Решение № 748 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 525/2010 г.

Решение № 748 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 525/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на А. М. Д. като майка и законен представител на малолетното дете П. Й. Й. срещу решение № 3 от 19.01.2010 г. по гр. дело № 576/2009 г. на Видински окръжен съд, което в обжалваната част е потвърдено решение № 27 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 1306/2009 г. на Видински районен съд по отношение размера на присъдена след завеждане на иска издръжка Касационната жалба съдържа оплакване за нарушение на процесуалния и материалния закон, не са съобразени международни актове, нарушен е чл. 26 от Конвенцията за правата на детето на О. Въззивният съд е следвало да съобрази измененията в уредбата на института предвид влизането в сила на чл. 142, 143 от СК (Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.), а не да определя издръжката в границите, определени от Министерски съвет в максимален размер при действието на отменения Семеен кодекс, с което е нарушил е чл. 236 от ГПК. Изтъква се и необоснованост на решението във връзка с изводите налагат ли нуждите на детето завишен размер на издръжка, както и липса на мотиви във връзка с оплакването, че опреденият общ размер на издръжката е занижен, под линията на бедност, приета с ПМС № 257 от 30.10.2009 г. Ответникът по касационната жалба Й. С. Й. не е заявил отговор. С определение № 662 от 28.06.2010 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса допуска ли решаващият съд несъобразяване със закона и служебната си роля по определяне на дължимата за малолетни деца издръжка от единия родител, ако при иск на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 87 от СК (отм), предявен при действието му, но за дължима издръжка включително след влизането в сила на чл. 142, чл. 143 от СК (Обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) от 01.10.2009 г, присъди издръжка при ограничение в размера съобразно определеният по ПМС № 38 от 01.07.1985 г. и ПМС № 2 от 13.01.1999 г., ако и към момента на постановяване на решението цитираните постановления да не са действащи. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното: Съобразявайки принципните указания в ППВС № 5 от 16.09.1970 г. и служебната си роля по въпроса за определяне на издръжката, дължима от родителите на малолетни деца, съдът се ръководи от материалните критерии на закона, при действието на който искът е предявен, но е длъжен да съобрази всички обстоятелства, които имат отношение към този критерии, в тази връзка и отпадналото повелително изискване съдът да съобразява максимален размер при присъждане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца в общия случай на чл. 85, ал. 1 от СК, тъй като с отмяната на тази разпоредба е отпаднало и делегираното от закона правомощие на Министерски съвет нормативно да определя граници за нейния размер. Така е отпаднал коректива на изведения в чл. 84 от СК (отм) принцип, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Самият коректив, допуснат от СК (отм) чрез делегация, не следва да се отъждествява с материалното основание на иска за издръжка, което е в разпоредбата на чл. 82, ал. 1 вр чл. 80, т. 3 от СК (отм) и обуславя квалификацията му, щом самият иск е предявен при неговото действие. Поради това и в решаващата си дейност по присъждане на издръжка за случаи, при които към момента на нейното определяне по съдебен ред цитираните министерски постановления ПМС № 38 от 01.07.1985 г. и ПМС № 2 от 13.01.1999 г. вече не действат по силата на § 3 от преходните и заключителни разпоредби на новия Семеен кодекс, съдилищата изхождат единствено от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, така не се нарушава принципа за прилагане на съответния към момента на възникване на правоотношенията материалноправен режим. Като съобразено с гореизложеното, обжалваното въззивно решение е правилно . При потвърждаването на присъдената от първостепенния съд издръжка в размер на 80 лева месечно, въззивният съд не се е позовал на ограниченията в размера, произтичащи от делегацията по чл. 85, ал. 1 от СК (отм), както неправилно счита касаторката, решаващото съображение е друго и то е по същество правилно. Прието е, че при установените доходи на ответника, баща на детето, при липсата на твърдения и доказателства за доходите на другия родител в чужбина, където от три години и понастоящем е местопребиваването на детето при неговата майка, присъдената издръжка от 80 лева месечно отговаря на критерия на закона, във възможностите на бащата е и отговаря на нуждите на десетгодишно дете, при липса на установено друго. Правилно е изграден извод, че посещаването на школи, организирани за деца като извънучилищна дейност в съответната страна, не сочат на изключителна нужда. При положение, че майката на детето не се е ангажирала да установи своите доходи и материални възможности в Р. Италия, неоснователно е оплакването, че въззивният съд не е изложил собствено изводи за друг, по висок възможен размер за общо дължимата от двамата родители издръжка, приета от първостепенния съд в размер едва на 110 лева месечно. Поначало е следвало да се приеме, че щом майката на детето работи и упражнява труд в страната по своето местопребиваване за исковия период, същата има и доход съобразно регламентираните условия на заплащане на труд в тази страна, поне в минималния им социално гарантиран размер, който надхвърля доходите на бащата и следователно би обусловил евентуално извод за по-високи възможности на другия родител, но не и на родителя, от когото издръжката се претендира. Прякото позоваване на нормата на чл. 142, ал. 1 от СК (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009) от страна на въззивния съд не е довело до незаконосъобразно определяне на издръжката, тъй като по същество съдържанието на цитирания текст е идентично с това на чл. 84 от СК (отм): размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Върховен касационен съд не приема и довода, че при определянето на издръжка в конкретния размер от 80 лева, доколкото за страната Министерски съвет е определил за статистически цели "линия на бедност" в размер от 211 лева (ПМС № 257 от 30.10.2009 г, чл. единствен ) се допуска дискриминация на дете и се нарушава принципа, залегнал в чл. 26 от Конвенцията за правата на детето, ако за неговата издръжка се приеме по-малък размер от този по цитираното министерско постановление. Във вътрешното си законодателство българската държава е съобразила изискванията на Конвенцията, като е гарантирала поемането на издръжката до определен размер за случай, че родителите не могат да я плащат. С. величини като "линия на бедност за страната", макар в случая да се определят по нормативен път, имат вътрешно информативен характер за държавната политика в социалната и други сфери на дейност и не дават основание за предположение, че показателите за определянето им се персонифицират спрямо децата и издръжката им, като се търси връзка с нейния минимален размер. Статистическите величини нямат обвързващо съда значение, предвид критериите за закона. Съдът определя размер на дължимата издръжка за всеки конкретен случай, преценявайки нуждата от нея. Възможностите на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка като субективно правно задължение и същевременно показател за размера й. Като е възприел този подход в решаващата си дейност, въззивният съд не е нарушил законоустановеният критерии, нито задължението си да основе решението на установените по делото обстоятелства. Предвид гореизложеното касационната жалба е изцяло неоснователна и постановеното решение на Видински окръжен съд следва да бъде оставено в сила . Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.