Решение № 8179 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2017 г.

Решение № 8179 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП против решение № 49/21.02.2017 г. на административен съд В. Т., постановено по адм. д. № 732 по описа за 2016 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-04000415010773-091-001/26.07.2016 г., издаден от орган на приходите на НАП, потвърден с Решение № 325/14.10.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - В. Т., с който на П. А. Х. в качеството си на ЕТ "Хриса - П. Х." са определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 3 849,60 лв. и лихви в размер на 2 456,14 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалното право и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на чл. 109 ДОПК. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - П. А. Х. в качеството си на ЕТ "Хриса - П. Х.", чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - В. Т. е отменил Ревизионен акт № Р-04000415010773-091-001/26.07.2016 г., издаден от И. Х. К. - възложил ревизията и Н. Ц. З. - главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 325/14.10.2016 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - В. Т., с който на П. А. Х. в качеството й на ЕТ "Хриса - П. Х." са определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 3 849,60 лв. и лихви в размер на 2 456,14 лв. За да отмени РА, първоинстанционният съд е установил, че предмет на процесната ревизия е установяване на задължения на П. А. Х. по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР, издадена на 22.12.2015 г., връчена на 04.01.2016 г., като срокът по чл. 109 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2011 г. и изтича на 31.12.2015 г. Обоснован е изводът, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но след срока, предвиден в чл. 109 ДОПК, поради което акта е отменен като незаконосъобразен Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът възразява, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 109 ДОПК и е отменил РА като незаконосъобразен. Твърди, че неправилно съставът на административен съд В. Т. е приходният орган е приел, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а не моментът на самото издаване на ЗВР. Оплакванията са неоснователни. Няма спор, че началото на ревизионното производство е постановено с издаване на ЗВР № Р-04000415010773-020-001/22.12.2015 г., връчена на 09.01.2016 г. Според правилата за броене на сроковете за задължения по ЗДДФЛ за 2009 г., преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по издаване на РА е започнал да тече на 01.01.2011 г. и изтича на 31.12.2015 г. По отношение на процесната 2009 г. касационната инстанция намира, че правилно административния съд е приложил разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, респективно за недопустимо е приел образуваното ревизионно производство, поради изтичането на 5-годишния преклузивен срок. Посочената норма въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок е преклузивен, прилага се служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. В практиката си Върховния административен съд приема, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Аргументи за това се извеждат от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК, съгласно която срокът за извършване на ревизия е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С връчването на заповедта за възлагане на ревизия на 09.01.2016 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно, като образувано след срока, визиран в чл. 109, ал. 1 от ДОПК. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав на ВАС намира, липсват касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което решението е валидно, допустимо, правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, разноски на касатора не се дължат. На ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 200 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, както и поради липса на възражение за прекомерност от страна на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,