Решение № 91 от 26.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 165/2012 г.

Решение № 91 от 26.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 165/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Р. М. за изменяване по този ред на решение № 89 от 03 септември 2011 г. на Окръжен съд - гр. Смолян по внохд № 102/2011 г., с което е потвърдена изцяло присъда № 216 от 17 юли 2011 г. на Районен съд - гр. Смолян, постановена по нохд № 403/2011 г. по описа на този съд. От съдържанието на саморъчно изготвеното искане може да се формира извод, че осъденият М. оспорва единствено размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, като претендира неговото намаляване. Това възражение ангажира отменителното основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият М. участва лично и с назначения му за служебен защитник адв. Н. от САК, който поддържа искането за възобновяване на делото при посоченото в него основание за това и доводи в негова подкрепа. Гражданският ищец Р. "О." - [населено място], не се явява и не се представлява. Не е изразил писмено становище по искането на осъдения за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя С. Р. М. за това, че през периода от 08.01.2011 г. до 08 03. 2011 г., от различни обекти в [населено място] и [населено място], С. област, при условията на продължавано престъпление и при опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2710.97 лева, от владението на С. Р., Г. С., Д. И. и Б. М., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и е направил опит да отнеме от владението на Д. К. сумата 220.00 лева, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а от НК, е осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е времето на предварителното задържане на осъдения М., на основание чл. 59, ал. 2 от НК. Осъден е да заплати на гражданския ищец Р. "О." - [населено място] обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 909. 95 лева, заедно със законните последици. С присъдата е постановено надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. Присъдени са направените разноски, като са възложени в тежест на осъдения М. В производство, инициирано по негова жалба, е постановено атакуваното сега по реда на възобновяване на наказателните дела решение на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло. Решението не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Съдебното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава ХХVII от НПК - при цялостно признаване от осъдения М. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е постановил разглеждане на делото по този ред при надлежна констатация, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и при обявяване на последиците от това съобразно чл. 372, ал. 4 от НПК. На тази основа съдът е извел правнорелевантните факти и им е дал по принцип правилна правна оценка. В тази връзка ВКС намира за необходимо да отрази констатацията, която прави, че и двете предходни съдебни инстанции са подходили доста схематично и формално към обсъждането на квалификацията на престъплението като извършено при условията и на двете хипотези на чл. 29, ал. 1 от НК и не са изложили в пълнота съображенията си за поначало правилния извод за наличието на правна квалификация "опасен рецидив". Внимателната и прецизна оценка на предходните осъждания е от значение не само с оглед правната квалификация на престъплението, но и за индивидуализацията на наказанието при съобразяване на разпоредбата на чл. 56 от НК. Преценката за осъществяване на престъплението при условията на "опасен рецидив" следва да съобразява действителното съдържание на нормата и задължителното й тълкуване от Върховния съд в Постановление № 2/1970 г., т. 2, р. II "Относно опасния рецидив", където е прието, че за наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК са необходими две или повече осъждания, а не престъпления и затова при реална съвкупност на престъпленията е налице едно осъждане, макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления. В случая, конкретни съображения за тази правна квалификация липсват още във внесения за разглеждане в съда обвинителен акт. Съдът безкритично се е съгласил с нея, без да посочи точно кои от предходните осъждания на М. обосновават всяка от хипотезите на чл. 29, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд в мотивите на присъдата просто е изброил четири от общо деветте предходни осъждания на М. с влезли в законна сила присъди (л. 73 от съдебното дело), а въззивният съд се е съгласил с тази констатация (л. 14 от решението). Извън вниманието на предходните съдебни инстанции е останало обстоятелството, че престъпленията по седем от осъжданията се намират помежду си в реална съвкупност по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК и това са престъпленията по нох дела № № № 174/2004 г. на Смолянския РС, 196/2004 г. на същия съд, 494/2004 г. на Кърджалийския РС, 228/2004 г. на Смолянския РС, 269/2004 г. на Асеновградския РС, 86/2004 г. на Чепеларския РС и 394/2004 г. на Кърджалийския РС. Престъпленията, предмет на разглеждане и осъждане на М. по тези дела, са извършени в периода от 29.01.2004 г. (нохд № 196/2004 г.) до 05.05.2004 г. (нохд № 494/2004 г.), а първата влязла в законна сила присъда е тази по нохд № 174/2004 г. и това е станало на 19.07.2004 г., т. е. след като е извършено и последното по време от престъпленията - това по нохд № 494/2004 г. (справка за съдимост на л. 201-204, т. 1 от сл. д.). Поради това и с оглед изложеното по-горе, всички те следва да се считат за едно осъждане, с най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, независимо от наличието и съдържанието на предходно произнасяне по отношение на съвкупността с определение по нчд № 84/2005 г. на Чепеларския районен съд. Останалите две осъждания не удовлетворяват изискванията на която и да е от двете хипотези на чл. 29, ал. 1 от НК, защото по отношение на едното е изтекъл срокът по чл. 30 от НК (нохд № 350/1996 г. на Смолянския РС), а по другото наложеното наказание е "глоба" (нохд № 53/1999 г. на РС - гр. Сливница). От изложеното следва извода, че в случая е налице хипотезата само на чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. Тези констатации не повлияват правилността на извода на предходните съдебни инстанции за осъществяване на настоящето деяние при условията на "опасен рецидив". Такова обсъждане обаче е дължимо от съда, с оглед пълнота и прецизност при прилагане на материалния закон. Във връзка със заявената в искането явна несправедливост на наложеното на осъдения Метухов наказание е посочено само, че то е прекомерно тежко. Наказанието на М. е определено при условията на чл. 54 от НК и при съобразяване на всички обстоятелства от кръга на посочените в тази норма на закона. Наложено му е наказание лишаване от свобода, чийто размер е определен при пълно отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, близо до средния размер на предвиденото в закона - седем години и шест месеца. Това наказание правилно е редуцирано с една трета, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, до пет години лишаване от свобода. Правилно е отчетено от съдилищата, че степента на обществена опасност на деянието и на дееца е висока, на базата на подробно обсъдени данни, характеризиращи извършеното и извършителя (л. 75-76 от съдебното дело). Настоящата инстанция няма причини да не сподели така направения анализ. Същественото в случая е, че многобройните предходни престъпни посегателства на осъдения срещу собствеността, както и престъпната упоритост в рамките на извършеното по настоящето производство, сочат на трайно изградено противоправно поведение като начин на живот, за поправяне на което така определеното наказание е напълно адекватно. То не дава основание за намеса на ВКС, защото при определянето му са спазени правилата за това и не съдържа характеристиките на явна несправедливост по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение