Решение № 14026 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2014 г.

Решение № 14026 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станка Борисова Вълкова против решение № 1121 от 26.02.2014 г. по адм. дело № 10000/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 220 от 18.09.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация ( КЗД), постановено по преписка № 43/2012 г. в частта, с която: 1. е установено, че по отношение на Станка Борисова Вълкова работодателят "ИХБ Електрик" АД за периода от 7.04.2011 г до постановяване на решението не е изпълнил задължение произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр чрез неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд е осъществил "неблагоприятно третиране" по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗдискрм във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискрм по признак "лично положение", като неблагоприятното третиране" представлява пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗдискрм.; 2. е установено, че по отношение на Станка Борисова Вълкова работодателят "ИХБ Електрик" АД с неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд за сходна длъжност и вменени сходни трудови задължения, а именно за длъжността "Контрольор на качеството" в отдел "Контрол на качеството" в сравнение с останалите й колеги заемащи длъжността "Специалист качество" и "Специалист технически контрол" в периода от 7.04.2011 г до постановяване на решението не е изпълнил задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр.; 3 е наложено на осн. чл. 80, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗДискрм на "ИХБ Електрик" АД имуществена санкция в размер на 1000 лв.; 4.са наложени на осн. чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискрм на "ИХБ Електрик" АД принудителни административни мерки с оглед преустановяване нарушението по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискрм и за отстраняване вредните му последици като му е предписано да изготви ясни указания за спазване ЗЗДискрм и да сведе същите до знанието на подчинените; да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на основата на признаците в чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискрм; 5. е определен на осн. чл. 67, ал. 2 от ЗЗдискрм на "ИХБ Електрик" АД 30 дневен срок да предприеме мерки за изпълнението на дадените с решението предписания и да уведоми КЗД за изпълнението им. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - КЗД, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание, счита жалбата за основателна Ответната страна - "ИХЛ Електрик" АД, в писмен отговор до съда, оспорва касационната жалба. Ответните страни Валентин Климентов Филипов и Михаил Стоянов Драгиев - изпълнителни директори и представляващи "ИХБ Електрик" АД, не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение е отменено решение № 220 от 18.09.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 43/2012 г. в частта, с която 1. е установено, че по отношение на Станка Борисова Вълкова работодателят "ИХБ Електрик" АД за периода от 7.04.2011 г до постановяване на решението не е изпълнил задължение произтичащо от чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. чрез неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд е осъществил "неблагоприятно третиране" по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗдискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", като неблагоприятното третиране" представлява пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗдискр..; 2. е установено, че по отношение на Станка Борисова Вълкова работодателят "ИХБ Електрик" АД с неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд за сходна длъжност и вменени сходни трудови задължения, а именно за длъжността "Контрольор на качеството" в отдел "Контрол на качеството" в сравнение с останалите й колеги заемащи длъжността "Специалист качество" и "Специалист технически контрол" в периода от 7.04.2011г до постановяване на решението не е изпълнил задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр.; 3 е наложено на осн. чл. 80, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗДискрм на "ИХБ Електрик" АД имуществена санкция в размер на 1000 лв.; 4.са наложени на осн. чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на "ИХБ Електрик" АД принудителни административни мерки с оглед преустановяване нарушението по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и за отстраняване вредните му последици като му е предписано да изготви ясни указания за спазване ЗЗДискр. и да сведе същите до знанието на подчинените; да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия и да не допуска неравно третиране на основата на признаците в чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр.; 5. е определен на осн. чл. 67, ал. 2 от ЗЗдискр. на "ИХБ Електрик" АД 30 дневен срок да предприеме мерки за изпълнението на дадените с решението предписания и да уведоми КЗД за изпълнението им. За да постанови този резултат, съдът е изложил съобразно установените по делото данни, правните си доводи и е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че правилно Комисията е определила защитимия признак по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., в случая признак " лично положение". Според съда всеки гражданин има право на защита, което значи, че има право по своя преценка да го упражни без