Решение № 31 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2987/2008 г.

Решение № 31 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2987/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 14 от 15.01.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 622 от 24.04.2008 год. по в. гр. д. № 142/2008 год. на В. окръжен съд по жалба на В. Д. Й. О. по касация Д. В. Н., Е. В. Н., К. Ц. Н., М. Б. Н., Н. Б. Н. /Новоселска/, Т. С. Т., Ц. Д. Н., Ц. С. И. и Ц. Т. Н. /Вълева/ не са взели становища по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 171 от 7.12.2007 г. по гр. д. № 1904/2006 г. на съд, с което е отхвърлен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата В. Д. Й. е собственик на пасище с площ от 8.300 дка в м. "О" в землището на гр. В., съставляващо имот № 1* по влезлия в сила план за земеразделяне от 1996 год. Въззивният съд приел, че ищцата е придобила правото на собственост с решение № 309 от 02.10.1996 год. на поземлената комисия гр. В. въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне от 1996 год., придружено със скица № 1* от 13.10.1996 год. Има данни за извършено впоследствие преработване на плана за земеразделяне, като имотът е включен в регулационните граници на града със заповед № 716 от 28.07.1998 г. за одобряване частично изменение на плана на Х. зона на гр. В. П. решения на поземлената комисия, с които е отказано възстановяване на собствеността на ищцата, са обявени за нищожни по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. С решение № 438 от 07.05.2003 г. ОС "З" признала правото на ответниците като наследници на Н. и Б. Н., да им се възстанови собствеността върху нива с площ 6.000 дка в стари реални граници. Впоследствие е проведена процедура по реда на чл. 11 ППЗСПЗЗ въз основа на предписание на кмета на община В., протокол на АГК и удостоверение № 1* от 11.07.2001 г. по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, като със заповед № 128 от 19.01.2004 г. е одобрено частично изменение на ПУП /ПРЗ/ за новообразувани урегулирани поземлени имоти от кв. 2 по плана на "Х", м. "О" и имотът на наследниците на Н. и Б. Н. е ситуиран частично върху площта на вече възстановения имот на ищцата. Липсват данни собствеността да е възстановена на ответниците с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Със заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 год. на изпълнителния директор на А. по кадастъра са одобрени кадастралната карта и кадастралния регистър на землището на гр. В. С нея е образуван имот № 1* и ищцата е посочена като един от съсобствениците му. Този имот включва в пространствения си обхват и възстановения на ищцата имот, който не е обособен като самостоятелен и частично се припокрива - с 2.931 дка, с претендирания от ответниците имот. Жалбата на В. Й. /и други жалбоподатели/ срещу този административен акт в частта за имот с идентификатор № 1* е отхвърлена с решение № 2* от 20.11.2006 год. по адм. д. № 45/2006 год. на В. окръжен съд, оставено в сила с решение № 3* от 17.04.2007 г. по адм. д. № 936/2007 г. на Върховния административен съд на РБ, II-ро отд. Прието е, че правилно административният орган е нанесъл един общ, а не самостоятелни имоти - такива не са били ограничени с регламентирани трайни знаци относно границите им в съответствие с актовете, установяващи правото на собственост. При така установеното от фактическа и правна страна въззивният съд намерил, че спорният имот не е индивидуализиран с граници и съседи по действащия регулационен план, а искането същият да бъде отразен като самостоятелен в действащия регулационен план и в кадастъра, следва да се разгледа в административна процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Оттук съдът заключил, че искът за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е неоснователен и недоказан. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. дали включването в границите на урбанизирани територии на земеделска земя, възстановена с влязъл в сила план за земеразделяне и скица към него, води до промяна на собствеността и формира ли се спор за материално право, ако според предвижданията на подробния устройствен план възстановеният имот не е заснет като самостоятелен обект, а е включен в съсобствен имот; и 2. легитимиращият се с решение на органа по поземлената собственост по чл. 27 ППЗСПЗЗ по какъв съдопроизводствен ред следва да защити искането си за обособяване на възстановения имот в самостоятелна вещ - административен или исков граждански. С т. 1 на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие - с тях възниква правното качество на обекта на собствеността чрез неговата индивидуализация. Възстановяването на собствеността се предшества от провеждане на определена административна процедура, регламентирана в ЗСПЗЗ и П. за прилагане на закона. За да се определи местоположението на имота, неговият размер и да се обособи конкретният имот, който ще се възстанови, поземлената комисия, сега ОС "З", сама или с изпълнителя на техническите работи, свързани с възстановяване на собствеността, следва да определи териториите, в които тя се възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; в съществуващи на терена стари реални граници, във възстановими такива и в нови реални граници с план за земеразделяне - чл. 18г, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези граници се утвърждават с решение и се отразяват върху изходната картна основа - чл. 18г, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Едва след постановяване на това решение описаните в заявленията по чл. 13 ППЗСПЗЗ имоти се разпределят по местности в съответните територии, за което се съставя поименен списък. Той, заедно с копие от картата по чл. 18г, ал. 2 ППЗСПЗЗ, подлежи на обявяване, след което се извършва съвместно уточняване със заявителите на границите на земеделските земи, разположени в териториите по чл. 18г, ал. 1. Процедурата, която е уредена в чл. 18д ППЗСПЗЗ, предвижда и възможност за съдебно обжалване. Посочените действия са задължително необходими предпоставки за постановяване на валидно решение за възстановяване на собствеността. Ако такова бъде постановено без изпълнението им, то ще е нищожно поради липса на предпоставки за издаването му. С оглед тази уредба на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи и предвид правната характеристика на решението за възстановяване следва да се приеме, че след влизане в сила на плана за земеразделяне е незаконосъобразно да се уважават искания за възстановяване в стари реални граници върху терени, заети от земи, възстановени в нови реални граници с план за земеразделяне. ЗСПЗЗ не допуска такава възможност, защото би се достигнало до принудително отнемане на собственост по начин, който не е регламентиран в закона. Решение на ОС "З" в този смисъл би било нищожно поради материална незаконосъобразност при издаването му. Включването на земеделски земи, чиято собственост е възстановена с план за земеразделяне, в границите на урбанизирани територии, съответно в кадастралната карта на населеното място, не води до промяна на собствеността. Имотите запазват основните си характеристики като площ, разположение върху земната повърхност и др., т. е. продължават да съществуват в правния мир като обект на собственост. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър кадастралната карта и кадастралния регистър се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Н. Република България, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Одобрените кадастрални карти могат да се изменят при наличие на някоя от хипотезите на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, а когато те съдържат непълноти или грешки свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. При допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в припокриване на част от имот, възстановен по ЗСПЗЗ и урегулиран поземлен имот, е налице спор за пространствените предели на правото на собственост, който следва да се разреши по съдебен ред. Постановеното решение по него ще бъде основание за изменение на кадастралната карта в съответствие с установеното право на собственост, защото заснемането на имота в плана е производно на правото на собственост. С оглед така даденото разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи, че обоснован на данните по делото и закона - чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 27, ал. 1 и 3 ППЗСПЗЗ, е правният извод на въззивния съд, че ищцата е собственик на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Съдът правилно е възприел и заявеното в исковата молба и в хода на съдебното производство искане - възстановеният на ищцата имот да бъде отразен като самостоятелен в действащите кадастрална карта и регистър на гр. В. с всички необходими характеристики. Неправилно обаче е становището, че това може да стане чрез административна процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР. То не е съобразено с възникналия между страните спор по принадлежността на правото на собственост, който е констатиран и в мотивите към влезлите в сила съдебни актове по обжалване на заповедта от 2005 г. за одобряване на кадастралната карта и регистър - административната процедура по изменението им не може да се проведе поради наличие на спорове за права. Следователно, за да определи правилно предмета на иска, а оттам - и на съдебното решение, съдът е следвало да изясни вида на търсената защита и да прецени дали предявеният иск не се основава на нормата на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР - което когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Като не е сторил това, съдът не е изследвал и относимите към предмета на спора факти и обстоятелства и не е разрешил този правен спор, който действителният правен интерес на ищцата налага в случая. Налице е основание за отмяна на обжалваното решение и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд - чл. 293, ал. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.