Решение № 7053 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16879/2013 г.

Решение № 7053 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16879/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Калин Атанасов Гавраков от гр. Пловдив, срещу Решение № 2522 от 19.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3006/2013 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Директорът на ТД на НАП, в приложения по делото писмен отговор на касационната жалба и чрез пълномощника си - в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от Калин Атанасов Гавраков срещу НАП - София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 6 923. 68 лв., представляващи обезщетение за понесени имуществени вреди и за сумата от 500 000 лв., представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди, като следствие от отменен, като нищожен, административен акт на Директора на ТД на НАП, като го е осъдил да заплати в полза на НАП съдебни разноски в размер на 10 588. 47 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че безспорно е налице нищожен административен акт, обективиран в писмо изх. № 70-00-1835 от 13.02.2013 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, прогласен за такъв с Решение № 1887 от 09.08.2013 г., постановено по адм. дело № 623/2013 г. от АС Пловдив, влязло в сила на 20.09.2013 г. Липсват обаче останалите, комулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Досежно твърдяната имуществена и неимуществена вреда съдът е приел, че тези вреди не са били доказани по безспорен начин от ищеца. Решението е правилно в частта, с която искът на .... Е отхвърлен и неправилно в частта за разноските. Страните не спорят, че с Решение № 1887 от 09.08.2013 г., постановено по адм. дело № 623/2013 г. от АС Пловдив, влязло в сила на 20.09.2013 г., е прогласена нищожност на отказа на Директора на ТД на НАП - Пловдив, обективиран в писмо изх. № 70-00-1835 от 13.02.2013 г. и преписката е върната на административния орган за издаване на акт за установяване на задължение по декларация по реда на чл. 107 от ДОПК, съобразно заявление вх. № 70-00-1835 от 25.01.2013 г. на Калин Гавраков. Няма данни по делото, но не се оспорва факта, че жалбоподателят в това съдебно производство се е защитавал сам, т. е. без да ползва квалифицирана правна помощ. От съдържанието на исковата молба е видно, че претенцията на ищеца за обезщетяване на понесените от него имуществени вреди е именно във връзка с подготовката и защитата по адм. дело № 623/2013 г. на АС Пловдив, които г-н Гавраков е изчислил общо на 6 923. 68 лева, представляващи загуба на работни дни и невъзможност да реализира доходи (5 515 лв. за м. II; 364 лв. за м. IV, 1 034.68 лв. за м. май 2013 г. и 10 лв. - държавна такса за завеждане на делото). Твърденията си за понесените загуби е подкрепил с писмени доказателства - копия от дневник на продажбите (л. 16-17; л. 21-22; л. 26-27 ); хронологична ведомост по документи и аналитични сметки (л. 18-19; л. 23-24; л. 28); главна книга (л. 20; л. 25; л. 29) за периода м. II; м. IV и м. V на 2013 г.; копия на фактури за предоставяне на услуги (л. 50-103), както и с копие от квитанцията за внесена държавна такса (л. 30), неоспорени от ответника по иска. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от с. з. Държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, произтичащо от незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. В настоящия случай ищецът не доказва, че е понесъл вреди пряко от прогласения за нищожен административен акт - писмо изх. № 70-00-1835 от 13.02.2013 г. на директора на ТД на НАП. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и наведените в пледоарията му доводи твърдението му е, че имуществените и неимуществени вреди са понесени във връзка с подготовката и процесуалното представителство в качеството на страна по адм. дело, в което административният акт е оспорен (загуба на работни дни, в които е можел да предостави консултантски услуги), платена държавна такса за завеждане на делото и от това, че щом Държавата може да извършва "измама, рекет и принуда", то може да му плати и обезщетение за увреденото психично и здравословно състояние. Изводите на съда, че в случая не е налице една от изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на Държавата, а именно пряката и непосредствена причинна връзка между административния акт и настъпилата за ищеца вреда са правилни и законосъобразни. Имуществената вреда, настъпила за г-н Гавраков при подготовката и личното му явяване в съдебни заседания е във връзка с оспорването на акта, а не пряка последица от самия акт. Оспорването е друг юридически факт във връзка с който ищецът е направил разходи. Следователно, липсва пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между конкретния административен акт и пропуснатото реализиране на печалбата от консултантските услуги, които г-н Гавраков извършва чрез фирмата си. Досежно неимуществените вреди съдът от първата инстанция е изложил мотиви, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. За да се реализира отговорността на Държавата за вреди по реда на специалния закон - ЗОДОВ следва по безспорен и категоричен начин да се докажат всички комулативно изискуеми предпоставки, визирани от нормата на чл. 1, ал. 1, което в конкретния случай не е сторено. Ето защо като е отхвърлил иска съдът е постановил валидно, законосъобразно и правилно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. В частта досежно разноските обаче касационната жалба е основателна. Съдът е присъдил разноски каквито страната не е доказала да е направила. Съгласно нормата на чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Такъв списък процесуалния представител на НАП не е представил, поради което и искането му за присъждането на такива е било необосновано. Решението в тази част следва да бъде отменено. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение