Решение № 4394 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 834/2016 г.

Решение № 4394 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 834/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от гл. юрк. Даниела Владимирова, в качеството й на пълномощник на кмета на община Велико Търново, срещу Решение № 497 от 17.12.2015 г., постановено по адм. дело № 675/2015 г. от Административен съд Велико Търново с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Т. П. Б. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е уважил исковата молба на Т. П. Б. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи разноски за адвокатска защита, вследствие от отменено, като незаконосъобразно, Наказателно постановление № 64 от 27.01.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, и е осъдил Община Велико Търново да заплати на ищеца сумата 310 (триста и десет) лева разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 749 от 22.07.2014 г. постановено по н. а. х. д. № 381/2014 г. на Районен съд Велико Търново е отменено, като незаконосъобразно, НП № 64 от 27.01.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, с което на Б. е наложено административно наказания "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 41, ал. 3 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Велико Търново и на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 от същата наредба. Това решение е оставено в сила с Решение № 432 от 13.10.2014 г., постановено по к. н. а. х. д. № 10447/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В производствата по горепосочените дела, Б. е заплатил за адвокатска защита сумата от общо 400 (четиристотин) лева, съгласно представен по н. а. х. д. № 381/2014 г. на по описа на Районен съд Велико Търново договор за правна защита и съдействие (л. 41), както и представен по к. н. а. х. д. № 10447/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново договор за правна защита и съдействие (л. 15). Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е приел от правна страна, че от доказателства по делото се установява наличието на комулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал посочените касационни нарушения. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение