Решение № 13620 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 910/2016 г.

Решение № 13620 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 910/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 105/10.12.2015 г. по адм. дело № 309/2012 г. Административен съд - Л. е отхвърлил жалбата на д-р И. Ц. И., от гр. Л. срещу решение № 47/24.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ / РУСО гр. Л., с което е потвърдено разпореждане № 57/05.04.2006 г. на началник отдел КПК при същото поделение на НОИ, с което на основание чл. 110, ал. 1 от КСО е разпоредено събиране от жалбоподателя /солидарно с др. лица/ на сумата от 10 389,06 лв. по ревизионен акт за начет пореден № 57/05.04.2006 г., включващ главница с размер на 5 608,25 лв. и лихва в размер на 4 780,81 лв. Против съдебното решение е постъпила касационна жалба от д-р И. Ц. И., от гр. Л.. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Л. не изразява становище по постъпилата касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с постановено от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ АД гр. Л. ЕР № 2286/12.10.1998 г. на освидетелстваното лице Р. Д. И. е била определена оценка на неработоспособността - инвалид първа група с чужда помощ, пожизнено. Като членове на комисията в ЕР са посочени д-р Д., д-р И. /оспорващия/ и д-р Д. Д., а председател е д-р Х.. Въз основа на това решение на Р. И. с разпореждане № 0102955/02.11.1998 г., считано от 19.05.1998 г. са били отпуснати лична пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ. Във връзка със започнало наказателно производство ЕР № 2286/12.10.1998 г. на ТЕЛК Л. е било обжалвано от РУСО П. пред НЕЛК С. С ЕР № 0653/20.06.2003 г. НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК Л. по всички поводи и определила лицето като работоспособна, след извършен преглед. С решение № 2012/26.03.2015 г., постановено от АССГ по адм. д. № 5194/2013 г., влязло в сила на 17.06.2015 г. е било отхвърлено искането на оспорващия И. И. за обявяване нищожността на ЕР на НЕЛК № 0653/20.06.2003 г. Изплащането на пенсията е било спряно с разпореждане № 2640/03.09.2004 г., считано от дата 01.12.2003 г., а разпореждането за отпускането й е било отменено с разпореждане № 168/23.01.2006 г. Контролните органи на НОИ при тези данни са констатирали щета за ДОО от неправомерно изплатената пенсия в размер на 5 608,25 лв. и лихва върху сумата 4 780,81 лв. към 10.02.2006 г. Общият размер на начета е 10 389,06 лв. за времето от 19.05.1998 г. до 30.11.2003 г. Съставен е бил РА за начет пореден № 57/05.04.2006 г. /вх. № 1 от 06.03.2006 г., въз основа на който е било издадено разпореждане № 57/05.04.2006 г. на началника на КПК за реализиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК. Издаденото разпореждане е било обжалвано в срок от д-р И. и д-р Х. пред директора на ТП на НОИ Л. По тяхната жалба, оправомощено със заповед № 59/16.07.2002 г. от директора на РУСО Л. длъжностно лице е издало решение № 20/17.05.2006 г. /подписано със запетая/, с което е било спряно административното производство по обжалваното разпореждане № 57/05.04.2006 г. "до произнасяне на следствието и прокуратурата по образуваните от тях дела". От ТП на НОИ Л. служебно е бил изискан заверен препис от присъда № 15/29.05.2009 г. на ОС Л., постановена по н. о. х. д. № 145/2006 г. по описа на съда. Съгласно официалното удостоверяване върху нея, същата е влязла в сила на 15.07.2011 г., след проведен инстанционен контрол пред ВТАп. С и ВКС. О. Иванов в този наказателен процес е имал качеството на обвиняем по повод именно деяния, извършени в качеството му на чл. на същата ТЕЛК. Всички членове на ТЕЛК Л. са били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление - документна измама в особено големи размери. Директорът на ТП на НОИ Л. след като е констатирал, че горе упоменатата присъдата е влязла в сила, е възобновил служебно спряното производство с процесното решение № 47/24.09.2012 г. и едновременно с това се е произнесъл по жалбата срещу разпореждане № 57/05.04.2006 г. оставяйки я без уважение. Предвид прието изменение на обвинението в наказателното производство, от представеното от д. СУ № 566/21.02.2013 г., издадено от ОС Л., се установява, че оспорващият И. И. не е бил привлечен като обвиняем по сл. д. № 116/2004 г. по описа на НСлС-С. и е нямал повдигнато обвинение с обвинителен акт по н. о. х. д. № 145/2006 г. на ЛОС, относно ЕР № 2286/12.10.1998 г. на ТЕЛК Л. за освидетелстваното лице Р. Д. И.. От допълнително представените пред съда доказателства от ответника се установява, че срещу освидетелстваното лице е било образувано НОХД № 657/2008 г. на РС П., но гражданският иск на РУСО не е бил приет за съвместно разглеждане. С разпореждане № 843/07.05.2009 г. на ръководителя на ПО е било разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатената сума за пенсии. Същото не е обжалвано и е влязло в сила, но не е било изпълнено доброволно. С молба изх. № 05-06-92/1 0.07.2009 г. на РУСО П. е било изпратено искане за принудително изпълнение до АДВ РД Р., на основание чл. 110, ал. 10 от КСО и чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК. До момента не са постъпвали суми от публичния изпълнител. По делото по предвидения процесуален ред е било прието заключението на ВЛ по СГЕ. Експертът е направил сравнително графическо изследване между подписът срещу "Членове" /този в средата/ в ЕР № 2286/12.10.1998 г. /който се твърди, че е на д-р И., оспорващия / - обект на експертизата и подписите, направени от д-р И. върху сравнителните образци, описани подробно и представени графически в заключението. Експертът е констатирал съвпадение както в общите графически признаци /вид и съдържание на транскрипцията, степен на обработеност, наклон, свързаност, размер, преобладаващи движения/, така и в частните графически признаци/форма, посока на движение при изписване, форма на движение при свързване, продължителност на движение при изписване/. В резултат на посоченото ВЛ е направило заключение, че констатираните съвпадения са характерни и устойчиви и в своята съвкупност дават основание да се направи категоричен извод, че подписът срещу "Членове" /в средата/ в ЕР № 2286/12.10.1998 г., издадено от ТЕЛК Л. е бил изписан от доктор И. Ц. И. За да постанови решението си Административен съд - Л. е приел, че предвид установената причинна връзка между поведението на оспорващия като чл. на ТЕЛК и причинената щета на фондовете на ДОО, оспореният акт съответства на съдържанието на материално правните разпоредби, на които АО се е позовал при постановяването му. Осъществил се е пълният фактически състав на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО по отношение на д-р Иванов, което означава, че за АО е възникнало правомощие да ангажира имуществената му отговорност в случая. Не се оправда фактически и от гледна точка на закона направеното възражение за изтекла абсолютна давност за вземането. Решението е правилно. След като са налице изплатени пенсии на основание отменен акт на медицинската експертиза, издаден от д-р Б. В. Х. и д-р И. Ц. И., то последните носят отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в чл. 110 КСО възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. С вредите от отменени актове на медицинската експертиза са намалели реално средствата на държавното обществено осигуряване. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи от изплатената пенсия, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Когато експертното решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но лицето е получило пенсии по това отменено експертно решение, за органите на ДОО възниква възможността да търсят възстановяване на изплатената пенсия от лекарите, издали отмененото експертно решение на ТЕЛК. Следователно, наличието на отменен акт на медицинската експертиза и на причинени вреди на държавното обществено осигуряване, е достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО. Неоснователно се явява и възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 115, ал. 1, изр. 1 КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Този текст, който е специален по отношение на общата разпоредба на чл. 171 ДОПК визира изчерпателно изброени хипотези. Приложимата в случая е разпоредба на чл. 171, ал. 1 ДОПК, която гласи, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 1 ДОПК са предвидени основанията за спиране на давността, като по т. 1 е предвидено, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане до издаване на акта, но за не повече от една година, а по т. 4 - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. Така че давността за причинените от тях като физически лица вреди на държавното обществено осигуряване е започнала да тече на 1.01.2007 г., същата е била прекъсната по силата на чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК с подаване на жалба срещу ревизионния акт. Давността е била спряна и в продължилото производство по обжалване на решение № 47/24.09.2012 г . пред АС- Л. Ето защо към настоящия момент 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл. Понастоящем не е изтекла и абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, каквито възражения прави касационния жалбоподател. Неоснователен е доводът за нищожност на решение № 20/17.05.2006 г. на директор на РУСО - Л., с което на основание чл. 13, ал. 5 от ЗАП (отм.) е било спряно административното производство по оспорване на разпореждане № 57/05.04.2006 г. за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 57/05.04.2006 г. Освен, че не подлежи на инцидентен, самостоятелен съдебен контрол, това решение няма отношение към давността. Решението е издадено от компетентен орган, пред когото производството е било висящо и на валидно правно основание, предвид датата на влизане в сила на АПК - 12.07.2006 г., по аргумент от § 142 от ПЗР на АПК /ДВ, бр. 30/11.04.2006 г/. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не установи пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение