Решение № 15853 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2012 г.

Решение № 15853 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Костадин Юрданов Митев, от гр. София, против Решение № 85/10.05.2012 г. по адм. дело № 39/2012 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на същия против Заповед № ДК-02-ЮЦР-268/10.06.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Полумасивна вилна постройка", находяща се в землището на с. Звезделина, община-Кърджали, непосредствено до чашката на язовир "Студен кладенец", на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В касационната жалба не се визират конкретни отменителни основания, но от изложението става ясно, че се има предвид неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, на основание чл. 215, т. 3 и т. 4 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, като съобрази установената по делото фактическа обстановка, въз основа на доказателствата, намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предмет на оспорената заповед е строеж от V категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, а именно вилна сграда, предвид характеристиката и описанието на строежа по констативния акт и по заключението на съдебно техническата експертиза. Наличието на стая за отдих, местонахождението на строежа, различно от адреса на живеене на извършителя, както и предназначението, което му е дадено, го определя като вилна сграда, а не сграда за селскостопански нужди, от VI категория, както неправилно е приел съда. Поради това е приложимо изключението на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ и първоинстанционното решение подлежи на касация. Не е налице недопустимост, поради просрочие на жалбата. Видно от съдържанието на обжалваното решение, съдът е постановил, че същото не подлежи на касационно обжалване, а всъщност подлежи. След като съдът неправилно е написал, че решението не подлежи на обжалване, по отношение на касатора не тече срок за обжалване и подадената от него жалба, макар и след срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, се явява допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При правилна преценка на фактите и на приложимия материален закон, съдът е направил изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Предмет на същата е строеж: "Полумасивна вилна сграда", която по описание отговаря на понятието "строеж" по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За същата касаторът не е представил редовно издадени строителни книжа, каквито се изискват за този строеж, поради което правилно е прието, че строежа е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и че законосъобразно е разпоредено премахването му. От данните по делото е установено, че строежа е изграден през 2004 г., върху имот-частна държавна собственост, извън регулацията на селото, без одобрен ПУП, без промяна предназначението на земята и без отстъпено право на строеж. Въпреки липсата на възражения за търпимостта му, съдът е изследвал условията за признаване на "търпим строеж", по § 16 от ДР на ЗУТ, като правилно е приел, че тези условия по отношение на процесния строеж не са налице. От една страна времето на извършване на строежа, е извън обхвата на § 16 от ДР на ЗУТ, а от друга не са налице и останалите условия на разпоредбата, свързани с допустимостта му, съгласно действащия ПУП, какъвто е установено, че за територията на строежа не е одобряван. Правилна е и другата констатация на съда, че касаторът не е ангажирал доказателства за процедура по узаконяване и издаден акт за узаконяване на строежа по § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/22.07.2003 г./. Поради изложеното оплакванията на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, се явяват неоснователни. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е било оспорено от страните. Необсъждането на част от писмените доказателства, които се представят и пред касационната, правилно не са кредитирани, като неотносими към предмета на делото. По същите съображения касационният съд не подлага на обсъждане и друга част от писмените доказателства, представени за първи път пред него. Тези доказателства касаят други органи и други административни процедури, извън настоящата. От изложеното следва, че като правилно и законосъобразно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,