Решение № 429 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 685/2011 г.

Решение № 429 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 685/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК . Образувано е по молба на Т. С. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1899/12.11.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. на Русенския районен съд, с което е осъдена да заплати на С. К. П. от [населено място] сумата от 5 600 лв. по договор за заем от януари 2009 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2009 г., до окончателното й изплащане, както и да върне описаните в решението движими вещи. Осъдена е да заплати и разноски в размер на 750 лв. Отмяната на влязлото в сила решение се иска на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5. ГПК. За да обоснове хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителката се позовава на представена по делото електронна кореспонденция. Счита също така, че поради нарушение на правилата за призоваване и връчване на съобщения /чл. 47 ГПК/ е била лишена от възможността да участва в делото /чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК/. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата С. К. П. от [населено място] оспорва молбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. отделение, счита че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните: За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представената по делото електронна кореспонденция, за която се твърди, че е между майката на молителката и ответника по молбата, няма характер на писмено доказателство, което е от съществено значение за делото. Същата макар и да съдържа данни за отношения между страните сама по себе си не опровергава направения с влязлото в сила решение извод за наличие на задължение, произтичащо от договор за заем между тях. В този смисъл хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е изпълнена. Неоснователен е и довода, че поради нарушаване на правилата за призоваване и връчване на съобщения молителката е била лишена от участие в процеса. След като не е била намерена на посочения в исковата молба адрес [населено място], [улица] съдът е дал указания ищецът да представи данни за постоянния и настоящия и адрес. В изпълнение на тези указания ищецът е представил две удостоверения, издадени от [община], съответно за постоянен и настоящ адрес. С удостоверение № 113/02.02.2010 г. като постоянен адрес е посочен този в [населено място], [улица], вх. 3, ет. 4. С удостоверение № 114/02.02.2010 г. е посочен настоящ адрес: [населено място], [улица]. № 16, вх. 1. Препис от исковата молба с указанията по чл. 131 ГПК първоначално са изпратени на посочения постоянен адрес, от където съобщението е върнато с отбелязване, че по данни на сем. Д. ет. 4, жилището е продадено от години и нов адрес на лицето е неизвестен. На 12.02.2010 г. на входа на блока е било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. По същият начин е процедирано и по отношение връчване на съобщението посочения настоящия адрес. Съобщението с препис от исковата молба и указанията по чл. 131 ГПК е било върнато с отбелязване, че по данни на портиера такова лице не живее в общежитието на посочения адрес. На същата дата /22.03.2010 г./ на входа на общежитието е залепено уведомление с указанията по чл. 47, ал. 1 ГПК. След като в посочения в двете уведомления двуседмичен срок ответницата не се е явила да получи книжата по делото в канцеларията на съда, съдът съгл. чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител на разноски на ищеца, който е осъществил процесуалното представителство на молителката по делото. С оглед на това не може да се приеме, че съдът е нарушил процесуалните правила за връчване на съобщения и призоваване. Обстоятелството, че уведомлението от 12.02.2010 г. е било залепено на входа на блока на [улица], а не на вратата на жилището или пощенската кутия не представлява процесуално нарушение, доколкото няма категорични данни, че е имало достъп до тях. Обстоятелството, че сем. Д. са дали отбелязаните в съобщението данни само по себе си не е доказателство за наличие на такъв достъп. Освен това молителката не опровергава данните, че жилището е продадено и тя не живее в него. Напълно несъстоятелни са оплакванията за нарушение на процесуалните правила доколкото връчителят на съобщението не е посочил кой чл. на сем. Д. е дал посочените данни тъй като събирането на такива данни по принцип не фигурира като изискване в процесуалния закон. Не отговаря на истината и твърдението, че уведомлението и разписката на гърба му не съдържат данни за имената и длъжността на връчителя от съда. Такива се съдържат в положения личен печат на призовкаря. С оглед на изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Доколкото са поискани и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата направените в производството разноски в размер на 450 лв. - възнаграждение за един адвокат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.