за него от този факт да настъпят други, освен предвидените като резултат от защитата последици. Основното право на защита е иманентна характеристика на правния статус на всеки гражданин от момента на неговото раждане до смъртта му и неговото упражняване означава гаранция за другите му права. Т. е. по своята същност упражняването на универсалното субективно право на защита е относим във всички сфери признак на личността, който може да бъде съдържание на защитения признак "лично положение". Независимо от наличието на защитим признак АССГ е приел, че в случая не е налице неравно третиране и по конкретно нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. След анализ на представените по делото длъжностни характеристики съдът е стигнал до извод, че останалите служители в отдела и Станка Борисова Вълкова не полагат еднакъв или равностоен труд по см. на чл. 14 от ЗЗДискрм. Според съда определеното на Вълкова трудово възнаграждение почива на обективно установени в Правила за организацията на работната заплата на дружеството критерии, поради което и не може да се приеме, че е налице неблагоприятно третиране. Определянето на по-нисък размер възнаграждение от това на другите й колеги в отдела се дължи на разликата на вида на полагания труд и съответно сложността на вменените задължения предвид различието в длъжностните характеристики. Така мотивиран съдът е приел че не е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и е отменил решението в обжалваната част. Постановеното решение е неправилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В глава втора, раздел I ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя преки задължения, свързани със: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Видно от разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр., критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 с. з. Критериите за равенство на трудовото възнаграждение по чл. 14, ал. 1 ЗЗдискр. и чл. 243, ал. 1 от КТ са два: а/ за еднакъв труд. Като под "еднакъв труд" се разбира трудът, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила /квалификация, умения, сръчности, умствени и физически способности и сила и т. н. /и б/ за равностоен труд. Равностоен е трудът, полаган от различни лица, които имат различна по профил на своята квалификация работна сила, принадлежност към различна професия и специалност, изпълняват различна по характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност. Равностойният труд е от различен характер, но със същата стойност на работната сила т. е. труд, който въпреки различния си характер струва толкова и колкото трудът от друг характер, независимо от кого се полага. Равностойността се определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на изразходваната работна сила, производителността и условията, при които се извършва работата. Или иначе казано при равностойни труд извършваната работа е различна, но анализът на сравняваните длъжности показва, че с оглед на умения, отговорности, изискуема квалификация, усилия за изпълнението им и условия на труд тези длъжностни са еквивалентни. При липса на определен от работодателя алгоритъм за изчисляване на стойността на полагания от работниците труд, както и при липса на определен минимален размер на ОРЗ за всяка длъжност, то за ориентир при определяне на стойността на полагания труд би могъл да служи установеният минимален осигурителен праг за конкретната длъжност. Независимо от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение работодателят не може да пренебрегва принципа за равно възнаграждение по чл. 243 КТ, възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14 от антидискриминационния закон. В случая неправилно административният съд е приел, че трудовото възнаграждение на Вълкова е съобразено с нормативно заложените обективни критерии, съдържащи се във вътрешните правила за организация на работната заплата. На първо място неправилно административният съд е сравнявал длъжностната характеристика за длъжността "контрольор по качество" от 2007 г. с останалите длъжностни характеристики от отдела. Цитираната длъжностна характеристика не е връчена на касатора. Задълженията за работника и служителя произтичат от трудовия му договор и от длъжностната характеристика,, която му е връчена. Последната връчена на служителя длъжностна характеристика е от 2001 г. Правилно КЗД е сравнявала тази длъжностна характеристика с останалите. При сравнение именно на тази длъжностна характеристика с останалите от отдела се установява, че задълженията на Вълкова по длъжностната и характеристика в голяма част /13 от задълженията / се припокриват напълно с тези на Антоанета Кирилова - "специалист контрольор по качеството входящ и изходящ контрол. Вярно е, че Кирилова има и допълнителни 2 задължения и за длъжността и се изисква висше образование, а за длъжността на касаторката - средно-специално, но така също и Вълкова в длъжностната си характеристика има допълнителни други задължения, различни от тези на Кирилова. Подобно е положението и при сравняването на дл. характеристика на Вълкова с тези на останалите длъжности в отдела "специалист контрол по качество" и "специалист технически контрол". Безспорно няма пълно покриване на задълженията и отговорностите, но не само другите служители, а и Вълкова има допълнителни задължения и отговорности. Съгласно щатното разписание от 01.01.2012 г. основната месечна заплата на Кирилова е 630 лева, на Румяна Иванова - 850 лв, най - високата заплата в отдела е 1000 лева, най ниската - 270 лева/минимална работна заплата/, определена на Вълкова. От отдела единствено Вълкова е с определена основна работна заплата под установения осигурителен минимум за съответната длъжност- 420 лева, всички останали са с работна заплата над осигурителния минимум. Следващата по размер в отдела заплата/ над тази на Вълкова/ е 600 лева за длъжността "монтьор изпитване на съоръжения", за която длъжност се изисква също средно специално образование, като осигурителния минимум за тази длъжност е 420 лева, т. е равен на осигурителния минимум на Вълкова. От 225 служители в предприятието единствено служителките на длъжността "чистачка" са с основна работна заплата в размер на 270 лева, като осигурителния минимум за съответната длъжност е 270 лева, едната от двете служителки е с основно, а другата със средно образование. Съгласно щатното разписание от 07.04.2011 г. на Станка Вълкова е определена ОРЗ в размер на 240 лева. По отношение на останалите служители в отдела - най-ниската заплата е в размер на 600 лева за длъжност, за която се изисква средно специално образование, а най-високата е 850 лева. От 225 длъжности в предприятието единствената друга длъжност с основна работна заплата /ОРЗ/ в размер на 240 лева е длъжността "чистачка" . Видно от длъжностното разписание от 01.01.2011 г. в отдел "Контрол по качеството" минималната работна заплата в отдела е 400 лева, за длъжност за която се изисква средно специално образование, а максималната е в размер на 850 лева. Единственият служител в предприятието с ОРЗ в размер на 240 лева е Димитринка Слатинска на длъжност "чистачка". По делото е безспорно, че определената основна работна заплата /ОРЗ/ на Вълкова е под минималния осигурителен праг за съответната длъжност. Няма спор и относно това, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която във вътрешните правила за работната заплата задължително се включва и определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива. Не спори и за това, че работодателят не е определил алгоритъм за определяне на ОРЗ за всяка длъжност/ за изчисляване на стойността на полагания труд за всяка длъжност/ с оглед утвърдените критерии - сложност на труда, отговорност на труда, тежест на труда и параметри на околната среда. При наличие на изключително съществена разлика в размера на ОРЗ на Вълкова и размера на ОРЗ на останалите служители от отдела именно в тежест на работодателя/предвид разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр./ е да докаже, че принципът, заложен в чл. 14, ал. 1 ЗЗдискр. не е нарушен. В случая работодателят не е представил доказателства за реалната стойност на полагания от Вълкова труд/ липсва алгоритъм за определяне на ОРЗ за длъжностите, не е определил минималните размири или диапазони на ОРЗ за съответните длъжностни нива, слязъл е под минималния осигурителен праг за съответната длъжност/. Ето защо в случая следва да се приеме, че не е налице обосновано оправдание за високата разлика между трудовото възнаграждение на Вълкова и трудовите възнаграждения на останалите служители в отдела, което пък от своя страна обоснова извод за допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. от страна на работодателя. Вярно е, че осигурителният минимален праг не е задължителен за работодателя при определяне на ОРЗ, но той би могъл да служи като ориентир за приблизителната стойност на конкретния труд, доколкото работодателят не е определил друг начин, механизъм или алгоритъм за изчисляване на стойността на съответния труд. Не без значение е и фактът, че единствените други служителки в предприятието с ОРЗ в размер на 240 лв. /за 2011 г./, респ. 270 лв. /за 2012 г./ са служителките назначени на длъжност "чистачка" - едната с основно, а другата със средно образование. Не е спорно и обстоятелството, че трудът, полаган от работници, изпълняващи длъжност "чистач" е един от най-ниско квалифицираните категории труд и съответно най-ниско заплатен, което като цяло го определя като труд с най-ниска стойност. Не случайно и минималният осигурителен праг за тази длъжност е в размер на минималната работна заплата. Изложеното до тук води до извод, че трудът, полаган от служител на длъжност "чистач" не е и не може да бъде равностоен на труда, полаган от Вълкова, която е на длъжност "контрольор качество - входящ и изходящ контрол". Когато лица, които очевидно полагат неравностоен труд получават еднакви трудови възнаграждение, то следва да се приеме, че по отношение на това лице, чиито труд е с по-висока стойност е нарушен принципът, регламентиран в чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. Ето защо като е стигнал до извод, че в случая не е нарушен принципът за осигуряване на равно възнаграждение при еднакъв или равностоен труд, регламентиран в чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и е отменил обжалвания административен акт, АССГ е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Предвид изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него - постановено друго - по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата на "Ихб Електрик"АД срещу решение № 220 от 18.09.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 43/2012 г. по описа на КЗД. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 АПК, Върховния административен съд, седмо отделение,