Решение № 8070 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2010 г.

Решение № 8070 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Николай Ташев-пълномощник на Панчо Демиров Янакиев и Ганка Демирева Герджикова, и двамата от гр. Варна, срещу решение № 1854 от 6.10.2009 г., постановено по адм. д. № 1523 по описа за 2009 г. на Административен съд-Варна. С него съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед на кмета, с която е определена оценката на имот, по реда на § 31, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Със същото решение съдът е осъдил жалбоподателите да заплатят на заинтересованата страна направените по делото разноски. В касационната жалба се съдържа становище за неправилност на решението, като се релевира довод за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения в него се моли, решението да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна - кметът на район "Приморски" при община Варна не е взел становище. От заинтересованите страни - Живко Жеков Минчев, чрез адвокат-пълномощника си взема становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, опровергаващи направените твърдения от касаторите, развити и в представените писмени бележки. Моли, за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно. Намира, че съдът е установил допуснато от административния орган нарушение на материалния закон, но поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя, съдът е отхвърлил подадената жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Панчо Демиров Янакиев и Ганка Демирева Герджикова са обжалвали заповед № 267 от 29.04.2009 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна. С обжалваната заповед кметът е одобрил оценката на част от имот № 1229 по плана на новообразуваните имоти, от 404 кв. м в размер на 6837. 61 лв., която е трябвало да бъде заплатена от Живко Жеков Минчев. Между страните не се е спорило за активната легитимация на жалбоподателите. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че Живко Жеков Минчев се легитимира за собственик на имота с нотариален акт № 174, том ХХХIV, д. № 15756/1994 г. на 600/1000 кв. м, подробно описан в акта, придобит на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. С влезлия в сила план на новообразуваните имоти на Живко Минчев е отреден целият имот от 1004 кв. м, във фактически ползваните размери. Той е поискал кмета да оцени разликата от 404 кв. м, фактически ползваната част от имота, което кметът е направил с одобрената заповед. Съдът е установил компетентността на органа издал заповедта, с която е одобрил направената оценка от техническата служба, с делегирани права от общинския съвет. За изясняването на стойността на 404 кв. м съдът е допуснал съдебно оценителна експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. От заключението съдът е приел, че одобрената оценка е направена по реда на чл. 90 ППЗДС, приет с ПМС № 254 от 2006 г. Изложил е мотиви, че цената на частта от имота от 404 кв. м е следвало да се извърши по реда на глава седма, раздел първи от ППЗДС, приет с ПМС № 235 от 1996 г., който е бил отменен, но към който има изрично препращане в § 31, ал. 2, т. 1 на ПМС № 234 от 1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ към момента на издаването на заповедта. Цената по отменения ППЗДС е била 3 393.60 лв., но поради изричната забрана да се влошава положението на жалбоподателя, съдът е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърдението в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила е неоснователно. То е аргументирано с това, че след като съдът е установил допуснатото нарушение от административния орган, при прилагането на материалната норма, е следвало да отмени заповедта. Този извод е неправилен, защото е в противоречие със забраната да се влошава положението на жалбоподателя. Ако съдът бе приложил реда, установен в § 31, ал. 2, т. 1 на ПМС № 234 от 1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, той би постановил решение в нарушение на изричната забрана на чл. 271, ал. 1, изречение второ ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Оценката на частта от имота е направена по реда на чл. 90 ППЗДС, приет с ПМС № 254 от 2006 г., която е почти два пъти по-висока от тази, която би следвало да се направи по реда на глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС. Това се установява и от приетото без оспорване заключение на вещото лице. Препращането към отменения ППЗДС е изрично към момента на постановяване на заповедта на кмета, с която е одобрена оценката на частта от имота, но поради това, че така определената цена не е обжалвана от Живко Минчев, съдът е отхвърлил жалбата, поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя. Неоснователно е и твърдението за допуснато нарушение на материалния закон. Съдът правилно е установил приложимата материалноправна норма, действаща към момента на издаването на заповедта на кмета - § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234/99 г. в редакцията на текста преди изменението, обн. в ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г. С направеното изменение е направено изрично препращане към чл. 90 ППЗДС, по който ред е и одобрената оценка, но преди изменението на нормата. Само че установеното нарушение не е могло да бъде отстранено, поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя. Направеното искане в касационната жалба за произнасяне от касационната инстанция по законосъобразността на § 31, ал. 2 на ППЗСПЗЗ и съответствието му с § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустимо. Оспорването на подзаконовите нормативни актове се извършва в самостоятелно производство по реда на дял III, глава десета, раздел трети АПК, а не в касационното производство по проверка правилността на постановено съдебно решение. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Искането от адвокат-пълномощника на ответната страна Живко Минчев, за заплащане на направените разноски пред касационната инстанция, с оглед изхода на спора е основателно. От договора за правна защита и съдействие серия "В", № 181799 сключен на 4.06.2010 г. се установява, че Минчев е внесъл сумата от 700 лв., която двамата касатори ще следва да бъдат осъдени да му заплатят на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение