Решение № 7051 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, подадена чрез пълномощник адвокат Р. Владимирова, срещу Решение №784/22.01.2026 г., постановено по адм.д.№146/2025 г. на Административен съд- Пловдив. Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства и не са формулирани доказателствени искания. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76б от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се и аргументи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не съставляват касационни основания. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/- гр. Пловдив в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт В. Игнатова, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер за двете инстанции. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С първоинстанционното решение, Административен съд- Пловдив е отхвърлил жалбата на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, представлявано от проф. д-р К. Д., подадена срещу Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № РД-28-4/07.01.2025 г. на директор на РЗОК – Пловдив и е присъдил разноски по делото. По делото е установено, че писмената покана е издадена след влизане в сила на Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-965/07.09.2023 г. на директора на РЗОК-Пловдив, основана на извършена проверка, съгласно Заповед № РД-25-1217/12.06.2023 г. на директора на РЗОК-Пловдив и на констатациите за нарушение в Протокол № РД-25-1217-1/07.07.2023 г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-1217-3/07.07.2023 г., в частта ѝ относно установеното нарушение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - неизпълнени критерии за дехоспитализация по КП № 119, ИЗ №35571/2023г. /28.05.2023г. 12:00ч. - 31.05.2023г. 13:00/. Заповедта, в тази й част, по т.ХІ, не е била оспорена и е влязла в сила. С влязлата в сила заповед за налагане на санкция за лечебното заведение, за което е установено, че е извършило нарушение, се създава задължение за възстановяване на заплатена му вече сума за извършени медицински дейности, което задължение възниква именно от факта на извършено от него нарушение на НРД или ЗЗО. Влизането в сила на акта, с който се установява въпросното нарушение и се налага санкция за извършването му, е абсолютна процесуална предпоставка за издаването на поканата по чл. 76б от ЗЗО. Фактическите констатации и правните изводи за допуснати нарушения не са опровергани в производството по налагане на санкциите и следва да се приемат за надлежно установени. Констатациите в санкционното производство по фактическия състав на нарушението не могат да се преразглеждат в производството по оспорване на писмената покана, основаваща се на същите факти. Опитът за преразглеждане на този въпрос в настоящото производство при условие, че заповедта за налагане на санкции е влязла в сила, би могъл да бъде осъществен единствено след успешно проведен контрол по нейната валидност. Такъв в случая не е реализиран от жалбоподателя и административният съд е следвало да се съобрази с правните последици на Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-965/07.09.2023 г. на директора на РЗОК-Пловдив, имащи преюдициално значение за настоящия правен спор. (Решение № 3984 от 8.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12268/2025 г., VI о., Решение № 4813 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2025 г., VI о., Решение № 2256 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2018 г., VI о. и др.) Съгласно чл. 76б ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. В случаите по ал. 1, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Спазен е предвиденият законоустановен ред. Резултатите от извършената проверка са отразени в протокол, констатиращ нарушенията, издаден е и протокол за неоснователно получени суми. Безспорно е установено, че сумите са получени от лечебното заведение. Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези възражения са изследвани от първоинстанционния съд и същият ги е приел за неоснователни, включително е счел за неотносима и допуснатата съдебно- медицинска експертиза. Законосъобразно административният съд е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 76б, ал. 2 ЗЗО и правилно е отхвърлил оспорването срещу индивидуалния административен акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за касационната инстанция/ в първата съд.инстанция разноски са присъдени/. С оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на страната, съдът определя, на осн. чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, разноски, възлизащи на 77 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение