Решение № 12979 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3315/2014 г.

Решение № 12979 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3315/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Любослав Коюнджийски-Вени", гр. Благоевград против решение № 5701/28.08.2013 г. по адм. д. № 10147/2012 г. по описа на Административен съд - София-град. Оспорва решението като незаконосъобразно. В нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че актът е мотивиран. Мотивите са изложени в становище на административния орган в хода на съдебния контрол, което е недопустимо. Съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че процесната сума може да бъде удържана, независимо дали актът, с който е наложена като санкция, е влязъл в сила. Уведомителното писмо, с което е наложена санкцията, е обжалвано и съгласно чл. 166 от АПК оспорването спира изпълнението. Иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважена жалбата. Претендира направените разноски по делото. Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдът е изяснил релевантните за спора факти. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното. Не се установи приложимост на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Любослав Коюнджийски-Вени", гр. Благоевград против Уведомително писмо изх. № 02-010-2600/15598/23.08.2012 г. на Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е удържана сумата 6734 лв. Съдът е приел, че по заявлението на жалбоподателя за кампания 2011 г. е оторизирана цялата поискана сума. От тази сума е прихваната удръжка за бъдещ период, която е част от санкция по НР1 за кампания 2010 г., чиито общ размер е 14 470,96 лв. Уведомителното писмо с изх. № 02-010-2600/3840/02.10.2011 г. относно кампания 2010 г. е обжалвано и не се установява, нито се твърди да е приключило с окончателен съдебен акт. Това обстоятелство е ирелевантно, тъй като законосъобразността на процесното Уведомително писмо се преценява към момента на постановяването му съгласно чл. 142, ал. 1, от АПК. Предварителната изпълняемост на финансовите санкции на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 не е незаконосъобразно удържане на суми от приложени санкции преди окончателното решаване на спора относно дължимостта им. Решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. По делото няма спор относно фактите. От писмените доказателствата и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че ЕТ" Любослав Коюнджийски-Вени" е кандидатствал за кампания 2011 г. по следните Схеми и мерки за подпомагане: СЕПП, СНДП, НР1, НР2, СНДТ и СНДЖ 1. С Уведомително писмо изх. № 02-010-2600/15598/23.08.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", което е предмет на обжалване в настоящото производство, е оторизирана исканата субсидия по Схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производство (СНДЖ1) за 2011 г. в размер на 13 320,00 лв. От тази сума е приспадната сумата от 6734 лв., като в Уведомителното писмо е посочено, че това е санкция от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ. Посочената сума е част от санкция в общ размер от 14 470,96 лв., която е наложена на земеделския производител с Уведомително писмо изх. № 02-010-2600/3840 от 02.10.2011 г., с което е извършена оторизация и е изплатено финансиране за кампания 2010 г. Касационният жалбоподател е изложил твърдения, че посоченото Уведомително писмо е обжалвано от него, но спорът не е приключил с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на посочените факти и доказателства съдът е изложил правни изводи, които не намират опора в приложимия материален закон. Цитираната разпоредба на чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията не изключва приложението на националните разпоредби, регламентиращи начина на плащане на наложени санкции на земеделския производител от предходни периоди. Цитирана буквално посочената разпоредба гласи следното: Без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Цитираните разпоредби определят общият ред за събиране на санкциите за минали периоди, но за конкретните мерки по прилагането му препращат към националните законодателства. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. Предвид изложеното, неправилни са изводите на съда, че сумата от 6734 лв. е правомерно удържана от касационния жалбоподател с УП изх. № . № 02-010-2600/15598/23.08.2012 г. на Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие". Решението следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК и спорът да бъде решен по същество. Жалбата на едноличния търговец срещу посоченото уведомително писмо е основателна и следва да бъде уважена. Уведомително писмо изх. № 02-010-2600/15598/23.08.2012 г. на Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която е приспадната сумата от 6734 лв., като санкция от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение