Решение № 6664 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8820/2008 г.

Решение № 6664 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8820/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на кмета на община Карлово против Решение № 204 от 08.05.2008 г., постановено по административно дело № 729 по описа за 2006 г. на Окръжен съд - Пловдив. Релевира оплакване за неправилност - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Неню-ЗХ-Петко Ненков" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Окръжен съд - Пловдив е било образувано по жалбата на Петко Неделчев Ненков в качеството на ЕТ "Неню ЗХ - Петко Ненков" гр. Карлово против заповед № 304 от 06.04.2006 г. на кмета на община Карлово, издадена на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост, с която е разпоредено изземване на имоти - частна общинска собственост, представляващи помещения, изградени в УПИ ХХI, в кв. 53 "А" в гр. Карлово с мотив, че същите се държат от жалбоподателя без правно основание. С решението си, постановено по адм. дело № 729 по описа за 2006 г., Окръжен съд - Пловдив е отменил като незаконосъобразна обжалвана заповед, приемайки, че заповедта е незаконосъобразна. Мотивирал се е, че е налице спор за материални права върху обекта за обжалваната заповед. Решението е неправилно и следва да се отмени като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 65 от ЗОбС, при наличие на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваната пред Окръжен съд - Пловдив заповед кметът на община Карлово на основание чл. 65 от ЗОбС е разпоредил изземване на помещения, изградени, находящи се в УПИ ХХI, в кв. 53 " А" по ПРЗ на гр. Карлово от фактическата власт на ответника по касационната жалба, за която се сочи, че е без правно основание. Видно от доказателствата, приложени в преписката, помещенията, изградени в УПИ ХХI, кв. 53 "А", са общинска собственост съгласно Акт за частна общинска собственост № 2023 от 27.07.1994 г. и са били отдадени под наем на ЕТ "НЕНЮ - ЗХ - Петко Ненков" за срок от три години съгласно договор от 6.06.1999 г. Няма данни по делото срокът на наемния договор да е продължен. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 т. 4 от ЗОбС, наемните правоотношения се прекратяват с изтичане на срока за настаняване. При липса на действащ договор за наем на имот по чл. 14, ал. 1 от ЗОбС, фактическата власт върху имота по акт за общинска собственост № 2023 от 27.07.1994 г. извършвана от ЕТ "НЕНЮ - ЗХ - Петко Ненков" се осъществява без правно основание. Налице са елементите от фактическия състав от първата хипотеза на разпоредбата на чл. 65 от ЗОбС, даваща основание на общината да изземе собствения си имот от лице, което го държи без основание. Като е приел, че заповедта противоречи на закона, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на закона. При наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на Окръжен съд - Пловдив следва да се отмени, а спорът да се реши по същество. По изложените по-горе съображения, заповедта на кмета на община Карлово, издадена на основание чл. 65 от ЗОбС е законосъобразен индивидуален административен акт, постановен е с съответствие с приложимия материален закон, поради което жалбата против него се явява неоснователна. В случая ирелевантно за спора е обстоятелството, че теренът под складовите помещения, предмет на изземване с обжалваната заповед, е отписан от актовите книги на общината и не е общинска собственост. Предмет на настоящия правен спор са изградените върху терена складови помещения, правото на собственост върху които се доказва с официален удостоверителен документ, неотменен по предвидения в ГПК ред. Отношенията между общината и собствениците на дворното място нямат отношение към спорното материално административно правоотношение, съществуващо между двата административноправни субекта - административния орган и жалбоподателя като физическо лице по повод издаване на индивидуалния административен акт по чл. 65 от ЗОС. Възможността на физическото лице - адресат на заповедта по чл. 65 от ЗОбС да установи материалната незаконосъобразност на акта, в случая, е да докаже по отношение на общината, разполагаща с титул за собственост, наличието на правно основание за осъществяваната от него фактическа власт върху процесните помещения. Такава не се установява, но и не се твърди в жалбата. Защитната теза на жалбоподателя е изградена единствено върху оспорване правата на общината върху обектите (от които впрочем и той е черпил права по договора си наем), но в случая това е недопустимо, тъй като материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ - акт а общинска собственост, не би могла да се обори, без да се установи собствено вещно право върху имота. това е допустимо единствено в спор за права, каквото се развива в исковия процес. Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение