Решение № 2813 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12938/2014 г.

ВАСVI отделение16.03.2015 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5042/21.07.2014 г. постановено по адм. д. № 2175/2014 г. на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2813 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12938/2014 г., VI о.,докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Мария Ангелова Гергинска, от гр. София, подадена чрез пълномощника адвокат Петарана Атанасова-САК, срещу решение № 5042/21.07.2014 г. постановено по адм. д. № 2175/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на Мария Ангелова Гергинска срещу решение № РО-52/29.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град. С посоченото решение е потвърдено разпореждане № 3988/12.11.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет№ Р-4294 от 16.10.2013 г. в размер на 464, 16 лв., от които 302, 58 лв. главница и 161, 58 лв. лихва и е отхвърлена жалбата на Мария Ангелова Гергинска срещу посоченото разпореждане, като неоснователна. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията са подробно мотивирани. Поддържа се, че ревизионният акт за начет, за извършен частична ревизия по разходите на ДОО с пореден № 4294, на който се позовават както административният орган, така и съдът, е издаден на 16.10.2013 г., а самата ревизия е извършена на 17.10.2013 г. Счита, че не е спазена процедурата по чл. 110, ал. 4 от КСО и не е налице надлежно връчване на ревизионният акт и неправилно съдът е приел, че ревизионният акт е връчен по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО чрез поставяне на съобщение за изготвянето му на таблото. Поддържа, че съгласно цитираната норма актът за начет не може да бъде връчен при отказ, тъй като липсва предвидена процедура в тази насока. Навежда довод, че с оглед на събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че процесният акт за начет е влязъл в сила и издаденото въз основа на него разпореждане № 3988/12.11.2013 г. се явява преждевременно, без да има възможността жалбоподателката да направи възражение по ревизионния акт. Поддържа също, че не е налице причинена щета на ДОО тъй като не е налице отменен акт на медицинската експертиза, тъй като първоначалния срок на инвалидизиране е 03.02.2010 г. и в тази част ЕР на ТЕЛК, с председател жалбоподателката, не е отменено. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на Решение № РО-52/29.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане № 3988/12.11.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет№ Р-4294 от 16.10.2013 г. в размер на 464, 16 лв., от които 302, 58 лв. главница и 161, 58 лв. лихва. Претендира се заплащане на направените разноски по делото. В съдебно заседание пълномощникът на касационният жалбоподател поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Ответникът- Директорът на ТП на НОИ София-град не е изразил становище във връзка с касационните оплаквания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Мария Ангелова Гергинска срещу решение № РО-52/29.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане № 3988/12.11.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет№ Р-4294 от 16.10.2013 г. в размер на 464, 16 лв., от които 302, 58 лв. главница и 161, 58 лв. лихва, и е отхвърлена жалбата на Мария Ангелова Гергинска срещу посоченото разпореждане, като неоснователна. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че въз основа на експертно решение на ТЕЛК № 0441/03.02.2010 г. е издадено разпореждане № 85/03.09.2010 г., с което на Емил Кехайов е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване във връзка с чл. 98, ал. 7 от КСО, с което ТЕЛК е определила 52% намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 03.02.2010 г. и срок за инвалидизиране 01.02.2013 г. С разпореждане № 6711250203/03.09.2010 г. на Емил Кехайов е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 03.02.2010 г. Посоченото експертно решение на ТЕЛК е било обжалвано от медицинската комисия към ТП на НОИ гр. Благоевград по чл. 98, ал. 4 от КСО пред НЕЛК. С експертно решение № 0777/20.10.2010 г. на НЕЛК е отменено експертното решение на ТЕЛК, като преписката е върната за ново произнасяне в ТЕЛК. С новопостановено експертно решение № 0354/03.02.2011 г. на ТЕЛК са определени нова дата на инвалидизиране - 03.02.2011 г., нов срок на инвалидизиране - 01.02.2014 г. и процент трудова неработоспособност 52%. При така установените факти е прието, че на основание на отмененото впоследствие експертно решение № 0441/03.02.2010 г. на лицето е изплащана неправомерно пенсия, като е посочено, че това обстоятелството се е осъществило по вина на ТЕЛК за общи заболявания в I МБАЛ София ЕАД, втори състав с председател жалбоподателката Мария Гергинска и членове Румяна Праматарова-Илиева, Ангелина Попниколова-Гьошева и Бронислав Антонович, с което е била нанесена щета на ДОО. На основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е издадено разпореждане № 671125/73/10.09.2013 г. за отмяна на разпореждане № 6711250203 от 03.09.2010 г. за отпусната пенсия. Прието е, че е осъществен фактическия състав на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, като пенсията за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 03.02.2010 г. е неправилно отпусната поради отмяна на експертното решение, въз основа на което е извършена преценка за началната дата и определяне на размера на исканата пенсия. Направен е и извод, че неоснователно изплатената пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 03.02.2010 г. до 03.02.2011 г. на Емил Кехайов е в размер на 1210, 32 лв. С оглед на изложеното административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, като с посочената разпоредба е дадена възможност да се търси по административен ред отговорност в случаите, когато актове на медицинската експертиза са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Първоинстанционният съд е споделил изцяло изложените от административният орган мотиви, като е приел, че в случая са спазени разпоредбите на чл. 110, ал. 2 и ал. 4 от КСО. Административният съд е приел, че при съставянето на ревизионният акт за начет на жалбоподателката не са допуснати нарушения и същата отказала да подпише така съставеният ревизионен акт за начет. Връчването на акта било осъществено чрез поставяне на съобщение на определеното за това място в териториалното поделение на НОИ. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба е наведено възражение относно нередовността при връчване на ревизионен акт за начет № 4294/16.10.2013 г. Това оплакване е неоснователно. От приложеният ревизионен акт за начет е видно, че същият е съставен на 16.10.2013 г. и същият ден е предложен за подпис на жалбоподателката д-р Мария Гергинска. Последната е отказала да подпише и получи акта, като отказът е оформен с подписа на един свидетел. Съдът счита, че именно датата 16.10.2013 г. следва да се приеме за съставянето на ревизионният акт, а не 17.10.2013 г., както твърди жалбоподателката. Отразената дата в ревизионният акт за започване и приключване на ревизията-17.10.2013 г. е техническа грешка, която не е довела до нарушаване правото на защита на д-р Гергинска, тъй като в случая не е попречило на същата да реализира правото си на жалба срещу така издадения ревизионен акт за начет. Този извод се налага и с оглед на обстоятелството, че на жалбоподателката е направен опит и за връчване на заповедта за възлагане на финансова ревизия № 4294/16.10.2013 г., която заповед също така е отказано да бъде получена от жалбоподателката на 16.10.2013 г. и това обстоятелство също е удостоверено с подписа на свидетел, отразено върху заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от КСО разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес, или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет, задължителните предписания и поканите за доброволно изпълнение се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението. Събраните по делото доказателства сочат, че административният орган е спазил процедурата по чл. 110, ал. 4,пр. 1 от КСО за връчване на ревизионният акт за начет. Ревизионният акт е бил предложен за подпис на д-р Гергинска от извършилите ревизията старши инспектори по осигуряването при ТП на НОИ-гр. София, което обстоятелство правилно е прието от административният орган като действие по връчването на ревизионният акт за начет. Разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от КСО не конкретизира точно кой следва да връчи акта за начет, но и не изключва възможността това да стане от извършилите ревизията лица. След като д-р Гергинска е отказала да подпише ревизионният акт за начет административният орган правилно е пристъпил към поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определеното за целта място съобразно разпоредбата на чл. 110, ал. 4, пр. 2 от КСО. От съдържащите се в административната преписка съобщение № 39/25.10.2013 г. и протокол № 39/25.10.2013 г. се установява, че на 25.10.2013 г. на таблото в СУ "Социално осигуряване" е поставено съобщение до д-р Мария Гергинска за явявяне в 7-дневен срок за връчване на ревизионен акт пореден № 4294/16.10.2013 г. С изтичането на този срок в разпореждане № 3988/12.11.2013 г. е прието, че ревизионният акт е връчен на жалбоподателката на 02.11.2013 г. при условията на чл. 110, ал. 4 от КСО. След изтичане срокът за обжалване на ревизионният акт за начет правилно въз основа на същия административният орган е издал процесното разпореждане № 3988/12.11.2013 г. на основание чл. 110, ал. 3 от КСО. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ № РО-52/29.01.2014 г. разпореждането е потвърдено. В тази връзка не могат да бъдат възприети твърденията на жалбоподателката, че не е настъпила щета за ДОО. Това обстоятелство е установено с ревизионният акт за начет, който е влязъл в сила. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил оспорването първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2