Решение № 8123 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3261/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационната жалба на ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез адв. Горанов, срещу решение 7455 от 30.11.2023 г. постановено адм. дело 4595 по описа на Административен съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ - Германия срещу решение РТД 3000-834 от 15.04.2022 г. /32-125341, издадено от директора на ТД Митница гр.Пловдив . В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът необосновано е приел, че не е доказана договорената стойност на стоката. Твърди, че по делото са представени всички относими доказателства, от които се установява реалната договорена и заплатена цена. Касаторът счита, че решението е постановено в разрез с разясненията, дадени в т. 3 от диспозитива на решение по преюдициално дело С-770/21 г. от 21.09.2023 г. СЕС, като въвежда допълнителното условие тази договорна стойност да е значително по висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Комисията (с повече от 50%), което в случая не е изпълнено. Позовава се на практиката на ВАС по аналогични дела (адм. д. 1948/2022 г., 1151/2022 г., 2586/2023 г., 7098/2022 г., 2421/23, 7004/2022 г. и 3874/2022 г.). Твърди, че в конкретния случай е налице и допълнително безспорно доказателство за това, че по случая са били представени необходимите документи, доказващи декларираната договорна стойност, тъй като е върнат депозита за втората внесена стока (пресни домати тип кръгъл розови) на базата на едни и същи документи. Представя за сведение на съда 4 броя решения на ТД Митница Пловдив по абсолютно идентични случаи, касаещи същите страни и дори същите стоки за периода месец април 2021 г. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на митническия орган. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът директор на Териториална дирекиця Митница Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва подадената касационната жалба. Излага становище, че решението е правилно и законосъобразно и се иска да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, подкрепено с подробни аргументи приложено по делото писмено становище. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл.220 АПК и като съобрази становищата на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение РТД 3000-834 от 15.04.2022 г. /32-125341, издадено от директора на ТД Митница Пловдив, при Агенция Митници , с което е разпоредено за стока 3 от МД - пресни тиквички да се направят съответни вписвания в клетка 1/10 (Режим) и да се коригират данните в група 4 по следния начин: клетка 4/6 (Дължим размер на вносното мито - А00): вместо 572.36 лв., да се чете 383.77 лв.; клетка 4/6 (Дължим размер на вносното мито - А01): да се чете 891.85 лв.; клетка ЕД 4/5 (ставка мито): да се чете 29,7282; клетка ЕД 7/7. (Данъчна основа - В00): вместо 6 023.69 лв. да се чете 5 253.68 лв.; клетка ЕД 4/6 (Дължим размер на ДДС - В00): вместо 1 204.74 лева да се чете 1 050.74 лв. Разпоредено е също новоопределеното задължение вносно мито (А01) 703.26 лв. да бъде взето под отчет. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с материалния закон. По делото е установено, че на 29.04.2021 г. в МБ Свиленград е регистрирана МД с MRN 21BG003010026661R1, с вносител Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, с която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци, с произход Република Турция, от които стока 2 - пресни домати тип кръгъл (Ремве) и стока 3 - пресни тиквички. За стока 3 пресни тиквички, с код по КН 0709931000, с нето тегло 3000 кг. е декларирана митническа стойност в размер на 4 471.56 лв., преизчислена в /100 кг. на 76.21 /100 кг. Определената от ЕК за дата 29.04.2021г. стандартна вносна стойност (СВС) за пресни тиквички с произход ERGA OMNES, в това число и с произход Република Турция, е 51.10 /100 кг. След сравнение на двете числа за конкретната стока, декларираната вносна митническа стойност (76.21 /100 кг.) е направен извод, че стойността е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС (51.10 /100 кг.). На основание чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е учредено обезпечение в размер на 703.26 лв. Обезпечението е в размер на митото, което вносителя би платил при определената за деня СВС (51.1 /100 кг.). Огл-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, Германия е уведомено от митническите органи, че на основание чл. 75, § 5, алинея 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от 4 месеца от регистриране на митническата декларация от 29.04.2021 г. е необходимо да представи доказателства, че стока 3 (пресни тиквички) са реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 27.05.2021 г. са представени доказателства за установяване на цената, на която са реализирани процесиите стоки. За стока 3 пресни тиквички цялото количество от 3000 кг. е продадено за цена от 97 /100 кг. От митническите органи е установено, че за стока 3 - пресни тиквички представените доказателства - фактури за последваща продажба сочат, че са продадени на цена от 97 /100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока (с декларирани разходи в митническата декларация от 29.04.2021 г.), изчисление на 102.66 /100 кг. Следователно не е представено удовлетворяващо доказателство за условията от освобождаване, поради което е определено, че внесеният за стока 3 депозит в размер на 703.26 лв. следва да бъде задържан за заплащане на вносни мита на основание чл.75, параграф 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Изпратено е уведомление в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. с писмо peг. 32-293099 от 15.09.2021 г. за предстоящо постановяване на неблагоприятенятно решение за вноса на тиквички по МД с MRN 21BG003010026661R1, в резултат на което за дружеството ще възникване на митническо задължение, поради неизпълнение на условието по чл. 75, § 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, и предоставеното обезпечение в размер ще бъде усвоено. В определения срок дружеството не е депозирало възражения. При тази фактическа обстановка митническият орган е издал атакуваното в производството пред АССГ решение. След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), административният съд е приел, че представените от дружеството документи, установяват, че вносителят не е успял да докаже достоверността на декларираната от него митническа стойност, върху която ще се начислят митата. Съдът е обсъдил решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС) и е приел, че макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в случая вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т.83). Съдът е посочил, че вносителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който да може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Направен е извод, че липсват каквито и да е други документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената на която е закупена стоката. За неоснователено е прието оплакването на дружеството, че в случая не е налице превишение от над 50%, за да се породи съмнения за достоверността на декларираната стойност. В тази насока съдът е приел, че посочените в т. 90 и т. 91 хипотези са различни и това не може да изключи мотивите по т. 3 от решението. Прието е, че спорният административен акт е законосъобразен, тъй като вносителят не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл.75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Решението е правилно. Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от дружеството удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891. По-конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че в случая липсват ангажирани доказателства като договор с износителя и/или други такива, удостоверяващи начина на договаряне на цената на стоката; че в случая МОС е с повече от 8 % по-висока от изчислената за деня от Комисията Фиксирана стойност при вноса. В настоящия правен спор е приложимо постановеното решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията в него чл.1, §1, ал.2 от МКС предвижда, че той се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена , който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С чл.181, § 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание чл.181, § 2 от Регламент 1308/2013, съдържа първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно чл. 75, §2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на чл.181, §2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно чл.75, §5, ал.1 от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, буква в) от този кодекс. Съгласно чл. 75, §5, ал.2 и 3 от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно чл. 75, §5, ал.1, 3 и 4 от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС. По разясненията от т. 81 и т. 82 от Решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че деклариранта договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл.70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 83). На първо място, в съответствие с чл.75, §5, ал.4 от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида (т. 84). В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида (т. 85). Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, чл. 75, §5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. СЕС наистина приема, както поддържа касаторът, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки при наличието на три условия : 1/. когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; 2/. тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и 3/. макар митническите органи да не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя, въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи. В казуса не е спорно, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените тиквички, както и такива във връзка с транспорта на стоките, разплащането на цената. Предвид дадените отговори с тълкувателния акт на СЕС по първите два въпроса, не се налага обсъждане на аргументите на оспорващия относно начина на формиране на продажните цени в рамките на отношенията му с Лидл. В настоящия случай спорът е за наличието на третото условие, формулирано от СЕС. Настоящият състав намира, че субекти, които са обвързани от дългосрочни търговски контакти, при които се закупуват толкова често големи търговски обеми, обичайно договарят по-ниски цени, а не обратното. В мотивите на митническото решение изрично е посочено, че вносителят, въпреки дадената му възможност и негова доказателствена тежест, не е представил никакво доказателство за оправдаване на високата декларирана вносна цена. Това изискване не представлява намеса на митническия орган в свободата на договаряне между равнопоставени търговски субекти, а цели да бъде изключено декларираната по-висока стойност да е посочена единствено, за да бъдат платени вносни мита в по-нисък размер. Същественото е, както е приел и първоинстанционният съд, че не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Категорично като такова не може да бъде приета единствено и само търговската фактура, нито доказателствата за плащане на цената по фактурата по вноса. Не са налице изходящи от износителя документи, вкл. разменена кореспонденция и други доказателства, отразяващи водени търговски преговори, от които да се установят посочените относими към казуса факти. Предвид трайните търговски отношения между износителя и касатора изцяло във властта на вносителя е снабдяването с такива доказателства, ако такива съществуват. Касаторът поддържа, че при едни и същи условия на внос за част от стоките се постановява освобождаване на депозита, а за други не. В конкретния случай освобождаването на депозита за стока 2 от МД с MRN 21BG003010026661R1 -преси домати е обосновано. Административният орган е посочил, че възникналите съмнения са отпаднали и са възприети доказателствата за платената от дружеството цена. С други думи, в административния акт са посочени основания, които обосновават изводите по отношение на стока 2 -пресни домати депозита да бъде освободен, а за стока 3- пресни тиквички да се определи нова стойност. Не е налице постановяване на различен резултат при представяне на едни и същи доказателства, тъй като административният орган е анализирал тези доказателства и е посочил защо за всяка от внесените стоки ги възприема или не . Практиката на СЕС цитирана в касационната жалба не определя критерии относно това как да бъде определен съществения дисбаланс, преценката за това е на националния съд. Посоченото превишение на цената с 50%, е само част от предпоставките въз основа на които съдът следва да извърши своята преценка. Такава преценка е извършена от решаващият състав на АССГ, като са изложени мотиви, които се споделят. На настоящият състав е известна практиката на ВАС по адм.д. 1948/2022 г., 1151/2022 г., 2586/2023 г., 7098/2022 г., 2421/23, 7004/2022 г. и 3874/2022 г., която е формирана при идентични правни спорове между същите страни, но приложените доказателства по всеки осъществен внос следва да се разглеждат във връзка с постановеното решение на административния орган и доколко те обосновават разпоредените задължения. В конкретния случай административния акт е обоснован, постановен е при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу него. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед материалния интерес по спора на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационна инстанция в размер на 200 лв. съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение