Решение № 2383 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2011 г.

Решение № 2383 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Евро Папир" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 574/11.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1341/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161000220/30.03.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 382/03.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС в размер на 19 017,60 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 2 761,24 лв. за данъчен период на месец декември 2008 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът не се е съобразил с възраженията му за нищожност на ревизионния акт, както и че съдът е направил неправилна преценка на доказателствата. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Вълев. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт и присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно е прието от съда, че не е налице вътреобщностна доставка (ВОД) по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и не са представени документите по чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Евро Папир" ООД срещу РА № 161000220/30.03.2010 г. за допълнително начислен ДДС в размер на 19 017,60 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 2 761,24 лв. за данъчен период на месец декември 2008 г., първоинстанционният съд е приел, че въпреки декларирания ВОД от жалбоподателя с получател Conev Import Export - Румъния за доставки по 2 бр. фактури № 91/09.12.2008 г. за тоалетна хартия и мокри кърпички и № 96/31.12.2008 г. за перилни препарати, не са представени доказателства за действително извършени доставки до румънския съконтрахент. Според съда съгласно получения от Румъния отговор по SCAC Conev Import Export - Румъния няма регистрирани работни пунктове или помещения, нито персонал и не осъществява дейност на декларирания адрес, както и че фирмата е рискова. Съдът е приел, че поради липса на елемент от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, а именно транспортиране на стоките до територията на държава - членка на Общността законосъобразно приходните органи са приели, че доставките са осъществени на територията на страната и са облагаеми. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, регламентираща, че за доказването на ВОД е необходимо да се представят транспортни документи, доказващи изпращането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Макар в отговор от Румъния по изпратения от българската приходна администрация SCAC да е посочено, че с обобщена декларация № 8441/26.01.2009 г. и коригираща такава от 09.04.2009 г. Conev Import Export - Румъния е декларирал ВОП по процесните фактури, отразени в счетоводството му, съдът е приел, че макар формалното наличие на такива доказателства, не може априори да обоснове извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Съдът не е кредитирал и представената декларация от "Белл РБ" ЕООД, който като превозвач е заявил, че е превозвал стоки до Румъния за друга фирма "Рис 3" ООД до същия румънски получател Conev Import Export. Относно посочена втора товарителница, събрана от румънските данъчни органи съдът е приел, че с оглед посоченото в нея, че превозвач на процесните стоки е "Александър транс" ЕООД, както и че в нея липсват подпис и печат на получателя и на изпращача и данни за превозното средство, осъществило превоза. По повод тези транспортни документи съдът се е позовал на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Обжалваното решение е правилно постановено. Неправилно в касационната жалба са изложени оплаквания за нищожност на ревизионния акт. Няма пречка извършването на проверка по чл. 110, ал. 4 ДОПК да прерасне в ревизия, както е било в процесния случай. Наличието на заповед за възлагане на ревизия е доказателство, че ревизията е започнала по установения в ДОПК ред. Относно удължения срок на ревизията, той не може да доведе до обявяване на нищожността на ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган въз основа на заповед, поради което като е приел, че е валиден, съдът не е допуснал нарушение при прилагането на разпоредбите на ДОПК. По същество: Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че макар формално да са представени доказателства, ВОД не е осъществен от България до Румъния по процесните доставки, издадени от жалбоподателя на Conev Import Export - Румъния. Това е така, предвид получения отговор от румънските приходни органи по SCAC, от който се установява, че Conev Import Export - Румъния няма регистриран офис или работни пунктове, нито притежава персонал. По повод транспортиране на стоките по фактура № 91/09.12.2008 г., съобразно декларацията на управителя на посочения превозвач "Белл РБ" ЕООД, в този период той е превозвал стоки до Румъния на фирма "Рис-3" ООД за Conev Import Export. В този смисъл не се установява, че стоките, посочени в процесната фактура са изпратени от "Евро Папир" ЕООД. За другата фактура № 96/31.12.2008 г. е посочено, че транспортът е извършен от "Александър транс" ЕООД, но от представената международна товарителница се установява, че в нея няма никакви данни кой е изпращача на стоката, респ. кой е получател на същата, нито е посочено транспортното средство, с което е транспортирана стоката. При тези данни правилно съдът се е разколебал и относно представеното писмено потвърждение от Conev Import Export, че стоките по втората фактура са получени още същият ден, когато са фактурирани. Същото се отнася и до първата фактура № 91/09.12.2008 г. Посоченото в SCAC от румънските приходни органи, че впоследствие същите стоки са препродадени от румънската фирма отново на българска фирма, не създават категоричен извод, че действително ВОД е осъществен по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Нещо повече не е налице търговска логика процесните стоки да пътуват от България до Румъния и веднага след това да бъдат препродадени отново в България. Освен това предвид декларираното от управителя на превозвача "Белл РБ" ЕООД, че е превозвал стоки до Conev Import Export, макар и от посочена друга фирма, а не "Евро Папир", съдът правилно се е позовал на получения отговор по време на ревизията от НА "Пътна инфраструктура" относно преминаване на камион с рег. № СА 8340 МА, е установено, че за цялата 2008 г. не са регистрирани плащания от този превозвач на ГКПП с направление България - Румъния, което също доказва, че не е осъществен ВОД, т. е. няма категорични данни стоките да са напуснали територията на България. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, като не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,