации, изложени в акта, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Нито пред първата инстанция, нито в настоящото съдебно производство е приобщено към доказателствата по делото цитираното в акта решение за определяне на финансова корекция от 26.11.2020 г. Горното обосновава извод за правилност на съдебното решение и в тази част. Съдебното решение е правилно и в частта по т. 3 от акта, доколкото намаляването на размера на верифицираната сума по т. 3 от акта е в резултат на неверифицирането на съответните суми по т. 1 и намаляването на размера на верифицираните разходи по т. 2 от акта. Следователно и в тази част решението на ръководителя на УО е незаконосъобразно, в каквато насока са и изводите на първата инстанция. Предвид горното направеният от АССГ извод за незаконосъобразност на процесното решение на ръководителя на УО на ОПОС, се явява правилен и обоснован. В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение