Решение № 13275 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6970/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба на В. С. С. срещу Решение 8423 от 11.03.2025г. по адм. д. 293/2023 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата против Решение Ж-683/01.12.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратено административното производство по жалба с вх. Е-07-02-9/04.10.2022г. и съответно е оставена без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалби против Софийска вода АД и Топлофикация София ЕАД и съдебното производство е прекратено в тази част. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество изразява несъгласие с правните изводи на съда, изтъквайки, че неправилно не са отчетени допуснатите в административното производство нарушения на процесуалните правила. Изтъкват се и противоречия във фактическите изводи на съда. Иска се отмяна на съдебното решение и на решението на КЕВР и присъждане на разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Електрохолд продажби АД не взема становище. Ответникът Електроразпределителни мрежи запад не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Налице са процесуалните предпоставки за допустимост на производството. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на В. С. С. срещу Решение Ж-683/01.12.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство по нейна жалба с вх. Е-07-02-9/04.10.2022г. и против мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалби против Софийска вода АД и Топлофикация София ЕАД. Административният съд е констатирал от фактическа страна, че В. С. е сезирала КЕВР с оплаквания за местонахождението на средството за търговско измерване в жилищния блок, в който се намира нейното жилище и искания то да бъде поставено в нейния апартамент и да бъде уведомявана един ден преди отчитане на потреблението. Изложени са и доводи за липса на договор с Електрохолд продажби АД. В хода на административното производство е установено, че жалбоподателката е клиент на Електрохолд продажби АД за доставяне електрическа енергия в апартамент, присъединен към електроразпределителната мрежа. Средството за търговско измерване електромер се намира в общо електромерно табло, разположено в общите части на входа. След подаване на жалбата в КЕВР от страна на електоразпределителното дружество е извършена проверка, при която не са установени нередности в измерването и неправомерни присъединения до границата на собственост на електрическите съоръжения. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в изискеумата форма и при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Изложил е съображения, че Електрохолд продажби АД /с предходно наименование ЧЕЗ Електро България АД/ е краен снабдител по смисъла на §1,т.28а, б. а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ по силата на лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия Л-135-11/29.11.2006г., като изпълнява лицензионните си задължения по сключените договори при Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЧЕЗ Електро България АД. Позовал се е на чл.98а ЗЕ, за да приеме, че сключването на индивидуален договор не се изисква от действащото законодателство. Съдът е счел също, че СТИ е разположено в съответствие с изискванията на чл.120, ал.1 ЗЕ. Поради това оспорването е отхвърлено. Не е констатирано жалбоподателката да е подала жалби против Софийска вода АД и Топлофикация София ЕАД и поради съответна липса на мълчаливи откази, производството в тази част е прекратено. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ (чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 Наредба 3 от 21.03.2013 г. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно фактическите изводи на съда. Правилно АССГ е приел, че КЕВР не е допуснал нарушение при преценка на съществуващите правоотношение мегду страните. Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и изцяло се споделят от касационната инстанция. В. С. е потребител на електрическа енергия, като в отношенията между нея и крайния снабдител не се установяват нарушения на закона. Действащото законодателство относно договорните отношения по повод доставката на електрическа енергия на физически лица и разпоредбите относно мястото на поставяне на средствата за търговско измерване са надлежно разяснени от АССГ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Частната жалба също е неоснователна. След надлежно изискване на всички постъпили в КЕВР искания, не се установява жалбоподателката да е подала конкретни жалби срещу други оператори. Поради това правилно съдът е констатирал липса на мълчаливи откази на КЕВР и съответно е прекратил производството. При този изход от спора на жалбоподателката разноски не се дължат, а ответниците не претендират такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение.