Решение № 14734 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7873/2012 г.

Решение № 14734 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7873/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1445 от 19.03.2012 г., постановено по адм. д. № 3452/11 г. Административен съд - София град, първо отделение, 4 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Релакс - 2006"-ЕООД - с. Мрамор, обл. София, представлявано от управителя Светослав Филипов Тотев, срещу ревизионен акт № 2001004850/09.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. -София, в частта потвърдена с решение № 512 от 21.03.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 402,44 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Релакс - 2006"-ЕООД-с. Мрамор, обл. София, представлявано от управителя Светослав Филипов Тотев. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е нищожно и неправилно поради допуснато нарушение на материални и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен или да прогласи същия за нищожен. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Релакс - 2006"-ЕООД-с. Мрамор, обл. София, представлявано от управителя Светослав Филипов Тотев, срещу ревизионен акт № 2001004850/09.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. -София, в частта потвърдена с решение № 512 от 21.03.2011 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. София, с който на дружеството са определени задължения общо в размер на 4 763,62 лв., в това число по ЗДДС в размер на 3 126,63 лв. и по ЗДПО в размер на 1 137,00 лв. и лихви в размер на 499,99 лв. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за определяне на задължения за ДДС в резултат на непризнаване на право на данъчен кредит по определени доставки, както и за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 26, т. 1 и чл. 10 от ЗКПО, в резултат на което са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Решаващият съд е разгледал обстойно направените в жалбата до него оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, което според жалбоподателя водят до нищожност и незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. В тази насока след тълкуване на относимите правни разпоредби от ДОПК и съобразявайки фактите по делото са изложени мотиви, защо при издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата нищожност или незаконосъобразност. На отделен ред е посочено защо съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и оплакванията за допуснати нарушения в тази насока са неоснователни, защо са неоснователни оплакванията за неспазването на сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ДОПК, защо не е налице нарушение при издаването на заповедта за определяне на компетентен орган. След това първоинстанционният съд е обсъдил оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания ревизионен акт. На стр. 5 - 7 от решението /л. 242 - 243 от първоинстанционното дело/ са описани подробно събраните по време на ревизията и съдебното производство доказателства по отношение на всеки един от доставчиците "А Комерс" - ЕООД, "Волма трейд" - ЕООД, "Джи ел Строй" - ЕООД и "Бети 2009" - ЕООД и защо съдът приема, че органът по приходите е направил верни констатации за липса на реални доставки по всяка една от фактурите, което е водещото обстоятелство за непризнаване на право на данъчен кредит. Административният съд е възприел за обосновани и констатациите на ревизионния акт относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък в резултат на липсата на реални доставки, които не могат да обосноват извършените от дружеството разходи. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд, както и за нищожност на същото. По отношение на последното не се излагат никакви аргументи, а доводите за неправилност по същество представляват буквален препис на жалбата до първоинстанционния съд. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: В чл. 209, т. 1 от АПК е формулирано касационното основание нищожност. В съдебната практика и правната теория се приема, че едно съдебно решение е нищожно, когато то не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е едно решение правно валидно, то следва да е издадено от надлежно функциониращ съдебен орган, в пределите на неговата правораздавателна власт, да е изготвено в писмена форма и да е подписано, да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе. В касационната жалба не се навежда нито един довод за допуснато нарушение на някое от тези изисквания. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция също не констатира подобно нарушение - решението е издадено от компетентен съд, в рамките на предвидената му компетентност, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена ясно и категорично. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че направеното оплакване за нищожност на решението се явява неоснователно. Направените оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост също са неоснователни. Първоинстанционният съд е разгледал подробно всяко едно от оплакванията на жалбоподателя и е дал мотивиран отговор. Изложените аргументи в тази насока се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При извършената служебна проверка не се констатират нарушение на материалния закон при определяне на задълженията по ЗДДС и по ЗКПО. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и е отхвърлил жалбата на "Релакс - 2006" - ЕООД като неоснователна, Административен съд - София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,