Решение № 2317 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2014 г.

Решение № 2317 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 736/17.03.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2265/2012 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 261200106/28.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив относно установените в тежест на Костадин Василев Делчев задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и по отношение на определените за тези задължения закъснителни лихви. Касаторът твърди неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила, като конкретни са оплакванията му за неоснователно изключване от съда на определени суми от приходните/разходните потоци на баланса за отчетен период 2007 г., поради което е неверен и изводът му за липса на основа за определяне на допълнителни данъчни задължения. Иска отмяна на обжалваната от него част на решението и отхвърляне на оспорването, респ. връщане на делото за ново разглеждане. Иска присъждане на деловодни разноски. Като ответник по касация Костадин Делчев, чрез повереника си адв. Бангеев, в нарочно писмено становище отрича основателността на касационната жалба. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора е за основателност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред Административен съд Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на Костадин Василев Делчев задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. - 2004 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 13 540.98 лв. със закъснителна лихва в размер 5 849.17 лева. Данъчната основа за облагане с данък върху доходите е определена по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК с обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК заради констатиран недостиг на парични средства в ревизираните данъчни периоди при използване на метода на баланс на паричния поток /съпоставката е извършвана към определени моменти от отчетните годишни периоди/. Предмет на касационен контрол е само частта от съдебния акт разрешаваща спора за съществуването на установените с РА публични задължения за 2007 г. За този отчетен период недостигът е към шест дати от годината общо за Костадин Делчев и съпругата му Галя Митева Делчева в размер 118 541.53 лева, като с позоваване на института на съпружеската имуществена общност и презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) тази отрицателна разлика между приходите и разходите е разделена на две. Половината на недостига в размер 59 270.76 лева е квалифицирана като данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, при която дължимият данък е 13 540.98 лева. След приспадане на внесения данък в размер 579.30 лева остатъкът за довнасяне е 12 961.68 лева. В приходната част на баланса на паричния поток са включени доходите от трудово правоотношение и тези от наем и заемите от Шехри Хатихпоглу, Юджел Кодаташ, Ердинч Дилдар, Едмонт Шеху, Ебру Бац /изписван и като Ебру Баз/, върнати средства от съпругата му и получени от продажба на МПС. Разходите са формирани от средствата за издръжка; вноски по банкова сметка, върнати заеми на Шехри Хатихпоглу, Юджел Кодаташ, Ердинч Дилдар, Едмонт Шеху и внесените по сметката на собственика на действащата като едноличен търговец съпруга на РЛ. За да отмени РА в частта установяваща задължения за подоходен данък за 2007 г., съдът е очертал предметните предели на на регулиране на ЗДДФЛ. Изключил е семействата като данъчно задължени лица и е отрекъл правилността на подхода на администрацията да определя общо за съпрузите съотношението между приходите и разходите, дори при действието на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Признал е приложимостта на разпоредбите на чл. 19 и чл. 25 от СК (отм.) за установяване на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при анализа на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от СК, но за определяне на конкретен доход и разход на ревизираното лице. Така е определил като неправилно отнасянето към разходите на Костадин Делчев на внесените суми по сметка 107 на предприятието на ЕТ "Делфин - Галя Делчева", които са с произход заеми от Шехри Хатихпоглу, Юджел Кодаташ, Ердинч Дилдар, Едмонт Шеху и Ебру Бац и са възстановени от ЕТ в същата година. По установяванията от съда измежду петимата заемодатели заем на Костадин е предоставил само Ебру Бац и в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК е посочено, че тази сума е дадена на Галя Делчева. Съпоставяйки само индивидуалните приходи и разходи на Костадин за 2007 г., съдът е включил в приходите доходите от трудово правоотношение и от наем, заема от Ебру Баз и полученото от продажба на МПС, а в разходите тези за живот, внесените суми по банкови сметки и предоставената сума на Галя Делчева /тъждествена с получената от Ебру Баз/. Изчислил е положително салдо в размер 184.06 лева, при което не се дължи допълнителен подоходен данък. Съдът е коригирал с позоваване на заключението на ССЕ и общият размер на разходите по РА за 2007 г. - 424 246.74 лева /вместо 349 771.32 лева/, а иначе при размер на приходите общи 383 391.16 лева балансът в паричните потоци е положителен. Решението е правилно. Споделими са изводите на първостепенния съд за неправилния е подход на приходната администрация при определянето на данъчната основа за облагане с подоходен данък на ревизираното лице, при който, за да се обоснове недостиг на парични средства се вземат предвид э от касовите приходи и разходи на него и съпругата му. На националната позитивна правна уредба не е познат институтът на семейното подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност по приложимият по време Семеен кодекс от 1985 г. /отм. ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./. При действието на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) СИО като съпритежаване на права са разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК (отм.). За права вън от обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Пак при действието на отменения СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат общо от съпрузите, а отговорността за поетите задължения за удовлетворяване на такива нужди е солидарна - чл. 25 от СК (отм.). Не съществува нормативен източник за разделянето поравно на разходите, дори да са за нуждите на семейството. Не правото, а моралът, е регулатор на обществените отношения по издържането на семейството. Ако разходите за нуждите на семейството са поети от единия от съпрузите, това не предполага за целите на данъчното облагане разпределянето им в някакво съотношение между съпрузите. Общото изследване на съотношението между приходите и разходите на съпрузите е допустимо в контекста на правилото на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, във вр. с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК, за да се обоснове прилагането на презумпцията за подлежащ на облагане доход при явно и съществено превишаване на разходите на лицето и свързаните с него над декларираните получени средства, когато лицата са в едно домакинство. Необходимостта данъчното задължение да има конкретен субект предполага определянето на данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК да се извърши по отношение на субекта на задължението. Разделянето на две на разликата между разходите и получените средства може да бъде обяснено с неразграничимостта на приходите и разходите на живеещите в едно домакинство свързани лица /и само за неразграничените и с неустановен субект приходи и разходи/, но не и с прилагане на разпоредбите на отменения СК. Съобразен с горното е разрешението на АС Пловдив, при което в съпоставката на приходите и разходите на жалбоподателя са включени само тези имащи него за субект. Не се основава на доказателствените източници очакването на касатора за дължимо включване в разходите на Костадин, като предоставена на съпругата му, левовата равностойност на 30 000 евро, а не само на 10 000 евро, като се цени обяснението му дадено в извънсъдебната фаза на производството. Вън от това обяснение не съществува друг информационен източник за такъв касов разход и е неясно дали разход в този размер не е включен в общия паричен поток на съпрузите като част от сумите внесени по сметка 107 на ЕТ. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, т. е наличието на данни за укрити доходи и несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. При годишния характер на облагането с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната - вж. чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 от ЗДДФЛ и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. При възприемане на установяванията на административния съд /арг. от чл. 220 от АПК/ не съществува твърдяното от администрацията несъответствие и затова съобразено с материалния закон е разпоредена отмяна на РА в частта за определяне на задължения за подоходен данък за данъчния период, в които липсва презюмирания доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. При този изход на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение