Решение № 5006 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 457/2020 г.

Решение № 5006 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 457/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч срещу решение № 448/22.11.2019 г., постановено по адм. дело № 438/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено, по жалба на "МАГ 2010" ООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя Д. Пенчев, чрез адв. Й. Христова от ВТАК, предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ с изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Ответникът – "МАГ 2010" ООД, представлявано от управителя Д. Пенчев, чрез адв. Й. Христова от ВТАК, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – М. Диков не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ с изх. № ИЗХ1 9066117/12.07.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, с което на "МАГ 2010" ООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя Д. Пенчев, в качеството му на работодател е предписано да предложи сключване на трудов договор на М. Диков като "работник" в обект овощна градина с насаждения от сливи, намираща се на адрес: землището на с. Врабево, считано от 21.05.2019 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че обжалваното предписание е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органът не е ангажирал доказателства, че в случая лицето М. Диков е било наето от "МАГ 2010" ООД и е полагало труд при изпълнение на трудови функции, под контрола и ръководството на работодателя. От данните по делото е прието за установено, че възложител на работата е И. Колев, който не е служител на "МАГ 2010" ООД. Договорката му с управителя на "МАГ 2010" ООД била да премахне сухата дървесина от сливовите дървета, като работата бъде извършена с негови материали и средства, най-късно до началото на брането на сливи. Доказателството, на което се основават констатациите на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, е подписаната от М. Диков Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, по отношение на която е открито производство по оспорване на истинността. От обясненията на лицето Диков първоинстанционният съд приема за установено, че част от изявлението в декларацията не изхожда от него, като автор, а е посочена от инспекторите. Констатирани са нарушения на процедурата по съставяне на декларацията от името на неграмотно лице. При направено оспорване истинността на същата, първоинстанционният съд намира за недоказано от страна на контролния орган, че информацията за работодателя и неговата правно организационна форма, е дадена от лицето, а не служебно вписана вместо неграмотното лице. От първоинстанционния съд са изложени съображения относно липсата на означаване, че се касае за еднодневен договор, като не е посочена и длъжността, която следва да се предложи на лицето М. Диков за сключване на трудов договор. Обоснован е извод относно наличието на противоречие между предписанието трудовият договор да се сключи, респ. се смята за сключен за неопределено време, при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден с тезата, изложена в съдебно заседание, че се касае за еднодневни трудови договори, които се характеризират с краткосрочност и се отнасят за специфичен селскостопански труд. След изтичане на работния ден трудовото правоотношение по еднодневните трудови договори се прекратява. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че от органите на Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч не са събрани необходимите доказателства относно съществуването на трудовото правоотношение с М. Диков. Развити са мотиви относно допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК, изискващи изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, преди издаване на административния акт, довели до неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд – шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Велико Търново, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. От фактическа страна по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, обектът овощна градина с насаждения от сливи, намираща се в землището на с. Врабево е стопанисвана от "МАГ 2010" ООД. Спорният по делото въпрос е обусловен от характера на осъществяваната от М. Диков дейност в обекта на "МАГ 2010" ООД към 21.05.2019 г. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В хода на проведеното административно производство не са изяснени съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили на 21.05.2019 г. в почистването на дървета в сливова градина и възложителя на работата. Не е изяснено при какви условия работниците са били наети да работят на обекта - за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и кой е бил платец на тези възнаграждения. От доказателствата по делото е установено, че възложителят на работата И. Колев не е действал като пълномощник или представител на "МАГ 2010" ООД, а е организирал работата на свой риск и сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта им, осигурил им е работни инструменти, намерил е трактор и ремарке, набавил е гориво и шофьор, като сам е извършил по-голямата част от работата – изрязването на сухите клони. Не е имал точно определено време за извършване на работата, а от него е изисквано постигането на резултат – почистването на сухата дървесина от сливовата градина. Не се твърди и установява "МАГ 2010" ООД да е предоставила на М. Диков инструменти за извършване на работата му, нито да му е определила работно време и заплата. Допуснатите съществени нарушения на административно- производствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ е издадено без да е установено фактически съществуващо правоотношение между "МАГ 2010" ООД, гр. Велико Търново, представлявано от управителя Д. Пенчев и М. Диков като "работник" в обект овощна градина с насаждения от сливи, намиращ се на адрес: землището на с. Врабево, което на основание чл. 1, ал. 2 КТ да бъде оформено като трудово. Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация - "МАГ 2010" ООД акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие от 05.03.2020 г., и списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК в размер на 300 лева (триста лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,