Решение № 2074 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2012 г.

Решение № 2074 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалби на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София срещу решение № 2150/23.04.2012 г. по адм. дело № 4971 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт № 0101003870/6.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 614/11.04.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Инвокират се оплаквания за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост. Отричат се изводите на първостепенния съд за място на изпълнение на спорните доставки на територията на друга държава-членка заради установената липса на валиден VIN на получателя по доставките. Обосновава се правомерно начисляване на ДДС с РА. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Ответникът по касация "Ченти спорт България" ООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Ченти спорт България" ООД задължения за ДДС. Допълнително начисленият данък е в общ размер 27 033.57 в данъчни периоди м. м. 02, 03, 05, 06, 08, 09, 11 и 12 на 2009 г. Основание за установяване на данъчното задължение е отказът на администрацията да признае като такива с място на изпълнение извън територията на страната извършените от ревизираното лице облагаеми доставки на услуги към Jorvicrume S. L. - Испания. Изключено е основанието за неначисляване на данъка по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, тъй като в съответствие с чл. 21, ал. 1 от същия закон мястото на изпълнение на услугата е в България. С липсата на валиден VIN на получателя към момента на доставките е мотивирано дисквалифицирането на мястото на изпълнение по чл. 24, ал. 1 и 3 от ЗДДС /очевидно в ред. от ДВ, бр. 113 от 2007 г./. АССГ е възприел изцяло фактическите установявания на органите по приходите относно съществуването на договор между ревизираното лице и испанското дружество Jorvicrume S. L. с предмет предоставяне на услуги и боравене със суровини. Обсъдил е получената от испанската приходна администрация по реда на чл. 27 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета информация за регистрацията по ДДС на Jorvicrume S. L. на 4.06.2006 г., а за вътреобщностни сделки дружеството е регистрирано на 29.01.2007 г. и дерегистрирано на 11.02.2009 г. Така е обяснено съществуването на два идентификационни номера на търговците в Испания. В хода на съдебното дирене са събрани доказателства за испанското национално законодателство, което урежда института на т. нар "временна дерегистрация", чието съдържание е фикцията на запазването на последиците на регистрацията при заличен VIN при доставки с източник друга държава членка. Съдът е установил още, че получателят на облагаемите доставки е начислил ДДС и то в размери по-големи от доначислените с РА. В отлика от приходната администрация съдът е приел, че мястото на изпълнение на доставките на услуги е на територията на държава-членка на ЕС, а получател е регистрирано за целите на ДДС лице, поради което не се следва данък в страната. Решението е правилно. Разпоредбите относно мястото на изпълнение при облагаемите доставки на стоки и услуги в рамките на общностната търговия имат стълкновителен характер и целят избягване на двойното облагане с ДДС. Такива са нормите на чл. 194 до 199 от Директива 2006/112, от които следва принципът на начисляване на ДДС в държавата-членка, в която се потребяват стоките/услугите. Такова е разрешението и на националния ЗДДС в приложимата редакция на чл. 24 от ЗДДС от ДВ, бр. 113/2007 г. Според чл. 24, ал. 1 мястото на изпълнение на посредническата услуга, свързана с вътреобщностно придобиване на стоки и с доставка на стоки или услуги различни от тези по чл. 21, ал. 3, чл. 22 и чл. 23 от ЗДДС е мястото на изпълнение на ВОП или на доставката предмет на посредничеството. При действието на чл. 24, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по оценка, експертиза или работа върху движими вещи е на територията на държавата-членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя при кумулативното осъществяване на условията по т. т. 1 и 2, я именно получателят да е регистриран за целите на ДДС в държава-членка различна от тази на фактическото извършване на дейностите и след приключването им стоките да са изпратени извън държавата на фактическото извършване на работите по вещите. Понятието за данъчно задължено лице по чл. 9 от Директива 2006/112 /вж. чл. 3, ал. 1 от ЗДДС/ няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл. 213 от Директивата / респ. за регистрация по чл. 94 и сл. от ЗДДС/. Идентификацията не е елемент от механизма за облагане с ДДС независимо от значението му за доброто функциониране на системата на ДДС (вж. т. т. 30 и 31 от решението на СЕС по дело С-324/11; т. т. 60 до 63 от С-284/11 и т. т. 50, 51, 53 и 54 от С-385/11). Не случайно разпоредбата на чл. 196 от Директива 2006/112 не съдържа изискване за идентификация на получателя по доставката на услуга с доставчик от друга държава-членка, за да посочи първия като платец на данъка. Установяването на такова изискване с чл. 24, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в редакцията от ДВ, бр. 113/2007 г. е в противоречие със съюзното право и предполага прилагането на имащия примат правопорядък. Наред с горното, настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ за липсата на наднационална уредба за регистрационен дуализъм за целите на ДДС в зависимост от това дали доставките са в рамките на вътрешната или на вътреобщностната търговия. Заличаването на идентификацията по ДДС на испанския търговец във връзка с общностни доставки при запазването на тази за такива на територията на страната не води до липса на идентификация по чл. 213 от Директива 2006/112. Недоказани са предпоставките за прилагане на уредения от испанското законодателство институт на временна дерегистрация, поради което съжденията на съда за последиците от осъществяването на предпоставките му не допринасят за решаването на спора относно дължимостта на доначисления данък. В съответствие с чл. 196 от Директива 2006/112 и чл. 24, ал. 3 от ЗДДС /в обсъжданата редакция/ мястото на изпълнение по спорните доставки на услуги е извън територията на страната и доставчикът не дължи начисляване на ДДС /чл. 86, ал. 3 от ЗДДС/. Съобразено със стълкновителната норма на чл. 196 от Директивата е извършено начисляване на данъка в Кралство Испания, а двойното облагане при трансграничните сделки е несъвместимо с целите по 62-то съображение на Директива 2006/112. В контекста на горното допълнителното начисляване на ДДС с оспорения пред АССГ ревизионен акт е неправомерно, а съдебният акт за отмяната му - правилен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,