Решение № 9145 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9208/2012 г.

Решение № 9145 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9208/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба ВНД Началника на Гранично полицейско управление-София, срещу решение № 2893/28.05.2012 г. постановено по адм. д. № 5772/2011 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 139/14.06.2011 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Иван Данчев Ганчев, чрез процесуалния му представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба със становище за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед на ВНД Началника на ГПУ-София в производството пред първоинстанционния съд на Ганчев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да отмени заповедта АССГ приема, че същата е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но при издаването ? са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неизпълнение на императивната разпоредба на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР съгласно която дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. От дисциплинарно наказващият орган не са установени материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. От събраните в дисциплинарното и съдебното производство доказателства не се установява извършването на вмененото на Ганчев дисциплинарно нарушение. Обжалваният съдебен акт е постановен с правилен краен резултат и следва да се допълни със следните мотиви: В производството пред настоящата инстанция е прието като писмено доказателство протокол с рег. № 16977/2.06.2011 г. за изслушване на дисциплинарно наказания като същия не е представен в производството пред първоинстанционния съд поради пропуск. Горецитираният документ се явява неразделна част от административната преписка по дисциплинарното производство, приключила с издаването на оспорвания индивидуален административен акт, а съгласно императивното изискване на чл. 152, ал. 2, алтернативно ал. 4 от АПК административният орган следва да изпрати заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда. Видно от материалите по делото с определение от 26.07.2011 г. съдът е указал на административния орган, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК той трябва да установи фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, както и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. Вярно е, че съгл. чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, но съдът не следва да указва на страните, че представените от тях доказателства са непълни. Административният орган е бил длъжен да представи административната преписка в цялост по смисъла на чл. 152 и му е било указано, че доказателствената тежест е негова. В този смисъл настоящата инстанция приема, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, поради неуказване от съда на доказателствената тежест на страните. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, която не е оспорена от страните, резолюцията от видеозаписа на работното място на жалбоподателя е ниска и с това си качество не е годна за точно и категорично разпознаване на лица и обекти, в това число не може да се установи (индивидуализира), че лицето, записано от посочените камери на Летище София е точно издирваното лице. Дори и СТЕ да не беше кредитирана, поради липса на данни от снимка на Иван Боянов, която да е била съпоставяна с изследвания в експертизата образ от камерите, липсват доказателства, които категорично да установят дали Ганчев е разполагал с достатъчна индивидуализираща информация, достатъчна за локализация на Ивайло Иванов Боянов и съотв. предаването му на служител на ГД Охрана. Нещо повече, както в справка с рег. № 16891, така и в касационната жалба се посочва, че не е доказано през кое гише е минал Боянов. Следователно не са налице категорични доказателства за извършено нарушение от Ганчев и в този смисъл са правилни заключенията относно материалната незаконосъобразност на оспорваната заповед по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изложеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение - II колегия,