Решение № 10916 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2009 г.

Решение № 10916 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на глава десета, раздел първи във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на директора на Института по почвознание "Никола Пушкаров", гр. София срещу заповед № РД 46-1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност и нищожност на заповедта. Те се обосновават с това, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, без да са спазени административно-производствените правила. Тя е без мотиви и в нарушение на целта на закона. По подробно изложените съображения в жалбата и писмените бележки на адвокат - пълномощника на жалбоподателя се моли, заповедта да се отмени с всички произтичащи от това последици, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна по подробни съображения, които излага в представеното становище и в писмените бележки. Заинтересованата страна - Селскостопанска академия, чрез процесуалния си представител взема становище за основателност на подадената жалба. Моли, оспорената заповед да се отмени. Заинтересованите страни - физически лица - Динко Бончев Янев и Атанас Тенчев Христозов не са взели становище по жалбата. Заинтересованата страна "Елка" ООД, гр. Хасково е изпратила писмено становище, в което се твърди, че жалбата е неоснователна. По изложените съображения в него се моли, жалбата да не се уважава. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна - на Институт по почвознание "Никола Пушкаров" е отнета земя, предоставена за ползване с предходна заповед, поради което на него принадлежи правния интерес от оспорване. Поради това, че в жалбата се съдържа твърдение и за нищожност на заповедта, следва да се приеме, че няма срок за оспорването й, според чл. 149, ал. 5 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: От приложените по делото писмени доказателства се установява, че със заповед № УЗ-00-136 от 28.10.1992 г. на министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, на основание чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 47 ППЗСПЗЗ, на института "Н. Пушкаров" са предоставени за опитно поле 120 дка земеделска земя, намиращи се в землището на с. Крепост, община Димитровград, Хасковска област. Тази земя е била предмет на договор за съвместна дейност между института "Н. Пушкаров" от една страна и от друга - Динко Бончев Янев и Анастас Тенчев Христозов, със срок на действие от 3 години, сключен на сключен на 1.09.2005 г. Договорът е бил продължен с анекс от 14.09.2006 г., за срок от 5 години, считано от датата на подписването на анекса - лист 50 - 54 от делото. "Елка" ООД е направила искане до министъра на земеделието и храните за замяна на земи, в описаните пет местности, всичките в землището на с. Узунджово, местност "Хаджиев кладенец", с обща площ от 150. 871 дка, със земите от държавния поземлен фонд (ДПФ) - 121. 848 дка, VII категория, намиращи се в с. Крепост и представляващи имот № 59001, с цел комасация. Това са и земите, предоставени за ползване на института "Н. Пушкаров със заповед № УЗ-00-136 от 28.10.1992 г. Фактът на идентичност между земите, предмет на заповедта от 1992 г. и решението на бившата поземлена комисия се установява от решение № 10-18 от 23.03.1998 г. на Поземлената комисия-Димитровград, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, имащо характер на индивидуален административен акт с конститутивно действие, защото имотът се индивидуализира по площ, граници, местност и номер - лист 43 - 46 от делото. Освен това идентичността се установява и от последвалата процедура по разделянето на имота в два отделни с № 59003 от 25 дка и № 59004 с площ от 96. 848 дка - лист 40 - 41 от делото, приложени скици с описание на заповедите. Всъщност с втория имот с по-голяма площ е осъществена замяната. По искането на "Елка" ООД е започнала процедурата по чл. 24г, ал. 3 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 36г ППЗСПЗЗ, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 45 от 2008 г. След положително даденото становище на директора на ОД "Земеделие" - Хасково за извършване на замяната, за което на него са му делегирани права заповед № РД-46-1214 от 26.09.2008 г., издадена на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 4 ЗСПЗЗ - лист 83 от делото, са извършени следващите действия в изпълнение на чл. 24г ЗСПЗЗ и чл. 36в, чл. 36г и 36д ППЗСПЗЗ (отм.), но действали към момента на издаването на заповедта. Приложено е и становището на директора на института "Н. Пушкаров" до председателя на Селскостопанската академия - лист 13 - 14. В него се съдържа мнение, че опитната база ще следва да се запази, за да продължат научните изследвания по дългосрочната програма, която е приложена към становището. Приложено е и становището на председателя на Селскостопанската академия - лист 37 от делото. В него се съдържа мнение за разделянето на имота на два самостоятелни, като имота със сградите и прилежащата им площ трябва да продължи да се ползва от института. В резултат на извършената процедура е издадена заповед № РД 46-1377 от 22.10.2008 г., с която на основание чл. 24, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ, въз основа на фактическите основания - становище на председателя на Селскостопанската академия и писмото на ОД "Земеделие" - Хасково, приложените документи и материали, министърът е отменил предходно издадената заповед от 1992 г., с която на института са предоставени 120 дка земеделска земя за ползване за опитно поле, съответно индивидуализирана в заповедта. В последствие е издадена и заповед № РД 46-1506 от 25.11.2008 г. на министъра на земеделието и храните за извършване на замяната - лист 85 - 86 от делото и сключения договор за замяната - лист 64 - 65 от делото. Предмет на жалбата е заповед № РД 46-1377 от 22.10.2008 г. Оспорването може да се разгледа единствено на плоскостта на искането за обявяването й за нищожна, с оглед на времето на издаването й и датата на подаване на жалбата. Издадената заповед по правната си същност е индивидуален административен акт, издадена от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на установения ред - административнопроизводствените правила визирани в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ при издаването й. От данните по делото се установява, че имотът, след разделянето му на два отделни, е частна държавна собственост, част от ДПФ. Въпреки дадените от съда указания до жалбоподателя за представяне на акт за публична държавна собственост, такъв не бе представен. Безспорно е установено, според посоченото решение на бившата поземлена комисия, че имотът е частна държавна собственост. В правомощие на министъра на земеделието и храните е да упражнява правота на собственика на земите от ДПФ, както и да се разпорежда с нея, според чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, в редакцията на текста, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. - действаща към момента на издаването на заповедта. От това следва, че първият довод в жалбата, че заповедта е издадена от некомпетентен орган е неоснователен. Неоснователно е и твърдението, че за започналата процедура по издаването на заповедта жалбоподателят не е бил уведомен. Напротив. Неговият директор е уведомен за процедурата по издаването на заповедта, като е дал становище, че опитното поле е необходимо на института. Освен него е уведомен и председателя на Селскостопанската академия, който също е дал становище. Неоснователно е и твърдението, че в заповедта липсват мотиви. Приложените към нея доклади на директора на ОД "Земеделие" - Хасково, които са част от процедурата по издаването на заповедта могат да се приемат за мотиви, според ТР № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, запазило действието си. Впрочем и в заповедта от 1992 г., с която земята от 120 дка е предоставена за ползване не се съдържат мотиви, или тя по съдържанието си не се различава от обжалваната. Препращането в нея е отново към чл. 47 ППЗСПЗЗ, указва на реда на предоставянето на земята от ДПФ за ползване. Неоснователен е и доводът, че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона. След като чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ в сочената редакция предоставя в компетентността на министъра на земеделието и храните правата на собственика на земята от ДПФ да се упражняват от него, това означава, че на този държавен орган на изпълнителната власт принадлежи правото да предоставя тази земя за ползване, както и да я отнема. При изпълнението на това си правомощие той действа при условията на обвързана компетентност, защото предоставя земя за ползване, необходима за дейността на научния институт. Редът за упражняване на това правомощие е указан в чл. 47 ППЗСПЗЗ. Предоставената земя за ползване е в размер, съответстващ на основаната дейност на института, според чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Според изречение второ на ал. 5 от същия чл. предоставената земя за ползване не може да се предоставя за ползване на други лица. Тъкмо нарушение на тази забрана е извършено от института, който е сключил договор за съвестна дейност с двете физически лица, описан вече. След извършената проверка вероятно министърът на земеделието и храните е счел, че тази земя в с. Крепост като не се ползва от института, вероятно не е необходима за неговата дейност, поради което и с издадената заповед я е отнел. Приетите за установени факти, погледнати от този аспект, не сочат на нарушение на целта на закона. Твърдението, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок тя може да се обжалва не е основание за обявяване на нищожността на заповедта. Порокът във формата не е толкова съществен, че да доведе до обявяване на нищожността й, защото и без да е указано пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се оспори, тази възможност произтича от самия закон, гарантиращ принципа на защита. По изложените съображения жалбата с искане за обявяване на нищожност на заповедта на министъра на земеделието и храните като неоснователна ще следва да се отхвърли. Направеното искане едва в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя, представени на 20.09.2010 г., за присъждане на направените по делото разноски, не следва да се уважава, по две съображения: на първо място крайният срок, в който може да се направи искането за присъждане на разноски е приключване на устните състезания и на следващо - поради това, че жалбата е неоснователна разноски на тази страна не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,