Решение № 6961 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2014 г.

Решение № 6961 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП съгласно заповед № З-364/05.06.2014 г. на изп. директор на НАП против решение № 1488/20.06.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3682/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031300158/11.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 536/09.10.2013 г. на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора оспореното решение е немотивирано. Съдът не е обсъдил исканията и възраженията на страните и всички събрани доказателства и не е изложил мотивирано собствената си преценка. Представени са по делото доказателства за това, че доставчикът не осъществява дейност /последен публикуван и оповестен ГФО е за 2008 г./, не може да бъде открит от органите по приходите, в т. ч. и при проведената му ревизия, не притежава редовна счетоводна отчетност. СМР не са извършени към датите на фактурите. В съответствие с решението на СЕС по дело С-18/2013 съдът е следвало въз основа на тези обективни данни да установи наличието на измама. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 682.68 лв. Ответникът по касационната жалба - "Вегас 2002" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Никола Вапцаров" № 5, ет. 7, офис 701 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Блажева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031300158/11.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 536/09.10.2013 г. на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени на ревизираното дружество "Вегас 2002" ООД задължения за ДДС в общ размер 5 537.18 лв. и лихви в общ размер 1 516.38 лв. в резултат на отказано право на приспадане на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 9 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по две фактури - 1321/07.09.2010 г. и 1322/30.09.2010 г., издадени от "Архиком ММ" ЕООД с предмет строителни услуги с мотиви, че по така издадените фактури не са осъществени облагаеми доставки от техния издател. Първоинстанционният съд е приел, че чрез СТЕ се установява, че описаните в протоколите обр. 19 СМР са осъществени като вид и обеми. Заключението е дадено след оглед на място на обекта. Позовал се е на решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-324/11 и е посочил, че не може на получателя по доставката да се вменява задължението да доказва, че доставчикът му е имал кадрова обезпеченост, както и че данъчният орган не е предоставил обективни данни за данъчна измама, извършена от издателя на фактурите или друг субект по веригата от доставки, за която ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на съда. Основателен е доводът на касатора, че преценката на доказателствата, представени от самото ревизирано лице, обосновава извод за това, че строителните услуги не са извършени на датите, на които са издадени фактурите от "Архиком ММ" ЕООД. Съгласно представения договор задължението за закупуване на строителните материали е на възложителя, т. е. жалбоподателя. От негова страна са представени фактури за закупен бетон от 28.09.2010 г., за пясък и цимент с дата 27.09.2010 г., за арматурно желязо с дата 30.09.2010 г. Фактурата към протокола за приети като извършени СМР - полагане на бетон, оформяне кофраж и изливане на колони, монтаж на армировка за плоча и полагане на замазка е с дата 30.09.2010 г. Установено е също така, че счетоводните документи на "Архиком ММ" ЕООД са иззети с протокол за претърсване и изземване от 03.07.2012 г. от следовател при СО - Специализирана прокуратура по ДП № 13/2012 г., Пр. пр. № 175/2012 г. От Специализирана прокуратура - София са предоставени на органите по приходите само фактурите и договора, но не и протоколите обр. 19. Не са представени и извлечения от счетоводни сметки, въз основа на които да може да се установи счетоводното отразяване на фактурите и получените плащания. Обстоятелството, че "Архиком ММ" ЕООД не разполага с редовно заведена счетоводна отчетност се установява и от констатациите в РД и РА, издадени след извършената на това дружество ревизия. Вещото лице по назначената ССЕ подробно е описало положените от него усилия да издири и да осъществи контакт с представляващия дружеството управител, вкл. чрез неговия баща, и потвърждава, че осъществяването на контакт с него се е оказало невъзможно. Също така вещото лице потвърждава констатациите на органите по приходите, че последният обявен ГФО на това дружество е за 2008 г. Изложеното обосновава извод, че описаните в представените от жалбоподателя фактури СМР, макар да са извършени на посочения строителен обект, не са извършени към момента на издаването на фактурите и от доставчика, издал фактурите. Налице е злоупотреба при упражняването на правото на приспадане по тези фактури от страна на данъчно задълженото лице, доколкото се установява, че това е направено преди да са извършени строителните работи и без те да са извършени от персонала на "Архиком ММ" ЕООД. Не се констатират допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради това и с оглед изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА. На касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение