Решение № 521 от 7.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2008 г.

Решение № 521 от 7.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на Л. В. С., С. Н. С. и Н. Л. С., чрез пълномощника им адвокат Хр. Ф., против въззивното решение от 19.12.2007 г. по гр. д. № 891/2005 г. на Русенския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 30.05.2007 г. по гр. д. № 850/2004 г. на Русенския районен съд, с което е признато по отношение на М. А. К., че касаторите не са собственици на помещението под кухнята - масивна постройка от 10.20 кв. м., находящо се зад магазин № 1 в сградата в гр. Р., бул. "Ц" № 14 и са осъдени да му заплатят направените по делото разноски. В останалата част, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска на М. А. К. против касаторите за установяване, че същите не са собственици на другото помещение - под терасата, представляващо дървена постройка от 5.40 кв. м., въззивното решение не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи. Молят за отмяната му и вместо това предявеният против тях иск бъде отхвърлен. Претендират и заплащане на направените по делото разноски. Ищецът М. К. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: По делото е установено, че през 1948 г. от А. К. са отчуждени три дюкяна в двуетажната масивна сграда, с 4/23 ид. ч. от общите части на сградата, мазетата и дворното място, който отчужден имот е реституиран на наследниците й, между които е извършена и съдебна делба с влязло в сила решение по гр. д. № 2506/92 г. на Русенския районен съд. Спорът, предмет на настоящето производство е породен от твърдението на ищеца М. К., получил в дял при делбата магазин № 1, включващ бившите дюкяни 1 и 2, че намиращите се зад магазина помещения под кухнята и под терасата на втория жилищен етаж, едното масивна постройка, другото с дървена конструкция, и наричани шопрони, представляват част от този магазин, поради което и ответниците не могат да се легитимират като техни собственици с нотариалния акт на тяхната наследодателка с № 1/69 г., в който същите помещения са описани като обособени такива. Производството по иска за делба на тези помещения е приключило с отхвърлянето му - влязлото в сила в тази му част решение по гр. д. № 834/2005 г. на Русенския окръжен съд. С произнасянето на касационната инстанция по гр. д. № 366/2006 г. е възстановена висящността на спора по предявения отрицателен установителен иск от М. К. против настоящите касатори, за признаване за установено, че последните не са собственици на тези помещения. След отхвърляне на иска по отношение на помещението под терасата от дървена конструкция с площ 5.40 кв. м. /въззивното решение по гр. д. № 891/2007 г. не е обжалвано в тази му част/, спорът пред настоящата инстанция е висящ единствено относно другото помещение - под кухнята, представляващо масивна постройка от 10.20 кв. м. За да уважи отрицателния установителен иск по отношение на това помещение, въззивният съд приел, че то не е принадлежало към отчуждените през 1948 г. дюкяни, тъй като не е имало функционална връзка с тях - видно от скицата в отчуждителната преписка, в която тези дюкяни са защриховани, което по конфигурация кореспондира с проекта на осъщественото през 1930 г. надстрояване на сградата с втори етаж. По повод на последното е извършен и т. н. призем, с което впоследствие сградата придобива и Г-образната конфигурация. Въззивният съд е преценил и събраните гласни доказателства относно ползуването на това помещение като обслужваща втория жилищен етаж част, което кореспондира и със заключенията на техническите експертизи. За да уважи иска обаче, въззивният съд приел, че към настоящия момент това помещение не съществува реално, тъй като е присъединено към получения от М. К. при делбата магазин № 1 /бившите дюкяни 1 и 2/. В резултат на присъединяването то не може да бъде самостоятелен обект на собственост, а на основание чл. 97 ЗС е придобит в собственост от К. Решението в обжалваната му част е неправилно. Обосновано въз основа на събраните многобройни доказателства, въззивният съд е приел, че спорното помещение, наричано "шопрон", е изключено от отчуждената част от сградата, бивша собственост на А. К., а оттук и в реституираната такава. Правилен е и изводът, че то е изградено при надстрояването на сградата с втория жилищен етаж, който е обслужвало и данни за което се съдържат както в заключенията на екпертизите относно местонахождението на носещите стени, така и в свидетелските показания, установяващи осъществяване на достъп през него до други помещения. За съществуването на това обособено помещение като пристройка са и данните за заснемането в кадастралния план от 1950 г., поради което и единствено посочването на квадратурата на одържавените дюкяни като обща площ от 100 кв. м. не е основание да се направи извод, че същата включва и спорното помещение, още повече, че достъпът до него е бил единствено от към двора, но не и от дюкяна. Правилно въззивният съд е констатирал и обстоятелството, че удостовереното в нот. акт № 1/69 г. право на собственост и върху описаното в него спорно помещение не е опровергано. Неправилно обаче е направил извода, че поради това, че помещението не съществува понастоящем, поради присъединяването му към магазина на ищеца, то последният се явява негов собственик, на основание чл. 97 ЗС. Предмет на спора не е поддържаното от ищеца негово право на собственост върху помещението, а поддържаното от него твърдение, че ответниците не са негови собственици, на основание легитимиращия тяхната праводателка нотариален акт от 1969 г. и последвалите разпоредителни сделки. След като констатациите в последния не са опровергани, напротив от събраните доказателства се установява, че помещението е обслужващо жилищния етаж в сградата, но не и дюкяните, то следва извода, че ответниците се легитимират за негови собственици. Ирелевантно за спора е обстоятелството за разрушената стена между помещението и дюкяна, сега магазин, както и наливането на колони и греда, тъй като предмет на установителния иск е отричаното от ищеца материално право на ответниците и то поради твърдението му, че помещението не е самостоятелно, а функционално свързано с одържавените дюкяни, сега магазин № 1* оглед изложените съображения доводът се явява неоснователен, поради което и поради легитимацията на ответниците като правоприемници на бившия собственик на спорното помещение Л. С., искът против тях следва да се отхвърли, като се отмени въззивното решение. С оглед този изход на делото ищецът следва да заплати на касаторите, ответници направените от тях разноски за цялото производство по делото в размер на сумата 3 581 лв. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав