Решение № 2679 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2017 г.

Решение № 2679 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова В. Михайлов е подал касационна жалба срещу решение № 5207/11.08.2017 г. по адм. дело № 1496/2017 г. по описа на Административния съд-С. град в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното наказателно постановление № 1785 от 14.10.2016 г. на началника на Първо районно полицейско управление - С. и действията по издаването му, заедно със законната лихва, считано от 26.06.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло и да се присъдят направените разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи е оспорила жалбата и е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството по делото е образувано по исковата молба на В. М. срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, с която са предявени иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 650 лева и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 1785/14.10.2015 г. на началника на Първо районно полицейско управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, заедно със законната лихва, считано от отмяната на наказателното постановление или от 26.06.2016 г. Административният съд установил, че на 30.09.2015 г. в [населено място], В. М. участвал в протестни действия. По този повод срещу него било образувано административно-наказателно производство, приключило с издаването на наказателно постановление № 1785/14.10.2015 г. на началника на Първо районно полицейско управление на Столичната дирекция на вътрешните работи. С наказателното постановление на В. М. било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 64, ал. 1 ЗМВР. В. М. обжалвал наказателното постановление пред Софийския районен съд, който го отменил с влязло в сила решение № 2261/04.04.2016 г. по НАХД № 20713/2015 г. В хода на производството пред районния съд ищецът бил представляван от адвокат Д. Б.. Съгласно сключения между тях договор В. М. заплатил на адвокат Б. възнаграждение в размер на 650 лева. Съдът приел, че предявеният иск за имуществена вреда в размер на 650 лева следва да се уважи поради наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С постановеното по делото решение от 11.08.2017 г. административният съд осъдил Столична община ( вместо Столичната дирекция за вътрешните работи, срещу която бил предявен искът ) да заплати на В. М. обезщетение в размер на 650 лева за имуществени вреди, причинени от наказателно постановление № 1785/14.10.2015 г. на началника на Първо районно полицейско управление. С решение от 7.09.2017 г. административният съд допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, като постановил след думата "Осъжда" да се чете "Столичната дирекция на вътрешните работи", вместо "Столична община. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционният съд отхвърлил изцяло като недоказан предявения срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва. Съдът посочил, че искът се обосновава с преживените от ищеца негативни емоционални преживявания, стрес и психически дискомфорт, злепоставяне на доброто име му сред обществото и в тесния приятелски и семеен кръг. Според твърденията в исковата молба, вредите настъпили вследствие огласяването в средствата за масова информация на действията на полицейските органи и на Инспектората при Столична община, както и от коментарите на отделни лица. Ищецът не обаче не доказал негативни коментари и отрицателно отношение. Що се отнасяло до останалите, сочени от ищеца, вредни последици, те били резултат от действията на трети лица, които огласили събитието чрез средствата за масова информация, като нямало доказателства, че вредите са настъпили от действията на полицейски органи. Касационната инстанция намира, че административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е отхвърлил изцяло предявения от В. М. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът не е взел предвид показанията на свидетелите П. и К., които установяват, че ищецът е бил притеснен от наложената му с наказателното постановление глоба. С оглед на тези показания, които се явяват в подкрепа твърденията на ищеца, че преживял стрес и психически дискомфорт, първоистанционният съд е следвало да направи извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По делото е било доказано, че в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, ищецът е изпитал притеснения, представляващи неимуществени вреди. Поради това ответникът дължи на ищеца обезщетение, което по справедливост следва да се определи в размер на 200 лева. На ищеца не следва да се присъди по-голяма сума, като се има предвид, че преживяванията му не могат да се определят като интензивни и силно травмиращи, тъй като наложената му с подлежащ на обжалване акт глоба, както и периодът на психологически дискомфорт, не са значителни. Освен това не може да се приеме, че ежедневието на ищеца в рамките на целия период от издаването на наказателното постановление до отмяната му с влязло в сила решение, както е предявен искът, е доминирано от свързани с постановлението негативни преживявания. Административният съд основателно е приел, че по делото не са доказани твърденията на ищеца за причинени пряко от наказателното постановление друг вид вреди, изразяващи се в злепоставяне на доброто му име. Разгласяването на факта на издаване на наказателното постановление не може да се интерпретира като пряка и непосредствена последица от самия административен акт. Напълно самостоятелно значение, що се отнася до възможността за възникване на вреди, имат актовете и действията на Столичния инспекторат, макар свързани със същото събитие във връзка, с което е издадено и наказателното постановление. С оглед тези съображения решението на административния съд следва да се отмени като неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата 200 лева и вместо него да се постанови друго, с което Столичната дирекция на вътрешните работи бъде осъдена да заплати на В. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2016 г. В останалата част, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 200 лева до 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2016 г., решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските на страните за тази инстанция следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд