Решение № 8499 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 411/2018 г.
ВАСVIII отделение25.06.2018 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1866/10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2281 по описа на Административен съд-Б. за 2017 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на П. Д. Л. от гр. С., кв. "Р.", ул. "Г." №..., 1 200 лв. съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8499 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 411/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител, против Решение № 1866/10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2281 по описа на Административен съд-Б. за 2017 г., с което по жалба на П. Д. Л. от гр. С., кв. "Р.", ул. "Г." №..., е отменен ревизионен акт (РА) № Р-02002016009474-091-001/18.05.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 189/1.08.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") Б. в частта, в която са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2011 г. в размер на 9 931,57 лева и лихви върху тях в размер на 5 104,67 лева. В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. Поддържа се, че съдът неправилно приел, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в редакцията му, приложима за 2011 г., дава право на ревизираното физическо лице, регистрирано като земеделски производител и формиращо данъчна основа по чл. 29а, ал. 1 от същия закон, но нерегистрирано като едноличен търговец, на данъчно облекчение чрез преотстъпване на данък. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против оспорения акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - П. Д. Л. от гр. С., чрез адв. П. З., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител, изразява мотивирано становище, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и становищата на страните, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: По делото не се спори, относно изискванията на чл. 189б и чл. 167 от ЗКПО за признаване на данъчно облекчение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът е правен и се свежда до това дали по отношение на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /редакция за 2011 г./ за преотстъпване на 60 на сто от дължимия годишен данък при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Съдът е обсъдил приложимите чл. 29а, ал. 1, чл. 26, чл. 28 и § 26 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ, обн., ДВ, бр. 95/2009 г., чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 189б от ЗКПО, и правилно е приел, че цитираните разпоредби в приложимата редакция за 2011 г. предоставят право на преотстъпване на данъка на лицето - земеделски производител без оглед на правно-организационната форма, под която се осъществява дейността по производство на непреработена земеделска продукция. Правилно съдът е посочил, че съгласно § 10 от Решение № С
863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, помощта се предоставя под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60 % от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението на ЕК се установява, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Съдът обосновано е приел, че правно-организационната форма за осъществяване на дейността не е елемент от понятието земеделско стопанство, поради което всеки регистриран земеделски производител попада в родовото определение за земеделско стопанство. При тълкуването на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ съдът е съобразил целта, по повод на която тази мярка е въведена от българската държава, а именно подпомагане на инвестициите в земеделските стопанства, и е приел, че субекти на тази държавна помощ са всички регистрирани земеделски производители, подлежащи на облагане по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, независимо дали са еднолични търговци. Различното данъчно третиране на земеделски производители физически лица от земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, провеждано от данъчната администрация противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Р. Б., според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица равни правни условия за стопанска дейност. Касаторът поддържа, че за физическите лица не е уредена процедура по несъстоятелност, поради което за тях не могат да бъдат посочени ясни критерии за преценка дали не са предприятия в затруднено положение, поради което режимът по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е неприложим за тях, ако не са регистрирани като търговци. Доводът е неоснователен. В Съобщение на комисията "Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2004/С-244/02 ) в § 9 е дадено определение за предприятие в затруднено положение, необвързано от организационната форма за извършване на дейността. В § 10 от Съобщението са посочени критерии, касаещи капиталови дружества, но в § 11 са описани критерии за определяне на предприятие в затруднено положение чрез обичайните признаци за предприятие в затруднено положение: "като например - нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите", които обстоятелства за земеделските производители - физически лица са установими при ревизията. На основание чл. 29а, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ в приложимата редакция земеделските производители, физически лица прилагат Закона за счетоводството, след като са регистрирани по ЗДДС, какъвто е процесният случай, поради което в счетоводството на лицето са налице данни за обстоятелствата, описани в § 11 от Съобщението на Европейската комисия, цитирани по-горе, позволяващи да се прецени дали предприятието е в затруднено положение по критериите на Европейското право. Според чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ преотстъпване на данък по ал. 6, представляващ държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднено положение. В РА, както и в касационната жалба няма твърдения, че ревизираното лице е предприятие в затруднение, поради което съдът правилно е отменил РА. Новата редакция на ал. 7 на чл. 48 ЗДДФЛ като материално правна норма има действие занапред. Решението като правилно и съобразено с трайната практика на Върховния административен съд следва да бъде оставено в сила. Ревизираното лице има право на разноски за касационната инстанция в размер 1 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение