Решение № 5586 от 8.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска, понастоящем ТД Митница Варна, подадена чрез гл. юрк. Л. Тодорова против решение 992/05.07.2021 г. на Административен съд Бургас (АС Бургас), 3 състав, постановено по адм. дело 505/2021 г., с което по жалба на Фигаро ООД, гр. Бургас е отменено решение рег. 32-39595 от 04.02.2021 г. към MRN 19BG002002000191R7/10.01.2019 г., издадено от директора на Териториална дирекция Северна морска на Агенция Митници .

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. б) от Митническия кодекс на Съюза. Според касатора в отмененото митническо решение се съдържат фактическите и правни основания, послужили за издаването му, като са обсъдени всички доказателства, събрани в хода на административното производство. В жалбата са изложени подробни съображения относно обстоятелствата, които според митническия орган са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация и обстоятелствата взети предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки по метода на сходни стоки . В тази връзка касаторът поддържа, че в административния акт са изложени достатъчно факти, от които да се направи обосновано предположение, че посочените стоки са именно сходни стоки, за да се приложи хипотезата на чл. 141 § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Твърди, че за стока 8 по процесната митническа декларация от дружеството не са представени никакви документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. Намира за неправилен извода на съда за липса на извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Счита за неотносими констатациите на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експеритза /ССчЕ/ към настоящия спор. Сочи, че за целите на определяне на митническата стойност по процесния внос органът аргументирано е разгледал последователно методите по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като мотивирано митническата стойност е определена съгласно разпоредбата на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Първоинстанционният съдебен акт се обжалва и в частта на присъдените с него разноски за адвокатски хонорар в размер от 360 лв. в полза на дружеството, като според касаторът е следвало да се уважи направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Алтернативно при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенният съд. В условия на евентуалност при преценка за наличието на противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК от насрещната страна.

Ответникът Фигаро ООД, гр. Бургас, чрез адв. С. Желязкова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 09.08.2021 г. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е било решение с рег. 32-39595/04.02.2021 г. към MRN 19BG002002000191R7/10.01.2019 r., издадено от директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, § 1 б. "а", вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК, по цитираната митническа декларация е отказано приемане на митническата стойност на стока 8 и е определена нова митническа стойност на тази стока в размер на 2 664,00 лева (900 бр. х 2, 96 лв. /бр.). Разпоредено е корекция на митническата декларация, както следва: е.д. 8/6 "Статистическа стойност" да се чете 2 664,00лв.; е.д. "Митническа стойност да се чете 2 664,00лв.; е.д. 4/14 Цена на стоката , при курс 1,714890лв. за 1 USD и следва да се чете: 1553,45лв.; е.д. 4/16 "Метод за определяне на стойността" да се чете Договорна стойност на сходни стоки (чл.74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013) ; Задължения за стока 8 да се чете: А00 - основа за изчисляване 2 664,00 лв., ставка 0,120%, изчислен размер и съответно дължима сума 319,68 лв.; В00 - основа за изчисляване 3 007,60 лв., ставка - 0,200%, изчислен размер и съответно дължима сума 601,52 лв., както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция начислените и взети под отчет с ВПО 20BG002002026-001/10.01.2019 r. суми са: мито А00 2 578,52 лв., окончателно антидъмпингово мито - 941,37 лв. и ДДС 10 427,29 лв., които са заплатени. Установени са за досъбиране от длъжника Фигаро ООД държавни вземания в размер на: мито А00 - 101, 97 лв. и ДДС - 90, 34 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл.114 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като за дата на възникване на митническото задължение е определена 10.01.2019 г.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е допуснато изслушването на ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. В проведено открито съдебно заседание на 12.05.2021 г., процесуалният представител на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници е заявил, че поставените въпроси към вещото лице са неотносими към спора. Вещото лице е установило, че дружеството е заплатило цялата стойност по фактурата, касаеща процесните стоки и не дължи суми по допълнително издадени дебитни известия към конкретната инвойс фактура. Посочено е, че заплатената сума е в размер на 26 544.85 щатски долара и отговаря на обявената фактурна стойност в митническа декларация MRN 19BG002002000191R7/10.01.2019 г. Установено е също, че дружеството е заплатило стойността на инвойс фактурата, в която са включени процесните стоки, по банков път от открита на негово име банкова сметка в щатски долари в Банка ДСК ЕАД на 27.12.2018 г. След извършена съпоставка между предоставените от дружеството документи с приложените по делото експертът е установил, че декларираната от Фигаро ООД митническа стойност е определена коректно, като в нея са включени стойността на стоките, и транспортните разходи, съпътстващи придобиването им.

В хода на съдебното производство по разпореждане на съда е представено от ответната страна като доказателство заверено за вярност копие от МД с MRN 19BG005807H0347384/19.12.2018 г., въз основа на която е определен новият размер на митническата стойност на стока 8 по процесната митническа декларация.

Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., вр. чл. 19 ал 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първостепенният съд е обосновал извод за неговата незаконосъобразност като немотивиран, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби.

В мотивите си съдът е изложил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 -74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нейната промяна. Установил е, че в конкретния случай съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност на стоките е по-ниската в сравнение със средностатистическата митническа стойност на сходни стоки в приблизително същият период, а предоставената от дружеството информация не е достатъчна за обосноваване на декларираната стойност. Органът се е позовал на митническа декларация за допускане за свободно обращение с крайно потребление, като е приел, че вносът, оформен с тази митническа декларация, има за предмет "сходни стоки". Първоинстанционният съд е приел, че от митническите органи не са ангажирани доказателства за извършена съпоставка между тези стоки и стоките, предмет на процесния внос.

Макар в оспореното решение да е посочено, че е извършен анализ на данните в информационната система на Агенция Митници, според съда липсват доказателства за събирането на всички относими към случая данни и за извършването на анализ за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Прието е, че формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б" от Кодекса. Обоснован е извод, че в митническото решение е посочен единствено номера на митническа декларация, която е послужила за определяне на по-високата митническа стойност на декларираните стоки, но липсват мотиви защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки при липса на извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, тяхното качество, като не е изследвано дали могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Според съда непредставянето на търговски договор между страните по доставката, а само на търговска фактура не може да доведе до възприетия от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, която е действително платена или подлежаща на плащане. Изложени са съображения, че търговската фактура замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност. Прието е, че липсата на бизнес кореспонденция не освобождава митническия орган, чиято е доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения.

В обобщение АС Бургас е заключил, че митническият орган не е доказал наличието на основателни съмнения относно декларираната от Фигаро ООД договорна стойност на стоката, която представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като от органа не е извършен необходимият анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не е обосновано приложението на договорна стойност по внос от трето лице. Прието е, че не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод по чл. 74, § 2, б. "б от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

В подкрепа на формирания извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение съдът се е позовал на заключението на вещото лице по ССчЕ, което е установило, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация, съобразно данните в счетоводството на Фигаро ООД. Съдът е направил извод, че заключението допълнително опровергава съмнението на митническите органи.

1. На първо място, касационната инстанция намира за неоснователно искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за противоречие между националното законодателство и законодателството на СЕС. Същото следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор, а касаторът не е посочил конкретни противоречия.

1. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд е установил пълно и правилно относимите за спора факти, като е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение, в резултат на което е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

АС - Бургас правилно е определил основния спорен въпрос по делото, а именно обосновали ли са митническите органи основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, това е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Едновременно с това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Така посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

В чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е предвидено, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква ) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност обаче е необходимо да се коригира, като се съобразят разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение е предвидено, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение предвижда възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

Тежестта за доказване на наличието на възникналите основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В процесния случай към митническата декларация за допускане за свободно обращение от дружеството вносител са представени фактура KW2018111217/26.10.2018 г., опаковъчен лист, коносамент ONEYNB8IF3526500, фактура за морско навло. Разплащането по сделката е изследвано и потвърдено от проведената в първоинстанционното производство ССчЕ, от която е установено наличието на пълно съвпадение между платената цена на стоките и декларираната от Фигаро ООД стойност по процесната декларация въз основа на данните от счетоводството на дружеството. Предвид тези данни следва да се приеме, че декларираната от дружеството стойност на стоките по процесния внос е реално заплатената договорена стойност на същите. Правилни са съображенията на първостепенния съд, че липсата на търговски договор и кореспонденция между страните по сделката не може да обоснове извод, че декларираната от вносителя митническа стойност не е договорената стойност, действително платената или подлежаща на плащане. При липсата на доказателства за бизнес отношенията на страните по доставката митническият орган, чиято е доказателствента тежест в процеса, не е освободен от задължението да докаже и обоснове възникналите у него основателни съмнения относно декларираната стойност на стоките, което в случая не е сторено.

Следва да се съобрази и правилно ли е приложен методът по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

За да обоснове приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност, административният орган се е позовал на една митническа декларация по MRN 19 BG005807H0347384/19.12.2018 г. относно извършен според него внос на "сходни стоки". В оспореното митническо решение изобщо липсват мотиви защо се приема, че в тази декларация се касае за внос на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. Правилно съдът е приел, че в решението на митническия орган не е извършен абсолютно никакъв сравнителен анализ на стоките, въз основа на който може безпротиворечиво да се приеме, че сочената в акта митническа декларация не е произволно избрана и касае именно сходни стоки . В оспорения акт бланкетно е посочено, че е извършен анализ за сходство на стоките, но в действителност изобщо липсва информация за вида, качеството, рекапитулацията на стоките и съществуването на търговската марка, като не е съобразена разликата в количествата, което би могло да обоснове приложението на метода по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент 952/2013.

В конкретния случай митническите органи не са обосновали наличието на основателни съмнения относно декларираната от Фигаро ООД стойност на стока 8 по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. "б", както правилно е приел и административният съд.

Следва да се посочи, че до различен извод не води и приетото с Решение на СЕС по дело С - 291/15, съгласно което член 181 а от Регламент /ЕИО/ 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В случая информацията, която е съобразена, не отговоря на посоченото условие, тъй като не позволява да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки при липсата на данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14) от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка, включително и срокът на вноса не са сред единствените критерии, по които може да се установи сходство на стоките.

Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС Бургас е постановил правилен съдебен акт.

Относно разноските: обжалваното решение е правилно и в тази си част. Присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв., в което е включено ДДС, не е прекомерно, както се твърди в касационната жалба. Правилно съдът е приел, че претендираният и заплатен адвокатски хонорар е в размера на минималния размер, определен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Фигаро ООД разноски за касационното производство. Не е основателно е възражението за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв.с вкл. ДДС, доколкото същото е близко до установения в чл. 8, ал. 1, т. 1 Наредба 1/09.07.2004 г. минимален размер съобразно материалния интерес по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение