Решение № 5452 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2019 г.

Решение № 5452 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), подадена против решение № 3515 от 27.05.2019 г. по адм. дело № 879/2019 г. на Административен съд София –град/АССГ/, с което по жалба на П. Петров е отменена издадена от касатора заповед № РД- 30-148/11.01.2019 г., с която на основание чл. 194, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/, във връзка с чл. 19г, ал. 1, т. 1, т. 7 и ал. 2 и чл. 19е, ал. 1, т. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, на служителя Петров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. Твърди се, че оспореното решение е недопустимо, неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени те правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се прогласяване нищожността на решението като недопустимо, респективно отмяна на съдебното решение като неправилно поради необоснованост. Ответникът П. Петров счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е недопустимо, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна страна. Алтернативно- поддържа становище за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния съд, като при постановяване на решението съдът е обсъдил всички правно значими обстоятелства, събраните доказателства и възраженията на страните, за което подробно се е мотивирал. Правилен е извода на съда, че заповедта е издадена от името на компетентен по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР орган- Председателя на Държавна агенция "Технически операции", който съгласно чл. 19г от ЗСРС - организира, ръководи и контролира дейността на агенцията; представлява агенцията; утвърждава длъжностното разписание на длъжностите в администрацията на агенцията и длъжностните характеристики на служителите в нея; създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав, както и други правомощия сочени в закона. А съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР- председателя на ДАТО е дисциплинарно наказващ орган за държавните служители на младши изпълнителски длъжности. Съгласно разпоредбата на чл. 19д ЗСРС- заместник – председателите подпомагат председателя в изпълнение на правомощията му, а при отсъствие на председателя правомощията му се осъществяват от заместник-председател, определен със заповед на председателя за всеки конкретен случай. По делото безспорно е установено, че с изрична заповед от 18.12.2018 година Председателя на ДАТО е разпоредил за периода от 18. 12.2018 до 11.01.2019 година- правомощията му на председател на агенцията да бъдат изпълнявани в пълен обем от конкретен негов заместник – председател, именно издателят на оспорената заповед, в правомощието му на заместващ председателя. Видно е, че при издаването на оспорения акт административният орган е приел, че И. Иванов не е опазил служебната информация, като е нарушил задълженията си в раздел V "основни задължения" на длъжностна характеристика за изпълняваната от него длъжност. За това негово поведение му е наложено наказание по чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения. Въз основа на анализ на събрания доказателствен материал обосновано съдът е приел, че на 31.01.2017 година, във време и място, подробно сочени П. Петров е извършил противоправни действия, за които е изготвен обвинителен акт по досъдебно производство № 255/2017 г. по описа на 05 РПУ-СДВР, за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че описаните фактически състави на извършеното от Петров дисциплинарно нарушение изцяло съвпадат с изпълнителните деяния на престъпления по чл. 150, ал. 1 и чл. 159, ал. 1 НК. В оспорената заповед няма посочени ясни и конкретни нарушения на ЗМВР или на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В тази връзка законосъобразен е извода на решаващия съд, че когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление- търсенето на дисциплинарна отговорност се обуславя и се поставя в зависимост от установяването на факта на извършено престъпление, което единствено е възможно с постановяване на влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд. Затова заповедта е отменена от първоинстанционния съд като незаконосъобразно издадена, което заключение се споделя и от касационния състав. Следователно при постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон. Липсват касационни основания за отмяна на решението, което следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,