Решение № 4510 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2015 г.

Решение № 4510 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" [населено място], подадена чрез процесуален представител С. Т., против решение № 231 от 15.06.2015 г. по адм. д. № 681/2014 г. на Административен съд - В. Т., седми състав, с което по жалба на [фирма], [населено място] е отменено Уведомително писмо № 01 - 2600/4230 от 03.07.2014 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона, както и е осъден ДФЗ да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2450 лв. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение при издаване на акта, поради това, че мотивите на органа могат да се съдържат и в друг документ на органа по повод издаване на акта. Излага, че са извършени в административното производство кръстосани административни проверки, при които е установено "двойно застъпени площи", както и площи, които не попадат в допустимия слой, както и че органът не е длъжен да извършва проверки на място. Излага също, че съдът не е обсъдил възражението направено съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, и е присъдил пълния размер на претендираните разноски. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди уведомителното писмо, като се присъдят на правените разноски по делото в размер на 850 лв. Ответникът - [фирма], [населено място], редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е частично основателна в частта на присъдените разноски, поради това, че съдът не е обсъдил и не се произнесъл по възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Излага, че решението в останалата част е правилно, поради допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила, поради това, че данните в писмото не разкриват защо и на какво основание съответните площи са определени като недопустими за подпомагане и основанието за това, а тези относно размера на така определените площи са противоречиви. Излага, че конкретните данни са посочени вярно в съдебното решение и обосновават направения извод, че по същество те не разкриват и точното фактическо основание за издаването на акта, съответно, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК той не е надлежно мотивиран. На второ място излага, че по делото е установено, че решението на адм. орган, съгласно което част от оторизираната субсидия за 2009 г., възлизаща на 7404.66 лв., се явява недължимо изплатена, е обоснован с резултатите от извършени административни проверки /кръстосани проверки/, базирани на ортофотоматериал, заснет през 2009 г. и актуализиран през 2010 г., доколкото резултатите се основават на промени в допустимия слой, станали след като жалбоподателят е заявил съответните площи. Смята, че съгласно чл. 34 и чл. 35 АПК той е следвало да бъде уведомен за тях и да му се даде възможност да вземе отношение и евентуално да представи доказателства. Смята, че съгласно чл. 28, § втори от Регламент № 1122/2009 на Комисията, при тези резултати е следвало да бъдат извършени и други адм. процедури, включително и проверка на място. Неизпълнението на посоченото изискване е съществено нарушение на адм. производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения адм. акт. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решение № 231 от 15.06.2015 г. по адм. д. № 681/2014 г. на Административен съд - В. Т., седми състав, по жалба на [фирма], [населено място] е отменено Уведомително писмо № 01 - 2600/4230 от 03.07.2014 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е върната преписката на административния орган за произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението е осъден ДФЗ да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2450 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че уведомително писмо не е мотивирано и липсва посочване на конкретни фактически и правни основания за отказ от подпомагане по заявените схеми. Приел, че отказът е поради двойно заявени площи, но за същите липсват данни за друга страна по застъпването и нейните права, както и площи, които не попадат в допустимия слой, като за съда не съществува процесуална възможност въз основа на доказателствата евентуално съдържащи се в административната преписка да допълва административния акт с фактически констатации обосноваващи правните изводи на административния орган. Приел е, че липсата на конкретизиране на фактическите и правни основания (БЗС, стопани, представени документи и т. н.), както и наличието на разминавания относно установените за подпомагане и недопустими площи, не може да бъде установен в производството и препятства осъществяването на съдебен контрол на акта. Съдът е приел, че в административния акт отделните площи не са индивидуализирани и не са посочени конкретни фактически основания за отказ. Също така е отчел, че заявителят не е бил уведомен за установените несъответствия и извършените действия от органа в продължение на повече от пет години от подаване на заявлението до постановяване на отказа, не му е указвано някакво съдействие от администрацията за отстраняването на нарушенията. Приел е, че акта е постановен в нарушение на чл. 12, чл. 13, чл. 28, чл. 34, чл. 35, чл. 36 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което е отменил уведомителното писмо. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че предмет на оспорване е уведомително писмо с изх. № 01 - 2600/4230 от 03.07.2014 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в което е посочено, че установените съгласно двете проверки - от 2009 г. и от 2010 г. разлики в допустимите за подпомагане площи, оторизираната на [фирма] субсидия за кампания 2009 г. в размер общо на 7 404,66 лева се явява недължимо изплатена и по същество оторизираното финансово подпомагане е редуцирано със сумата от 7 404,66 лева и е изчислена окончателна сума за финансово подпомагане. В писмото са отразени таблици за формиране на суми за финансово подпомагане за СЕПП и СНДП, както и е отразен размера на оторизираните суми и сумата 7 404,66 лв., за която се отказва финансово подпомагане. Установено е от съда, че административното производство по оспорения административен акт е започнало въз основа на подадено общо заявление от [фирма] за входяща регистрация за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2009 г. с приложена таблица за ползваните земеделски парцели, съответно по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и схема за Национални доплащания за площ (СНДП). След обработка на заявлението и въвеждане на данните за площите в И., същото е регистрирано в системата с У. 0430060925176, като на този етап след обработка по И. не са открити сведения за недопустими площи от заявените. Установено е, че с писмо изх. № 2614/17.09.2009 г. на ДФЗ - РА в резултат от извършени административни проверки на заявените от [фирма] площи, е уведомено дружеството, че са констатирани двойно заявени земи. В отговор, от дружеството е потвърдено застъпването на БЗС № 23431 - 87 - 5, а за останалите два имота същото е изцяло отказано. Установено е от писмо № 02 - 0409/3846 от 20.11.2009 г. на МЗХ, че след специализирани теренни проверки от м. 11.2009 г., е изготвен временен допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2009 г. ", който е оповестен на ДФЗ - РА чрез публикуване на сървъра на разплащателната агенция на 20.11.2009 г., впоследствие, с писмо № 13 - 9735/09.12.2010 г. МЗХ информира ДФЗ - РА за актуализация на допустимия слой от м. 10.2010 г. Установено е, че след извършени кръстосани проверки за кампания 2009 г. през м. 11.2009 г. и през м. 12.2010 г. по отношение на декларираните от дружеството площи и на база изготвения и актуализиран допустим слой са открити разлики, определящи недопустими площи, като при съпоставка на показателите за площ от двете проверки, е установена разлика между тях от 10,3783 ха. При тези данни се установени три различни размера на площите: деклариран размер, размер според проверката от м. 11.2009 г. и размер според проверката от м. 12.2010 г., които са посочени в две таблици на уведомителното писмо. В хода на съдебното производство съдът е установил, че липсват каквито и да е данни [фирма] да е информирано както за извършените проверки, така и за резултатите от тях. В производството е установено, че на дружеството по заявлението за подпомагане за кампания 2009 г. е изплатена общо по СЕПП и СНДП сума в размер на 136 674,73 лева, както и че на дружеството е бил съставен и Акт за установяване на публично вземане № 01 - 6400/727 от 14.04.2011 г. за сумата от 7 404,66 лева, който е отменен с решение на АСВТ по адм. дело № 721/2011 г., оставено в сила с решение на ВАС по адм. дело № 5470/2012 г. С уведомителното писмо е посочено, че тази сума е била възстановена на дружеството, както и че тази сума е недължимо платена, поради което е редуцирана оторизираната сума по таблица 2 с оспореното уведомително писмо. По производството съдът е допуснал и приел заключенията на основна и допълнителна съдебно - технически експертизи, въз основа на които се установява, че от уведомителното писмо не може да се установи какви са точните и конкретни фактически и правни основания за постановения отказ. При тези данни административният съд обосновано и правилно е приел, че липсва мотивировка относно фактически и правни основания за отказа на административния орган. В случая съдът обективно е съобразил, че липсват фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че отказаните за подпомагане площи са относими към двойно застъпени площи или съответно недопустими за подпомагане площи, поради това, че не попада в допустимия слой. Също така не е посочено по отношение уведомлението за двойно заявени площи, как се е развило производството пред административния орган, след като по преписката са представени декларации и споразумения от заявителя и трети лица по отношение на БЗС, но административният орган не е конкретизирал за кои площи и спрямо кои лица не са отстранени застъпванията. В тази връзка правилно съдът е приел, че не са посочени и правни основания, на които се основава отказа за финансиране за посочената в уведомителното писмо сума 7 404,66 лв., както и на какво основание е недължимо платена. Липсват и изрично посочени правни основания по ЗПЗП, което препятства осъществяването на съдебният контрол за законосъобразност по прилагане на материалния закон. С касационната жалба се твърди, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради това, че мотивите на органа са изложени в други съпътстващи документи в административната преписка, но такива в хода на съдебното производство не са установени, поради което доводите в тази част са неоснователни. Липсата на фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в оспорения административен акт обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което препятства възможността за защита на заинтересованото лице. На следващо място настоящият съдебен състав споделя и изводите на съда за нарушение и на основни разпоредби на административното производство пред административния орган - чл. 12, чл. 13, чл. 28, чл. 34, чл. 35, чл. 36 от АПК, които са препятствали изясняване на фактическите обстоятелства и участието на дружеството в административното производство при издаване на административния акт. Недопустимо е производството пред органа да се е развило в продължение на пет години, през които да не са спазени основни разпоредби на АПК от административния орган и не е уведомен заявителят по финансовото подпомагане за резултатите свързани с производството, както и да се даде възможност да представи доказателства по спорните обстоятелства. Неоснователни са и доводите на касатора за нарушение на чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 на Комисията. Обсъждането на посочената разпоредба от съда е свързано с изискването данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, да могат да бъдат съпроводени и с всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място, след като в конкретния случай са били констатирани нередности, но органът не е изпълнил задълженията си да връчи надлежно уведомление до заявителя на подпомагането за извършените проверки и констатираните несъответствия, както и да му даде възможност да представи доказателства. Действително изискването на чл. 28, § 2 не е императивно, но административният орган е следвало да изясни спорни обстоятелства, както и да даде възможност на заявителя да отстрани констатираните нередности. Административният съд като краен резултат правилно е отменил уведомителното писмо, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които опорочават оспорения административен акт. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от съда указания. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение в частта, в която е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган с дадени задължителни указания по спазване на административнопроизводствените правила, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението на административния съд е оспорено и в частта относно присъдените разноски в размер на 2450 лв. Видно от мотивите на решението съдът е приел, че при този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски, представляващи 50 лева внесена ДТ за образуване на делото, 400 лева депозит за вещи лица и 2000 лева заплатен адвокатски хонорар или общо 2 450,00 лева. По отношение на присъдените разноски за държавна такса и депозит за вещо лице решението е правилно и съответно на чл. 143, ал. 1 от АПК. По отношение обаче на присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., съдът не е обсъдил направеното възражение от процесуалния представител на ДФЗ по становище вх. № 1290 от 10.03.2015 г., с което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е претендирана прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради липса на фактическа и правна сложност. В тази част решението на административния съд е неправилно, като съдът не се е произнесъл по възражението на ответната страна за разноските, както и не е съобразил направените и присъдени разноски в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, поради което следва да бъде отменено частично в тази част. Настоящият съдебен състав приема, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото пред административния съд, поради което в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде намалено на 1000,00 лв. Предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е осъден ДФЗ да заплати на [фирма] разноски по делото над размера 1450, 00 лв. до пълния размер на присъдената сума 2450 лв., като дължимия размер на сумата е 1450 лв. При този изходна процеса следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение