Решение № 6214 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14253/2008 г.

Решение № 6214 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14253/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Кулата, чрез процесуалния му представител юрк. Петрана Бухлева, срещу решение от 9.05.2008 г., постановено по адм. дело № 2104 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отменено ППСПДВ № 11 от 25.02.2005 г. за определяне на "ВГД Комерс" ООД - гр. Петрич, на нова митническа стойност за внасяне на горива в размер на 15 945 лв., както и потвърждаващото го решение на директора на РМД - София, № В-58 от 31.03.2006 г. В касационната жалба се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в решението си първоинстанционният съд е игнорирал изцяло законово определените методи и параметри за установяване на задължението, като изцяло се е позовал единствено на експертното заключение, представено по делото, което в никакъв случай не може да се приеме за еднозначно и категорично по отношение на определянето на вида на горивото. Касаторът твърди, че в разглеждания казус методът за установяване на съдържанието на сяра е този, използван от ЦГЛ-ГУМ, тъй като той е съобразен с изискванията на Наредба № 17 от 1999 г. за норми на съдържание на горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества. По подробно развити в тази насока съображения моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът по жалбата - "ВГД Комерс" ООД - гр. Петрич, чрез процесуалния си представител - адв. Йовчев, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и затова е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: За да отмени обжалваното пред него ППСПДВ № 11 от 25.02.2005 г. за определяне на "ВГД Комерс" ООД - гр. Петрич, на основание на чл. 211 от ЗМ на друга митническа стойност в размер на 15 945 лв. за внесени горива, извън заявената по ЕАД № 5400/4-1543 от 3.05.2000 г. и ЕАД 5400/4-1542 от 3.05.2000 г., както и потвърждаващото го решение на директора на РМД - София, № В-58 от 31.03.2006 г., съдът е посочил, че за да прецени кой от използваните методи на изпитване е по-верен, а именно дали този, извършен от БУ "Професор Златаров", или този на ЦМЛ при Агенция "Митници", се позовава на заключението на назначената по делото експертиза, тъй като няма специалните познания за това. Посочил е, че преди анализа на пробата на промишлен газьол в лабораторията на Бургаския университет е спазена процедурата по чл. 155 от ППЗМ за вземане на проба, а при вземането на пробата от ЦМЛ не е спазена тази разпоредба. Като нарушение съдът сочи това, че при изготвянето на протокол № 1200525 от 8.08.2000 г. на ЦМЛ не е цитирано пробата от коя цистерна е взета, като е посочен код № 1064/5400, а в документите освен цитираните ЕАД се сочи и друга ЕАД - № ТВ 5400/4-1543 от 2.05.2000 г. При изготвянето на протокола от Бургаския университет изрично е посочено, че пробата е взета в осем стъклени бутилки в присъствието на представители на митницата и на жалбоподателя и са спазени изискванията на чл. 49 ЗМ и чл. 155 от ППЗМ. Предвид това, че при втората проба са нарушени изискванията на чл. 155 от ППЗМ, съдът е съобразил първата експертиза, извършена от Бургаския университет, за която вещото лице е заявило, че е използван точният метод, който се ползва и като арбитражен метод. Предвид това съдът е отменил издаденото постановление, с което са доначислени митни сборове. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи. Видно от назначената по делото експертиза, приета неоспорена в производството, лабораторията към Бургаския университет е ползвала точния метод за извършване на анализа на взетата проба, който е точният метод, използван и като арбитражен. Освен това към онзи момент това е била акредитираната лаборатория за извършване на подобни анализи, а ЦМЛ не е притежавала такава акредитация. От данните по делото (протокол за вземане на проба и протокол за анализ) е видно също така, че е спазена процедурата по чл. 155 ППЗМ, тъй като са взети проби от двата броя цистерни, и то в присъствието на представители и на двете страни, които съответно са подписали и протокола за взетата проба. При вземането от ЦМЛ на втората проба, по която е била извършена проверката, е била нарушена тази процедура, тъй като няма данни да е присъствал представител на вносителя, който да е подписал този протокол. Изрично в разпоредбата на чл. 155 ППЗМ е посочено, че когато митническите органи решат да вземат проби от стоките, те уведомяват декларатора или неговия представител за това. От данните по делото не може да се направи такъв извод, предвид на което, след като е нарушена процедурата за вземане на проба, правилно съдът не е взел предвид тази експертиза като доказателство, доказващо, че се касае до друг вид стока, различен от декларираната. Освен това, както и съдът е установил, от протокола за анализ е видно, че е взета проба от внесената стока като са посочени номерата три ЕАД-та и не е уточнено за кои от тях става въпрос, а това е важно, тъй като по едната декларация стоката е внесена ден преди процесната и е възможно да е от друг вид. С оглед на така констатираните нарушения при вземане на втората проба изследвана от ЦМЛ и неспазване на изискванията на чл. 49 ЗМ и чл. 155 ППЗМ, съдът правилно вземайки предвид извършения анализ от лабораторията към БУ "Професор Златаров" изследвал първата проба, е приел, че обжалваният пред него акт на Митница - Кулата, е незаконосъобразен, и го е отменил. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - I отделение,