Решение № 11393 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3432/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел Местни данъци и такси /МДТ/ при Община Две могили, приподписана от юрк. Г. Милева, против Решение 335 от 29.01.2024 г., постановено по адм. дело 420/2023 г. по описа на Административен съд Русе в съответните му части. Касаторът твърди наличието на трите касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че в правомощията и изключителната компетентност на Общинския съвет е да определи коя от предвидените в чл.67, ал.8 от ЗМДТ компоненти ще се ползва при изчисляване на дължимата ТБО на конкретна територия, като в този смисъл било неправилно определянето им от друг орган дори в съдебно решение. Излага довод, че след като общината не събира и съхранява данни за определяне на двете възможни основи за компонента Чистота на териториите за обществено ползване брой ползватели на услуга в имота или разгъната застроена/незастроена площ в недвижимия имот, било налице обективно обстоятелство, налагащо определянето на друг вид основа от Общинския съвет, съобразно предвиденото в чл.67, ал.5 от ЗМДТ. Представя съображения за нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, тъй като същият не бил указал на страната да представи доказателства за наличието на мотиви за невъзможността за определяне на такса битови отпадъци съобразно количеството генериран отпадък, които мотиви се съдържали в предложението за приемане на подзаконовия нормативен акт. Иска отмяната на решението в частта, с която е отменен оспорвания АУЗ. Ответникът по жалбата Ф+С-АГРО ООД, чрез адв. Б. Симеонова, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в размер на 2100 лева, по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по същество е частично основателна. Производството пред АС - Русе е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително решение 7840/13.07.2023 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 11089/2022 г., с което е отменено предходно решение на първоинстанционния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предмет на съдебен контрол пред АС - Русе е законосъобразността на АУЗ 11-1/10.01.2022 г. на орган по приходите при Община Две могили, потвърден с решение 1/22.03.2022 г. от началника на отдел МДТ при Община Две могили, с който на Ф+С-АГРО ООД са установени публични общински вземания за ТБО за 2021 г. в размер на 26 083,18 лв. и лихви за просрочие в размер 956,38 лв., от които ТБО за недвижим имот в гр. Две могили с партиден 6804F3871 в размер на 16 554,28 лв. - главница и 606,99 лв. - лихви, както и ТБО за недвижим имот в с. Чилнов с партиден 6804F1152 в размер на 9 528,90 лв. - главница и 349,39 лв. - лихви; С обжалваното решение административният съд е достигнал до извод, че процесният АУЗ е издаден от компетентен орган, в предвидена от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, в това число е надлежно мотивиран. За неоснователни са приети възраженията на данъчно задълженото лице досежно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, тъй като липсата на изписване начина на изчисляване на дължимата такса не се отразява върху законосъобразността на акта, а съгласно чл.107, ал.2 от ДОПК задълженото лице има възможност да поиска справка за изчисленията на неговите задължения. По отношение законосъобразността на спорния АУЗ, първоинстанционният съд, съобразявайки дадените с касационното решение 7840/13.07.2023 г. по адм. д. 11089/2022 г. на Върховния административен съд указания за тълкуване на приложимото право, достигнал до правен извод за противоречие на оспорвания АУЗ с материалния закон. В съответствие с указанията на ВАС в отменителното решение, съставът на АС е приел, че нормата на чл.13, ал.1, т.2 от Наредба 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две могили, Област Русе /Наредба 5/ противоречи на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, тъй като изобщо не предвижда възможност изчисляването на ТБО да се извършва на база количество битови отпадъци. В тази връзка отново в изпълнение указанията на ВАС, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, подзаконов нормативен акт не може да ограничава методиката за изчисляване на ТБО, регулирана в законовата разпоредба на чл.67, ал.1 от ЗМДТ. На следващо място, отново съобразявайки дадените указания с решението в предходното касационно производство, съдът е обсъдил и кредитирал приетото без оспорване заключение на комплексната съдебна технико-икономическа експертиза, изготвено в хода на предходното първоинстанционно производство. Същата подробно е изчислила разхода за обслужване на 1 брой контейнер тип Бобър в рамките на Община Две могили по първите два компонента по чл.62 ЗМДТ, а именно 1. сметосъбиране и сметоизвозване 217,20 лв.; 2. обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения 304,31 лв. Позовавайки се на изслушаните по делото свидетелски показания и съобразявайки, че между страните не се спори относно броя ползвани от данъчно задълженото лице контейнери, съдът е достигнал до извод, че дължимата ТБО за недвижимия имот в гр. Две могили за ползваните 3 броя контейнера е в размер на 651,60 лв. за първия компонент и 912,93 лв. за втория компонент, а за недвижимия имот в с. Чилнов за ползвания 1 брой контейнер дължимата ТБО е 217,20 лв. за първия компонент и 304,31 лв. за втория компонент. За установяване размера на третия компонент по чл.62 от ЗМДТ - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е кредитирал заключението на допуснатата първоначална и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, като формирал решаващ извод за размер на таксата по чл.62, т.3 от ЗМДТ, въз основа на изготвения вариант по метода на разгъната застроена площ, тъй като съгласно заключението в тази част, двата процесни недвижими имота са били застроени. Определеният размера на третия компонент от ТБО съобразно изчисленията в допълнителното заключение, възприети от АС са съответно - 2 080,40 лв. за недвижимия имот в гр. Две могили и 2 648,87 лв. за недвижимия имот в с. Чилнов Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По делото липсва спор относно реалното извършване на процесните услуги, включени в определяне на дължимата ТБО.. Правилно първоинстанционният съд е концентрирал обхвата на спора относно приложимата методика за определяне размера на дължимата ТБО. Безспорно е по делото, че Ф+С-АГРО ООД е предприятие по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗМДТ, което е собственик на процесните два недвижими имота. Не се спори между страните и че Община Две могили е предоставила през 2021 г. в полза на данъчно задълженото лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ предвидените в чл.62 от ЗМДТ услуги. Неправилно обаче съставът на АС - Русе е определил приложимата в случая редакция на чл.67 от ЗМДТ. Цитираният в мотивите на първоинстанционния съдебен акт текст на разпоредбата е въведен с § 6 от Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на ЗМДТ , който предвижда изменение в чл.67, ал.2 от ЗМДТ, което предвижда забрана за общинския съвет да определя като основа за изчисляване на ТБО данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Посочената редакция на чл.67, ал.2 от ЗМДТ не е в сила, тъй като съгласно § 16 от ПЗР на ЗИДЗМДТ действието на заложеното в § 6 на ЗИДЗМДТ изменение е отложено към 01 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Същевременно, впоследствие законодателят е приел нови изменения на ЗМДТ, предвидени в ЗИДЗМДТ , като е приет и изцяло нов текст на чл.67 ЗМДТ, но по силата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ и тези нови изменения, включително и на относимите разпоредби на чл. 62, чл.66 и чл. 67 от ЗМДТ, не са влезли в законна сила, тъй като не е настъпило условието за тяхното влизане в сила, а именно те ще станат действащо право, считано от 01 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. С оглед гореизложеното, към момента на начисляване на дължимите ТБО в оспорвания АУЗ е действаща редакцията на чл.67 от ЗМДТ, която е обнародваната в ДВ, бр.119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., която гласи: