Решение № 15102 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2018 г.

ВАСII отделение06.12.2018 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 369 от 01.03.2018 г. по адм. дело № 2222/2017 г. на Административен съд-Бургас. ОСЪЖДА С. Димитров от [населено място] да заплати на РДНСК Югоизточен район – Бургас сумата 100 лв., разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 15102 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Димитров от [населено място], подадена от пълномощникът адв. Александрова срещу решение № 369 от 01.03.2018 г. по адм. дело № 2222/2017 г. на Административен съд-Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици. Ответникът началник на РДНСК Югоизточен район - Бургас, чрез юрк. Аврамов, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Ответниците Г. Димитрова и Н. Димитров заявяват становище за неоснователност на жалбата в писмено възражение. Ответницата И. Найденова не взема становище по жалбата. Ответникът главен експерт Отдел "Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура" в Община Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК – 10 – ЮИР – 39/21.06.2017 г. на началника на РДНСК- Югоизточен район, с която е оставен в сила отказ за издаване на акт за узаконяване № 1 В/29.02.2016 г., издаден от главен експерт Отдел "Геодезия, архитектура и техническа служба" в Община Бургас за строеж "гараж" с идентификатор 07079.656.68. 4, построен в поземлен имот с идентификатор 07079.656.68, съставляващ УПИ VII-1125, кв. 43 по плана на зона "Г" в [жк] на [населено място] с възложител С. Димитров. От фактическа страна е безспорно установено, че процесният незаконен строеж /гараж/ е бил заявен /с молба № 94-С-882/24.08.2004 г. / за узаконяване по реда и в срока на § 184 от ПЗР на ЗУТ, като производството е приключило с издаване на Акт за узаконяване № 47/21.12.2005 г. от главният архитект на Община Бургас, който е отменен впоследствие, като издаден само на името на заявителя, а не на всички съсобственици на имота - заповед № ДК-10-ЮИР-55/12.12.2013 г. на началника на РДНСК- Югоизточен район-Бургас, потвърдена с влязло в сила решение № 871/22.05.2014 г. по адм. д. № 63/2014 г. на Административен съд – Бургас. Оставеният в сила отказ за узаконяване с процесната заповед № ДК – 10 – ЮИР – 39/21.06.2017 г. на началника на РДНСК- Югоизточен район е постановен по нова заявление за узаконяване вх. № 94 – 00 – 20985/6/02.02.2016 г., подадено от С. Димитров, в производство по § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗУТ. Административният съд е възприел изцяло мотивите, залегнали в отказа касателно недопустимост на новото искане за узаконяване, поради подаването му извън преклузивният едногодишен срок по ал. 3 и непопадане на искането в предметния обхват по ал. 2, тъй като незаконният строеж е бил заявен по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ и производството е приключило с влязло в сила съдебно решение, т. е. не е налице висяща процедура по смисъла на ал. 14, § 127 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Процесната заповед № ДК – 10 – ЮИР – 39/21.06.2017 г. на началника на РДНСК- Югоизточен район, с която е оставен в сила отказ за издаване на акт за узаконяване № 1 В/29.02.2016 г., обосновано е възприета като съответна на нормите на ал. 2 във вр. с ал. 3 на § 127 от ПЗР на ЗУТ. Безспорно е установено, че заявлението, подадено от С. Димитров е извън преклузивният едногодишен срок, визиран в ал. 3, което е достатъчно основание за постановяване на отказ за узаконяване. Освен това, въведения с § 127 от ПЗР на ЗУТ през 2012 г. режим за узаконяване на незаконни строежи е с точно определен в ал. 2 и ал. 14, § 127 обхват, в който не попадат заявени за узаконяване незаконни строежи по § 184 от ПЗР на ЗУТ, с приключили производства. Именно такъв е конкретния случай, тъй като по надлежно заявено искане по § 184 на С. Димитров за узаконяване на гаража в съсобствения УПИ VII-1125, кв. 43 по плана на зона "Г" в[жк]на [населено място] е издаден Акт за узаконяване № 47/21.12.2005 г. от главният архитект на Община Бургас, който обаче е отменен след обжалване от един от съсобствениците със заповед № ДК-10-ЮИР-55/12.12.2013 г. на началника на РДНСК- Югоизточен район-Бургас, потвърдена с влязло в сила решение № 871/22.05.2014 г. по адм. д. № 63/2014 г. на Административен съд – Бургас. Основанието за отмяна, видно от мотивите на съдебното решение е незачитане изискването на ал. 6, § 184 от ПЗР на ЗУТ за издаване акта за узаконяване на името на всички съсобственици, като изрично е установен факта на противопоставяне на съсобственик на извършения незаконен строеж. Поради това и преписката не е върната за ново произнасяне, т. е. производството по § 184 е приключило. В тази връзка се явява неоснователен доводът на касатора за допусната грешка от администрацията и искането за издаване на нов, поправен акт за узаконяване. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски на ответника началник на РДНСК Югоизточен район – Бургас, касаторът дължи разноски за настоящата инстанция в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 127