Решение № 6104 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2016 г.

Решение № 6104 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. моли да бъде отменено като неправилно решение № 2560/02.12.2015 г. по адм. д. № 2629/2015 г. на АС-В. в частта, с която е отменен РА № Р-03000814002242-091-001/18.05.2015 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 12.2008 г. данък за внасяне 116 235,36 лв с лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде потвърден и в тази част, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По съображения в писмен отговор и молба моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от "Атанасов груп" ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2011 г. поради непризнато право на преотстъпване на данъка по чл. 189б от ЗКПО. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата, в писмен отговор и в молба. Поддържа, че в чл. 167 от ЗКПО са поставени изисквания, които не са включени в Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора, към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001, поради което ограниченията в чл. 167 от ЗКПО не следва да се прилагат. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор и молба поддържа, че решението в частта, обжалвана от другата страна, е правилно и моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-03000814002242-091-001/18.05.2015 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 12.2008 г. данък за внасяне 116 235,36 лв с лихви и е отхвърлил жалбата против РА в частта, изменена с решение на директора на Дирекция "ОДОП"-В. при обжалването по административен ред по ЗКПО, с която за 2011 г. са установени задължения за корпоративен данък 7510,23 лв с 2401,78 лв лихви поради непризнато право а преотстъпване на данъка по чл. 167 от ЗКПО. За да отмени РА в частта за начислен данък върху добавената стойност за м. 12.2008 г. съдът е приел, че по приложения договор от 1.10.2005 г. за приемане и съхранение на нефтопродукти, ревизираното лице е предоставило газ пропан-бутан на "Интериор глас" ООД - съхранител, за съхранение срещу заплатен наем. В договора е предвидено, че горивото следва да бъде върнато след поискване. Искане за връщане на горивото е изпратено на 30.12.2008 г. от ревизираното лице. С уведомително писмо от 31.12.2008 г. съхранителят е отговорил, че горивото е вложено в стъкларското производство и е предложил да бъде платено или възстановено по-късно. Съдът е приел, че няма доказателства писмото да е получено от ревизираното лице, поради което не е налице доставка на горивото през м. 12.2008 г. и е отменил РА в частта за начислен ДДС на основание чл. 6, чл. 25 и чл. 86 от ЗДДС. В договора от 1.10.2005 г. в чл. 2 е предвидено, че съхранителят има право да ползва горивото предмет на договора за собствени производствени нужди, без да заплаща никакво възнаграждение и дължима лихва. Според чл. 10 от договора съхранителят има право да ползва горивото за собствени производствени нужди, като се задължава при първо поискване от доставчика /ревизираното лице/ да бъде върнато в едноседмичен срок. Според чл. 11 от договора, ако поисканото гориво не бъде върнато в срок, съхранителят се задължава да заплати изразходваното гориво по пазарната цена на Лукойл към деня на поискването със законната лихва и пропуснатите ползи. Основателен е доводът на касатора, че така сключеният договор е за стоков кредит: включва предоставяне на правото на разпореждане с горивото на съхранителя предвид правото да ползва горивото за производствените си нужди, уговорено в чл. 2 и чл. 10 от договора и възможност да бъде платено или върнато същото количество гориво след поискване от доставчика. Обоснован е изводът на органите по приходите, че след като съхранителят е употребил горивото за свои нужди, както посочва в писмото си предложение за плащане от 31.12.2008 г. е осъществена доставка, в който смисъл е и практиката на СЕС, който изрично приема, че предоставянето на право на разпореждане с вещта съставлява доставка. В заключението си вещото лице е определило, че 609 200л газ пропан-бутан са равни на 341,152т, без да посочи какво тегловно съотношение е ползвала. Дава заключение също, че цената, определена в РА от 0,954 лв/л е по средна пазарна цена за м. 12.2008 г. по справката на "Лукойл" ЕООД за цени на дребно, която включва ДДС, според вещото лице по устни данни от отдел "Продажби" на Л. Б." ЕООД и според представеното в съдебното производство писмо на "Л. Б. " ЕООД. Вещото лице е определило дължимият ДДС в размер 83 257,33 лв като включен в цената от 0,82 лв/л за 30 и 31.12.2008 г., когато е поискано връщане на горивото и е изпратено уведомителното писмо с данни, че горивото е употребено. Предвид чл. 11 от договора от 2005 г. правилно вещото лице е ползвало в изчисленията цената от 30.12.2008 г., която е пазарната цена към деня на поискването. При този дължим данък върху добавената стойност дължимите лихви са в размер 55 910,53 лв, изчислени съответно. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която за м. 12.2008 г. е определен ДДС за внасяне 83 257,33 лв с 55 910,53 лв лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата част по ЗДДС е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО съдът е обсъдил представените доказателства за наличие на неизплатени задължения към 31.12.2011 г. по влязло в сила наказателно постановление, по справки-декларации за м. 10.2010 г., м. 1 и 11.2011 г., които са платени през 2012 г. и са в размер над 20 000 лв и законосъобразно е приел, че не са налице условията на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК декларация от задълженото лице за изчислените от него данъци и осигурителни вноски е изпълнително основание за предприемане на принудително изпълнение. Задълженията определени от данъчно задълженото лице в декларация са изпълнително основание по цитираната разпоредба от ДОПК и основание за предприемане на действия за събиране на публичното задължение. Неоснователни са доводите на втория касатор за въведени с чл. 167 от ЗКПО ограничения, с по-тесен обхват от предвидените в Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 /Регламента/. Вторият касатор поддържа, че в Регламента е предвидено да се предоставя помощ само на земеделски стопанства, които не са предприятия в затруднено положение по смисъла на правото на Европейския съюз и че ограничаването на задълженията само до публичните в чл. 167 от ЗКПО води до нееднакво третиране на стопанските субекти, което ограничава конкуренцията. Доводът е неоснователен. Видно от мотивите към Регламента помощите се определят от държавата в рамките на определените в регламента тавани - т. 16, в т. 8 от мотивите е посочено, че Регламентът освобождава всяка помощ, която отговаря на всички поставени от него изисквания. В чл. 1, § 1 от Регламента е определена като допустима помощ, ако отговаря на условията в § 2 до 10. Доводът за неприлагане на ограниченията в чл. 167 от ЗКПО и за пряко приложение на Регламента е неоснователен, тъй като в Регламента не са предвидени конкретни права, които да са пряко приложими, а е предоставено на държавите-членки да определят какви държавни помощи да предоставят, за което уведомяват Комисията. Твърденията, че Комисията на ЕС не е уведомена за ограничението в чл. 167 от ЗКПО за предоставяне на държавна помощ е неоснователно предвид т. 4 от решение на ЕК С