Решение № 3997 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10235/2020 г.

Решение № 3997 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10235/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. К. Н., против Решение № 3836/13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 851/2020 г. по описа на Административен съд – София-град за 2020 г, с което e отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С250-0045350/27.12.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Касаторът твърди, че при издаването на Заповедта правилно е приложен материалният закон при съобразяване с принципите, заложени в АПК. Изложени са твърдения, че органът е установил всички относими за случая обстоятелства, като издаденият акт е мотивиран и съответства на целта на закона. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Плам 1 – П. С." ЕООД не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и редовна, но е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима – като подадена в срок от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество обаче е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд – София-град е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С250-0045350/27.12.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в производство, образувано по жалба на "Плам 1 – П. С." ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес]. С въпросната Заповед, след извършена контролна покупка на стойност 1, 50 лв. и неиздаване на фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство по време на проверка в търговския обект (бирария), стопанисван от "Плам 1 – П. С." ЕООД, на същото е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговския обект и ограничаване достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 118 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. От правна страна, за да отмени Заповедта, съдът е приел, че със същата се налага ПАМ, която е непропорционална като размер на установеното нарушение, а мотивите относно срока са бланкетни и преценката на органа е декларативна. Така постановеното решение на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. В процесния случай страните не спорят дали към момента на проверката в търговския обект е издадена фискална касова бележка, или не. Спорът е относно доколко ПАМ е в съответствие с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, и с принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. При издаване на Заповед за налагане на ПАМ следва да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като съгласно него административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ органът действа в условията на оперативна самостоятелност, видно от използвания в разпоредбата израз "до 30 дни". За да не се отнема правото на защита на нарушителя и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В конкретния случай, както правилно първоинстанционният съд е констатирал, Заповедта съдържа бланкетно формулирани мотиви, без да става ясно как точно органът е формирал воля при определяне срока на мярката. Изложените аргументи са общо формулирани, като не вземат под внимание особеностите на конкретния случай, а също и не се посочва кои обстоятелства са от значение, както и каква е тяхната тежест. Настоящият състав намира, че определеният със Заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Този извод следва и от обстоятелството, че при затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел с оглед конкретното нарушение. Законът е предвидил административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Може да бъде направен обоснован извод, че административният орган е издал Заповедта, без да извърши преценка за съотношението между личните и обществените интереси, като бланкетно и общо е изложил доводи за защита на обществените такива. По този начин актът, чийто срок е 14 дни, би засегнал правата и законните интереси на дружеството в по-голяма от преследваната от закона степен. Поради гореизложеното процесната Заповед за налагане на ПАМ се явява незаконосъобразна, както правилно е преценил и Административният съд. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение